На много места в страната идеята за винен туризъм е вече реализирана – в Старосел, Брестовица, Русе и др. Най-важното, което се случва, е, че този вид туризъм превръща виното в една от запазените марки на България. То мотивира туристите да посетят различни места, които не са по дестинациите на известните ни морски и планински курорти, и за разлика от тях няма нищо общо с т. нар. алкохолен туризъм. Това каза в интервю за в. Класа Пламен Моллов, председател на Националната лозаро- винарска камара.

Според Моллов минималното увеличение на износа на вино е имунната реакция на бранша в условията на стресираните световни пазари. Не трябва да се поддаваме на излишна еуфория, тъй като това са нормални пазарни флуктуации в условията на рецесия, пред угрозата от нова криза, смята той и допълва, че конкуренцията е безмилостна, правилата не работят за малко познатите играчи на европейския и световния пазар, каквито са българските винопроизводители. По думите му друга много опасна тенденция е, че светът се опитва да се справи с поредицата от кризи с непазарни механизми. А те, както е известно, работят за големите, за утвърдените марки и производители. Моллов уточнява, че през миналата година от общо 57.5 млн. л произведено българско вино малко под 30% са изнесени за ЕС, а над 55% са за Русия. Ръстът от 1.1% е от първото полугодие на тази година в сравнение със същия период на миналата, през която винарският бранш трябваше да се справи с двойното дъно на кризата.

Той казва, че от години Русия е най-големият стратегически пазар за българските вина. В Русия са наложени полусухите вина от традиционните марки Меча кръв, Вечерний звон, Огнений танец. Моллов обяснява, че с влизането си в ЕС ние неслучайно сме въвели категорията качествени вина. Нашите производители се опитват да стъпят и да се утвърдят на азиатските пазари, в Канада и САЩ, като предлагат продукт с качество, по-високо от цената. По думите му най-тревожен е фактът, че от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор не се усвояват отделените над 2 млн. лв. за промоция на българските вина в трети страни. Така пробивът на нашите производители на отделни пазари е прецедент, който в отделни моменти качва ръста на износа, но не го превръща в тенденция.

Моллов пояснява, че тази година се наблюдава дефицит на бяло вино, но е рано за дългосрочни изводи. Истина е, че в лозовите насаждения у нас, в т.ч. и новосъздадените през последните години, преобладават червените сортове, казва той.

Увеличаването на продажбите на вино на българския пазар по-скоро е резултат от методиката на отчитане, отколкото ръстът е реален, казва специалистът. По думите му вероятно се имат предвид и количествата от системата ол инклузив, които преди не са отчитани. Най-лошата от всички тенденции е, че непрекъснато се увеличава делът на виното с неясен произход. Затова в бранша се говори за двойното дъно на кризата. Сивият сектор ерозира бранша, отслабва имунната му система, прави го резистентен към новото и успешната конкуренция както на вътрешния, така и на международните пазари, смята Моллов.