През тази година Агенцията за приватизация и следприватизационен контнрол ще насочи силите си към осъществяването на големи сделки, като продажбата на Булгартабак холдинг и държавното участие в електроразпределителното дружество Е.ОН, каза в интервю за вестник Класа Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Той очаква парламентът да приеме стратегията за раздържавяване на ВМЗ Сопот, за да може Агенцията да започне работа и по тази сделка. Освен това намеренията са да се продадат и някои дъщерни дружества или обособени части на фирми от т.нар. Забранителен списък.

Караниколов смята, че все още има какво да се предложи за продан и очаква тази година да бъде успешна за приватизацията.

Той уточни, че вече са се появили над четири стратегически и  финансови инвеститора за Булгартабак холдинг, но купувачите предпочитат да изчакат до последно. По думите на Караниколов заради досегашните неуспешни опити за приватизация потенциалните купувачи са резервирани. Освен това съвсем скоро предстои да бъде определен методът на продажба – чрез търг или конкурс, но на този етап той не изключва нито една от тези възможности.

Относно Монтажи АД Каравасилев изрази съжаление, че засега няма проявен интерес за покупка на дружеството, след като то е предложено на два последователни централизирани търга. Той се надява, че при намаляване на цената ще се появи и купувач. Според него особеното тук, е че фирмата притежава много недвижими имоти, но в момента те явно не са толкова атрактивни.

От Агенцията също така работят за продажбата на държавния дял на електроразпределителното дружество Е.ОН.

Изпълнителният директор смята, че в момента липсва интерес от потенциалните инвеститори. Кризата е принудила инвеститорите да изчакват, да преструктурират капиталите си и да наблюдават кой сектор реално ще издърпа икономиката, за да насочат инвестициите си натам. Каравасилев добавя, че държавата все още има какво да предложи на потенциалните купувачи и важното е да има интерес от тяхна страна, за да  може приходите от приватизация да запълнят Сребърния фонд.

Държавата има да прибира приблизително 300 милиона лв., около които съществуват обаче различни хипотези., коментира Караниколов. Има случаи, когато държавните вземания са обезпечени с ипотеки и възбрани. В други вземанията са обезпечени, но държавата не е привилегирован кредитор. Има случаи на вземания от купувачи, които вече са заличени  от регистрите и нямат имущество. Типичен пример в това отношение са РМД-тата.

Караниколов обяснява, че в случая с Кремиковци държавата има изпълнителни листове за около 100 млн. лв., но за жалост те нямат обезпечение. Обезпечението там е ипотека върху имот в Орландовци от един декар, върху който е построена сграда на трети, различни лица. Агенцията, обаче, е длъжна да води делата докрай, защото купувачът на Кремиковци не е заличен и съществува възможност той да прехвърли определени активи. Тогава ще бъдат предприети действия за удовлетворяване на претенциите на държавата, а те са общо за около 400 млн. лв., заключава той.