Много важно е създаването на обществена нагласа за нетърпимост към сивия сектор, защото обществото проявява голяма лоялност и търпимост към нелоялните данъкоплатци. Това заяви изпълнителният директор на Стара планина Холд АД и председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пред Инфосток в коментар за състоянието на българската икономика и разрастването на сивия сектор в условията на криза. По данни на проучване на АИКБ, осъществено в рамките на проект по Оперативна програма Човешки ресурси, българските работодатели посочват, че равнището на сивия сектор в страната е 42%, докато гражданите са на мнение, че икономиката в сянка е достигнала 58%. При всички положения тези данни са тревожни – в кризата сивият сектор е начин на бягство както на работодатели, така и на служители и граждани, но това не ни успокоява, подчертава Велев.

Като правилен път в борбата със сивата икономика, изпълнителният директор на Стара планина холд АД посочва от една страна премахването на административните прегради и тежести към бизнеса, и подобряването на обслужването на гражданите и фирмите. От друга обаче, се налага затягане на контрола, защото сивият сектор нелоялно конкурира изрядния бизнес, който е на светло и плаща всичките си данъци и осигуровки, смята той.

Огромна част от сивия сектор, ако излезе излезе на светло, няма да се окаже рентабилен и ще фалира. С други думи, ако един производител, който произвежда на сиво, си плати всички данъци и осигуровки, стойността на продукцията ще нарасне, но той няма да може да я продава, коментира Велев. Затова според него е невъзможно да се определи механично ползата или загубата на държавата от изсветляването на икономиката. Все пак, ако сивата икономика е една трета, то тогава бюджетът губи 10 млрд. годишно, посочва той.

Според Васил Велев се наблюдават все повече признаци, че страната ни започва да излиза от кризата, затова е важно да се ускорява този процес. В този смисъл, по думите му реформите на пенсионната и здравната система нямат алтернатива. Ние не сме изключение от ситуацията в Европа, населението застарява, дори картината  у нас е по-тежка. Отношението работещ към пенсионер е близко до единица, тоест един работещ плаща пенсията на един пенсионер и ситуацията се влошава. Очевидно трябва да се правят промени към увеличаване на пенсионната възраст и осигурителния стаж, особено в категория А и Б, да се ограничи ранното пенсиониране и течовете в системата на инвалидните пенсии, обобщава директорът на Стара планина Холд АД.

Прекомерното раздуване на дефицитите не е добър начин за борба с кризата и е по-добре да се върви към рестриктиви бюджети. Държавните разходи обаче не трябва да се съкращават за сметка на задържане на плащания от държавата към бизнеса, защото едно източване на ликвидност и ресурс от икономиката вкарва страната в една спирала, която води надолу, уверен е Велев. Според него бюджетният дефицит не е  природно бедствие, което не подлежи на управление,  а е работа на държавата да се справи с него.

Все  пак Велев се опасява, че при предложения за догодина размер на дефицита от 3 млрд. лв. и резерв от 4.5 млрд. лв. към 31 декември,  той няма да може да покрие разходната част. В такъв случай ще се наложи страната да вземе заем от международните финансови институции, както и да започне по-мащабна приватизация на държавно имущество. Имаме възможност да увеличим външния дълг, защото в момента той е 15% при 60% допустим праг за влизане в еврозоната. Не трябва обаче да се прекалява, защото вместо да отидат за образование и здравеопазване, бюджетните средства ще отидат за изплащане на дълга и лихвите по него, предупреждава Велев.