Официалната оценка на Българската фондова борса (БФБ) е била 8-цифрена сума в евро през 2008 г. Това казва в интервю във в. Класа икономистът Андрей Пръмов. Става въпрос за най-големия световен борсов оператор Deutsche Boerse, който е бил на път да стане стратегически инвеститор на нашата борса преди три години.
Пръмов казва още, че през 2008 г. ръководството на БФБ е било на път да подпише официален меморандум между правителството и Deutsche Boerse. По думите му световната борсова криза през есента на същата година е довела до оттегляне на инвеститора и до липса на сделка.
Днес оценката вероятно би била в пъти по-ниска, но цената не трябва да е водещият мотив при продажбата на държавния дял на БФБ, обяснява Пръмов. Според него българската икономика има настоятелна нужда от функциониращ и ефективен капиталов пазар. По този начин биха се решили до голяма степен проблемите с капитализацията на родните фирми – днес тя става по един особено мъчителен начин, най-вече посредством банково финансиране, а естественото място за всеки развиващ се сериозен бизнес е именно борсата, категоричен е икономистът. Според неговото мнение борсата решава и проблема със спестяванията на населението в периоди като сегашния, когато банковите лихви изостават от инфлацията и парите във влоговете се обезценяват. Затова намирането на стратегически инвеститор, който да развие нашата малка и неефективна според световните стандарти борса, интегрирайки я в международна платформа за търговия и сетълмънт, е първостепенна задача за ръководството на борсата, казва още Пръмов.
Той казва още, че възможността чуждестранните капитали да бъдат улеснени в избора си да инвестират у нас, а българските борсови посредници да имат облекчен достъп до световните пазари през борсовата платформа, е най-важното. По думите му и сегашното ръководство на борсата мисли по същия начин и се стреми да постигне най-добрите за капиталовия ни пазар условия.
Икономистът коментира още одобрената от правителството от миналата седмица бюджетна прогноза до 2014 г., според която фискалната политика ще се основава на ниски данъци, ограничена преразпределителна роля на държавата и спазване на ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж. Според този документ за догодина дефицитът по консолидирания бюджет трябва да е 1.5% от БВП, 1% за 2013 г. и 0.5% през 2014 г. Според Пръмов през миналата година показателят е стигнал 3.9% от БВП или 2.76 млрд. лв.
Според него сега правителството предвижда свиването на дефицита да стане при запазване на данъчните ставки при преките данъци, плавно повишаване на някои акцизни ставки, за да се достигне минимумът в ЕС, и повишаване на събираемостта. Преразпределителната роля на държавата не трябва да надхвърля 40% от БВП, като тук се включва и вноската в ЕС и съответното национално съфинансиране, обяснява още експертът. Очаква се нашата икономика да отбелязва умерени темпове на растеж в рамките на 3.6% до 4.4%. По думите му това е оптимистична и същевременно реалистична прогноза, доколкото се базира на очакванията в средносрочен план за устойчиво възстановяване на световната и европейската икономика, което да окаже положително въздействие и върху българската икономика. Разбира се, напълно възможно е подобен макросценарий да се сбъдне и в рамките на следващите три години не само развита Европа, но и ние да благоденстваме, казва още той.
Според Пръмов страната ни може да има проблем, ако икономическият растеж в ЕС и изобщо глобалният растеж забавят темпове под влияние на скокообразното нарастване на цените на суровините и на разнообразни геополитически рискове, ако настъпят нови катастрофични събития, за които в бюджетната прогноза няма предвидени резерви.
Покачването на цените в една пазарна икономика е свидетелство именно за засилен икономически растеж и за нараснало потребление, казва икономистът. Такова покачване на цените всъщност не е чисто инфлационно, понеже е свързано с нарастване на доходите, а не с обезценка на парите. В България обаче не е точно така, обяснява Пръмов. Причината е, че поради открития характер на българската икономика и особеностите на механизма на валутния борд инфлацията у нас е 100% привнесена от световните пазари. Не правителството е ползвало необезпечени кредити от Народна банка, не доходите или потреблението са нараснали в България – страната още е в рецесия или поне тепърва започва да излиза от нея, смята експертът. Световните цени на стоки и суровини са нараснали, ето това е причината за инфлацията у нас, категоричен е той. Докато по-голямата част от страните - членки на ЕС, новите икономики на Азия и Латинска Америка, САЩ и Русия вече категорично са поели по пътя на икономическия растеж и това води до верижно покачване на цени, доходи, лихви по депозити и по кредити, то ние още дискутираме дали сме в криза или не, обяснява още Пръмов.
И ето тук е голямата тревога, която по-горе коментираната бюджетна прогноза не взима предвид – вносната инфлация и повишените лихви на световните кредитни пазари могат без усилие да задушат дори намека за икономически растеж у нас, когато фискалната политика на правителството не предвижда предпазни мерки, най-вече под формата на реформи на публичния сектор, стимули за доходите в реалния сектор и резерви в бюджета, категоричен е той. Според него всички приемани досега от правителството антикризисни програми и мерки остават на хартия.
Според Пръмов, за да достигне жизнения стандарт в България 60% от средното равнище за ЕС, каквито са разчетите на Националната програма за реформи до 2020 г., трябва в следващите близо 10 години правителствата да провеждат последователна политика на реформи в обществения сектор, икономически и фискални стимули за бизнеса и увеличение на всички доходи при запазване на фискалната стабилност, което е невероятно, изхождайки от опита с правителствата ни през последните 20 г.
По думите му ГЕРБ упорито бягат от дискусия по въпроса за присъединяването на България в пакта Евро плюс. Дори няма единна информация по въпроса, кога, какво и колко ще плащаме, ще има ли отлагателни клаузи и преходни периоди, и какви ще са те, казва още Пръмов. По думите му сумата на ангажимента ни по различни оценки на политици се колебае между 3 и 6 млрд. евро. Заместник- министърът на финансите г-жа Пенчева спомена 12-годишен отлагателен период за вноските. Според него, обаче, ако България иска да се включи в еврозоната, то участието й в пакта Евро плюс е неизбежно. Членството ни в еврозоната и приемането на еврото като национална валута е абсолютно и безусловно гарантирано с Присъединителния договор, който България подписа през 2005 г. със страните – членки на ЕС, обяснява още икономистът. Това обаче ще стане, когато България отговори на изискванията на Пакта за стабилност и когато икономиката ни е достатъчно конкурентоспособна, за да отговори на предизвикателствата, произтичащи от членството в еврозоната, категоричен е Пръмов. Съдейки по Програмата за реформи Европа 2020, правителството не очаква това да се случи преди 2020 г. Преждевременното ни членство в еврозоната е сериозно изкушение, смята икономистът.
Според Пръмов реакцията на правителството срещу високите цени на петрола и влиянието им в страната не е правилна. Според него споразумението с монополиста за замразяване на цените на дребно за месец и отстъпките, които му бяха направени, са комични от гледна точка на разума.
Правителството не може да бори цените и свободата на ценообразуването в една пазарна икономика, смята Пръмов. То може само да създава правила и да следи за спазването тези правила, за една конкурентна среда на равни възможности за всички предприемачи. С мораториума правителството не изпълни точно този свой обществен ангажимент, казва експертът.
