През миналата година са продадени 250 млн. опаковки с лекарства за 1.7 млрд. лв. Това е ръст за пазара от 7% спрямо 2008 г., която се счита за най-добрата фармацевтична година според изследване на маркетинговата компания IMS-България.
На 1.7 млрд. лв. възлизат продажбите на лекарства у нас през 2009 г., през тази година пазарът ще нарасне до 1.8 млрд. лв. Прогнозите сочат, че ръстът ще е не повече от 5%, а за болничния пазар - 0%. Анализът на първите 3 месеца на тази година засега потвърждава прогнозите, коментира Кунчо Трифонов. Държавата ще продължи да свива своите публични разходи за лекарства, а за лечението си болните ще продължат да разчитат основно на плащания от своите спестявания. Болничният пазар се очертава да е в застой и вероятно през 2010 г. ще запази нивата си от миналата година.
Темп
През 2009 г. българският фармацевтичен пазар възлиза на 878 млн. EUR, от които 726 млн. EUR са реализирани на аптечния пазар, а 152 млн. EUR - на болничния. От 1999 г. и двата пазара у нас се развиват възходящо, като тенденцията е личните доходи на глава от населението непрекъснато да нарастват. Потреблението на лекарства на глава от населението в България е общо 80 EUR за година, докато във Франция например е 453 EUR, в Белгия - 396 EUR. Пред нас е и Румъния с 86 EUR на човек. В страните от ЕС средно 85% от лекарствените терапии се финансират от обществени фондове. И по този показател през тази година България ще остане на дъното на класацията.
През 2009 г. 63.4% от закупените медикаменти са със средства на гражданите, а държавното участие е било 36.6%. За 2010 г. от IMS прогнозират още по-нисък дял на средствата за лекарства, които ще осигури държавата - 35%. През 2008 г. държавата е платила за лекарства 557 млн. лв., през 2009 г. - 628 млн. лв., а очакванията за 2010 г. са да няма ръст на средствата. Свободният пазар ще продължи да расте - от 1.09 млрд. лв. през 2009 г. се очаква през 2010 г. той да достигне до 1.17 млрд. лв., което ще рече, че ръстът му през тази година ще бъде изцяло за сметка на плащания от пациентите.
С най-висок ДДС
В същото време България има най-ниски цени на лекарствата при производител, което гражданите на практика не усещат заради 20% ДДС. Въпреки това от IMS отчитат, че от 1999 г. досега цената на една опаковка лекарство е паднала средно с 50%. Което означава, че натискът върху фармацевтичната индустрия да сваля цените е бил използван за плащане на повече лекарства с по-малко публични средства.
Според Кунчо Трифонов у нас лекарствената политика трябва да е силно регулирана от страна на държавата. 85% от всички продавани препарати на българския пазар са генерични. През 2009 г. са продадени оригинални лекарства за 411 млн. EUR и генерични за 467 млн. EUR. В първата петорка на компаниите с най-много продажби през 2009 г. у нас са Актавис, Новартис, Рош, Санофи и Софарма.
Най-много средства се харчат за диабет, следвани от продукти за респираторни заболявания и срещу висок холестерол. В Централна Европа най-много обществените фондове плащат за онкопрепарати, които са и най-скъпи. Тук подобна промяна може да се очаква в следващите 5-10 години, прогнозира още Трифонов. Той смята, че се спекулира с темата за разходите за лекарства по линия на НЗОК след влизането в сила на новия позитивен лекарствен списък. Според IMS здравната каса дори е реализирала икономии, като е постигнала добри нива от 27.7 млн. лв. месечен разход за лекарства. През януари 2010 г. обаче бе отчетен преразход от 7 млн. лв. и платената сума за лекарства бе 33 млн. лв.
Нови изпитания
Тежестта на кризата не бива да се стоварва само върху определени групи, а да се разпределя между много субекти солидарно. Това важи за пазара на лекарства в най-голяма степен. Но не се прави. Сега някои понасят ударите на кризата в най-голяма степен, докато други не. Първите потърпевши вече са пациентите, болни от диабет, а след тях и от глаукома, остеопороза и Паркинсон, който доплащат значителни суми за своето лечение. Във фармацията отговорността трябва да се сподели между производители, дистрибутори, аптеки и пациенти, смята Деян Денев, изп. директор на Асоциацията на чуждите фирми производителки на лекарства у нас. Вредно е да се говори за евтини и скъпи терапии и как те да бъдат орязани, а дали има нужда от тях.
Доплащането - за и против
Трябва да има участие на пациента в доплащането на лекарствата. Медикамент, който НЗОК е плащала сега в пълен размер, да го заплаща вече на половин цена не е решение на проблема, смята още Денев. Пациентът трябва да участва с фиксирана такса, а не да допълва процент от дадено лекарство. Защото едно е да доплащаш 10% за медикамент, който струва 10 лв., а друго - за продукт, който се продава по 1000 лв. При втория вариант болният просто не може да си позволи лечението и терапията става недостъпна за него.
В някои европейски страни - Англия, Франция, Унгария, Чехия, е въведен принципът на доплащане от пациента като фиксирана цена. Това е добре да се случи и при нас, добавя още Денев.
Източник: Вестник Пари