Лошият пример е заразителен. В първите месеци на годината котировките на акциите на публичните банки внасяха спокойствие сред инвестиционната общност. През май обаче и те потънаха в летаргичния ритъм на борсовата търговия. А цените им паднаха до забравени от доста време стойности.

Страховете около дълговите проблеми в Европа вече няколко месеца са сред факторите, които паникьосват играчите на валутните и капиталовите пазари по целия свят. На фона на вялата търговия индексите на БФБ-София потъваха в пълен синхрон, а от средата на май SOFIX стабилно се настани под психологическата граница от 400 пункта.

Засилиха се догадките около бъдещите нива на лихвите по кредитите. Вярно е, че в тази кризисна ситуация всеки трябва да поеме своя дял от справянето с трудностите. Едва ли обаче това ще стане само с административни мерки. Така или иначе в условията на пазарна икономика цената на заемите зависи и от стойността, по която се придобива ресурсът за кредитиране. А у нас той е все още с високи нива.

Трябва да признаем, че понижението на лихвите зависи и от цялостното състояние на икономиката в България. Според прогнозите на БНБ реален икономически ръст може да се очаква през втората половина на тази година. Възстановяването на производствената дейност обаче се очертава да бъде бавно и ще зависи от скоростта, с която се подобряват експортните възможности на предприятията.

Три от банките, чиито акции се търгуват на борсата, започнаха петия месец от най-високите си стойности - Българо-американска кредитна банка, Централна кооперативна банка и Първа инвестиционна банка. Но през май нямаше новини, които да подкрепят цените им. Нервността на финансовите пазари доведе до едновременен срив и при четирите публични банки, с чиито книжа имаше търговия. А последната борсова седмица на май направо издълба месечните им дъна.


Корпоративна търговска банка (КТБ)

Книжата на КТБ не издържаха на напрежението и изпуснаха парата, съвсем в унисон със случващото се на фондовата борса. Въпреки че и през четвъртия месец на тази година се запази тенденцията кредитната институция да подобрява финансовите си резултати. Печалбата й в края на април вече е 26.609 млн. лв., което е с 26.22% над постигнатото през първото тримесечие. Притежателите на акции на КТБ бяха окрилени и стъпили върху оптимизма, вдигаха цената на банковите книжа. През април обаче без видими причини те отново тръгнаха надолу - под 62, под 61, че дори и под 60 лв. за дял (за пръв път от февруари тази година). През петия месец достигнаха до най-ниската си стойност от 59.844 лв. за дял.

Двете крайни цени (най-ниска и най-висока) се появиха в последната трета на месеца. Акциите на банката известно време се задържаха стабилно на нивото около 62 лв., а на 21 май стъпиха и на върха - 62.45 лв. (но все пак с цели 3.5 лв. под достижението от април). В следващата борсова сесия обаче се подхлъзнаха до дъното си за месеца. Все пак не се задържаха там и приключиха месеца на 60 лв. за дял. Това пък рязко смъкна - с 30 млн. лв., и пазарната оценка на банката, и на 31 май тя беше 360 млн. лева.

Падането на цените беше съпроводено и с разпродажби. Показателен за това е фактът, че общо 2035 дяла смениха собствениците си срещу 531 през април. Все пак котировките на КТБ отчетоха най-малкия срив между крайните цени - само 4.18 на сто.


Българо-американска кредитна банка (БАКБ)

Притежателите на книжа от БАКБ отново се оказаха големите губещи сред акционерите на публичните банки. Книжата се търгуваха в широки граници, а ценовите им дъна ставаха все по-дълбоки. Показателно за изчерпването на търпението на акционерите е, че търговията през май започна от 14.762 лв. за дял - най-високата цена за периода, която всъщност е по-ниска от достигнатото дъно през април. Отстъплението продължи през всичките 18 борсови сесии през май, като цените падаха с лекота под 14 лв., под 13, че и под 12 лева. Лутането между големите отклонения в офертите купува и продава в крайна сметка доведе до дъното от 11.462 лв. за дял, което е най-ниското през тази година. Така най-голямата разлика между двете крайни стойности бе 21.91 процента. До края на месеца акциите на кредитната институция поеха глътка въздух и стъпиха на цената от 12 лв. за дял. Но пазарната оценка за трезора продължава да се свива - този път с 38 млн. лв., и на 31 май тя бе равна на 151 млн. лева. Търсенето пък е на точката на замръзване. При това положение естествено собственика си смениха 5021 броя книжа при 20 243 за предишния месец и 66 191 за март.

Централна кооперативна банка (ЦКБ)

Търговията с акции на ЦКБ през май започна от същото ниско ниво, на което спря предния месец (1.272 лв.). За куриоз тази стойност си остана най-високата за периода. После котировките тръгнаха надолу и за пръв път през тази година книжата на банката не успяха да прескочат ключовата цена от 1.3 лв. за дял. Останали без подкрепа, цените с лекота отслабваха с по няколко стотинки всеки ден. Книжата се разменяха основно на нивата между 1.10 и 1.20 лв. за дял. В резултат те потънаха с 13.13% и на 25 май замряха на 1.105 лв. за дял - нещо невиждано от много месеци насам и съвсем близо до номиналната им стойност. За петте изминали месеца на 2010-а това е най-ниската им котировка. В крайна сметка това пък повлече надолу и пазарната оценка на ЦКБ, която вече е 98.955 млн. при 105.773 млн. лв. в края на април.

Макар че за пореден месец това бяха най-търгуваните банкови книжа на БФБ-София, трябва да се отбележи, че не става въпрос за голям интерес, а по-скоро за желание за освобождаване от тях. В резултат общо 555 684 броя акции смениха собственика си, което е два пъти над бройката, регистрирана през април.

Тази мобилност на книжата на ЦКБ през първото тримесечие направи впечатление на инвеститорите и те дадоха израз на чувствата си през май. Докато излязат данните за второто тримесечие, това явно ще е водещият мотив при търговията с тези акции.


Първа инвестиционна банка (ПИБ)

През петия месец на годината и портфейлите на акционерите на ПИБ изтъняха доста. Нейните книжа отбелязаха силно начало, като цената им от 2.382 лв. за дял във втората борсова сесия остана най-високата през всичките 18 търговски дни на разглеждания период. Но трябва да отбележим, че това е най-слабата върхова цена за книжата на ПИБ през тази година. Спускането им по ценовата стълбица пък ги приближи до двата лева, от които ги делят само девет стотинки.

През първата половина на месеца акциите на ПИБ се държаха сравнително стабилно (около 1.3 лв. за брой). После цената им изведнъж се срина. Но едва ли причината за това бе решението на общото събрание да не се разпределя дивидент. То беше ясно още от публикувания дневен ред, където се предлагаше да се обсъди капитализиране на печалбата на банката от миналата година. Така общо 32 млн. лв. подкрепиха капиталовата база на ПИБ.

През изминалия месец инвеститорите са изтъргували общо 317 525 акции, което представлява два пъти по-голямо количество спрямо април. Активността и по тази позиция обаче е по-скоро в посока - освобождаване от книжата. Това придърпа котировките още надолу и те отбелязаха спад от 13.6% за месеца - до 2.058 лв. за дял.

В последната борсова сесия цената на акциите на банката на БФБ-София се посъживи до 2.09 лв., но все пак остана с 12.92% по-ниска в сравнение с последния ден на април. А това пък намали пазарната капитализация на финансовата институция до 229.9 млн. лв. при 262.9 млн. лв. преди месец.

СИБАНК

През май нямаше сделки с акциите на СИБАНК, но от нея излезе най-важната новина, свързана с публичните банки. С решение на надзора на финансовата институция акционерният й капитал ще бъде увеличен от сегашните 69 720 560 на 79 374 210 лева. Това ще стане чрез издаване на 965 365 броя нови акции, всяка с номинална стойност от 10 лв. и с емисионна стойност от 81.04 лева. Общата емисионна стойност на акциите ще е 78 233 180 лева. Банката е ангажирала КВС Секюритис като инвестиционен посредник, който ще обслужва увеличението на капитала.

Акциите на СИБАНК вече са на Неофициалния пазар на борсата (сегмент В), тъй като не отговарят на минималните изисквания за търговия на по-горния сегмент на същия пазар и в края на наложеното наблюдение върху емисията. Последната цена на тези книжа е 110.34 лв. за дял и е постигната на 16 декември 2009 година.

Към 31 март няма свободнотъргуеми акции. КВС банк - Белгия, контролира 81.69% от акциите с право на глас, а Цветелина Бориславова има дял от 18.31 на сто.

По силата на споразумението с KBC и на обявеното от Бориславова намерение да не участва в увеличението на капитала възможно е скоро българската банка да стане 100% собственост на белгийската група.

Източник: Вестник Банкер