Вече две години продължава агонията на металургичния комбинат Кремиковци. Тепърва обаче държавата ще създава работна група с представители на всички засегнати и имащи отношение към металургията страни, за да намери изход за фалиралата компания. Ликвидация или оздравяване - това е въпросът. Привържениците и на двете тези дават разумни аргументи.

Според защитниците на оздравителния план - синдикът, работниците, останалите фирми от металургичния бранш и някои икономисти, само така комбинатът ще може да започне да погасява задълженията си и в най-голяма степен да удовлетвори големия брой кредитори. Ако комбинатът спре да работи, разпродажбата на активите му е свързана със значителни разходи. Сроковете за продажба ще се проточат неясно колко време, а цените ще бъдат много по-ниски от оценените вече активи. Не е ясно и кой ще поеме отговорността за екологичното очистване на района.

Противниците на оздравяването на комбината - облигационерите, общината и другата част от икономистите, смятат, че Кремиковци отново ще продължи да трупа задължения, да трови столицата и да лапа субсидии, взети от джоба на всички данъкоплатци.

Държавата засега не казва твърдо дали е против оздравяването на комбината. По-точно премиерът Бойко Борисов все още мълчи. Министър Трайков обаче заяви, че като принципал няма да позволи държавните дружества, които са кредитори на Кремиковци, да преоформят вземанията си в акции. Това все още не означава, че те няма да подкрепят оздравителния план, когато той се гласува на общото събрание на кредиторите. Както и не е сигурно дали самите облигационери, които отказват да станат собственици на Кремиковци, ще отхвърлят плана за оздравяване.

За да се облекчи агонията на Кремиковци, трябва да се промени Търговският закон, така че процедурите по несъстоятелност или по оздравяване да станат по-бързи и по-ефективни, предлага финансовият експерт Владимир Каролев. Това ще помогне и при следващи подобни фалити.  Икономистът Георги Стоев от Industry Watch има по-глобално виждане. До тази ситуация нямаше да се стигне, ако Булгаргаз, НЕК и БДЖ не бяха държавни, казва той. Просто защото нямаше да бъде допуснато натрупването на толкова голям обем задължения. Сега активите на Кремиковци щяха да са в частни ръце, а кредитори и работници щяха да си получават парите. От гледна точка на бъдещето помислете каква да бъде съдбата на големите монополи, беше посъветван министър Трайков от Каролев.

Лошото е, че всичко това вече се е случвало, но не сме си взели поука. Няколко пъти е променян Търговският закон и все за да се реши бързо и ефективно съдбата на някой голям мастодонт. Пример - плевенската Плама и Варненската корабостроителница. Кремиковци също беше в частни ръце, но въпреки това стигна до плачевното състояние, в което е в момента.

Източник: Вестник Пари