След затварянето на инсталация в оловното производство на Оловно-цинков комплекс АД, пак се произвежда олово, но в количества два пъти по-малки от досегашните, като то се произвежда от акумулатори. Това каза в интервю за вестник Класа Валентин Захариев, собственик на Интертръст холдинг и бивш собственик на Кремиковци. Според последни данни Интертръст холдинг БГ ЕАД притежава 89.99% от капитала на ОЦК АД, Кърджали. В момента дружеството въвежда собствена мониторингова система, която ще заработи до три месеца. Захариев очаква до края на месеца да бъде постигнато споразумение с Министерството на околната среда и водите, което да възстанови производството в ОЦК, макар на по-малък капацитет - примерно на 1200 тона на месец, което е 14 000 тона годишно.
Захариев допълни, че не смята, че заводът е единствения замърсител в региона.
По думите му в момента се прави инвестиция, с която да се намали капацитета, като той смята, че няма да има повече обгазяване.
Захариев признава, че за генерално решаване на въпроса с екологията трябва да бъзе изграден нов оловен завод, което ще отнеме няколко години. Новият цинков завод е в процес на изграждане и той се надява до първото тримесечие на следващата година да бъде готов първия етап. Там вече са инвестирани около 50 млн. евро, остава да се инвестират още 30 млн. евро.
Захариев обяснява, че глобите, които заводът плаща, са вероятно около 30 000 лв. на месец или 360 000-400 000 лв. на година. Той, обаче, уверява, че за него е по-добре да направи инвестиции вместо да плаща глоби. По този начин ще има по-ниски разходи, което ще позволи да се намалят вредните емисии.
Относно Кремиковци АД Валентин Захариев обяснява, че всичко зависи от това какви са намеренията на новите собственици. Ако намеренията са да нарязват цялото оборудване, очевидно Кремиковци ще бъде заличен. Ако обаче новите собственици имат виждане да съживят част от производството, са необходими много инвестиции и време. Трябва да се минава през бюрократичния път на екоминистерството. Това ще означава, че от 6 до 9 месеца няма да може да започне работа, което пък означава плащане на лихви по кредита. Всичко е въпрос на бизнес план. Но не мога да кажа кой е по-добрият вариант, коментира той.
Захариев продължава, като казва, че въпросът е дали новите собственици искат по-бавна и по-голяма печалба или по-бърза печалба, която ще получат, ако нарежат всичко на скрап. Ако се гледа стратегически, ако се възстанови част от производството, само може да се ръкопляска на новите собственици. Кремиковци все пак е било стратегическо предприятие. То е оказвало влияние върху пристанищните комплекси, върху Булгаргаз, върху БДЖ, върху НЕК, НАП и т.н. По мои и на колеги сметки, когато бях собственик, всеки кремиковски работник осигуряваше 14 или 15 работни места в други отрасли. Комбинатът създаваше много работа на много други стратегически предприятия, обяснява бившият собственик на комбината.
Той смята, че пазар за скрап има. Само Стомана Перник на година произвежда близо 800 000 тона и амбицията им е да достигнат 1 млн. тона. Ако скрапът на комбината се претопи в Стомана Перник, което е най-разумното, тя ще го изяде за по-малко от година. Въпросът е за колко време този скрап ще се добие, защото той трябва да се приведе във вид за използване и са необходими сложни демонтажни операции. Според мен нарязването на Кремиковци ще отнеме повече от година, пояснява Захариев.
Валентин Захариев уточнява, че сигурно ще има интерес към част от оборудването, но не може да каже в момента със сигурност. По думите му ако собствениците решат, а те сигурно ще решат да продават части от това оборудване, било то кранове, машини, тогава би трябвало да намерят купувачи не само в България, но извън страната. Той продължава с коментар за цената, като казва, че цената на такова оборудване обикновено е малко по-висока от цената на скрапа и така се спестяват разходи. Освен това, собственикът ще вземе почти двойно по-висока цена.
На него му се струва, че кризата на пазара на метали се завръща - в момента при металите има срив. От случката с Осама бин Ладен насам доларът нарасна значително, но пък за сметка на това металите паднаха. Цените ги оставете, те са спекулативни, уточнява той. Най-лошото е, че няма търсене. Независимо дали цената на цинка или на оловото върви нагоре, когато количествата на металите в складовете на Лондонската метална борса или други расте, това е траен показател, че нещата не вървят на добре, обяснява Захариев.
Планира се за ОЦК да бъде пуснат нов завод в началото на 2012 г. Що се касае до Кремиковци капацитетът му за производство на студено валцуване и поцинковани рулони е 600 000 тона, но компанията на Захариев все още се бори с администрацията. Оборудването е купено. Той се надява след като Кремиковци има нов собственик, да бъде постигнато споразумение за терените и да бъдат взети бързо съответните документи.