Данните за развитието на банковата система изглеждат съвсем логични. Напълно естествено е в условията на криза от депресивен тип да се засили склонността към спестявания за сметка на желанието за потребление. В същото време банките са обременени с кредитни портфейли, които не са изчистени в достатъчна степен, особено тези с фокус върху потребителските кредити. Проблемът е, че дори и големи и стабилни компании, ориентирани към износ, също изпитват затруднения заради намалялото търсене на традиционните им пазари. Това каза в интервю за вестник Класа председателят на Надзорния съвет в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев.

Той счита, че известен тласък на кредитирането биха могли да дадат проектите, свързани с енергийна инфраструктура, както и като цяло инфраструктурата – пътища, пристанища и летища. По думите му в тази ситуация решаваща ще е намесата и ролята на държавата. По отношение на ръста на депозитите Василев не е убеден, че двуцифреният темп ще се запази и през 2012 г., защото и спестяванията си имат свой праг. Плюс това в банковата система увеличението на влоговете е свързано и с друга тенденция – преместването на пари от една банка в друга. Така че, ако погледнете данните на БНБ, ще видите, че има банки с двуцифрен ръст и банки в отрицателен ръст - т.е. не можем да говорим за огромно нарастване на депозитите на населението, а по-скоро за разместване на самите пластове на спестяване, обяснява той.

Банкерът уточнява, че печалбата на КТБ е по-малка от 2010 г., но това е било планирано. По думите му средният обем на кредитите за миналата година като процентно отношение в активите е бил 65%, а сега е 61%. Цветан Василев казва, че там се крие и по-малката печалба, но от друга страна, така банката успява да поддържа и по-висока ликвидност от средната.

Цветан Василев пояснява, че основно лошите кредити идват от ипотеки на граждани и от корпоративното кредитиране на проекти, свързани с недвижимата собственост. Той обаче смята, че до голяма степен те вече са изчистени. Банкерът не вижда възможност за сътресения в банковата система по тази линия, като уверява, че ако от някъде могат да се очакват шокове, те ще бъдат отвън.

По отношение на кризата в Гърция експертът коментира, че добрата новина е, че в общи линии повечето от чуждопредставените банки у нас вече са възстановили финансирането от банките им майки. Това е положително за самите финансови институции тук и е като цяло за платежния баланс в страната, защото от тези над 8 млрд. преки инвестиции от банките майки към дъщерните дружества към 2008 г. – около 4 млрд. са били изплатени в края на същата година и началото на 2009 г. По негова информация останалите 4 млрд. са обратно рефинансирани от дъщерните дружества към майките. Що се отнася до гръцките банки - те ще останат по-пасивни в развитието си в страната, смята Василев.

Банкерът не очаква драстично покачване на лихвите, но по думите му има доза риск най-вече в резултат на намалялото предлагане на ресурс от външните банки. Той уточнява, че виждаме на какво ниво са лихвите по депозитите – 5-6%. Това прави невъзможно кредитиране под нива от 7.5-8%.

На въпрос дали лошите кредити са стигнали своя пик и какъв е делът им в КТБ, Цветан Василев отговаря, че банката има 1% лоши кредити. В момента имаме около 5% риъл естейт в кредитния си портфейл, продължава Василев. Всичко останало е в друг тип бизнес, който той смее да твърди, е далеч по-слабо чувствителен на кризата. Такива сектори са енергетиката, инфраструктурата, износът, който е обезпечен с договори. Като цяло за системата банкерът не може да даде еднозначен отговор дали лошите кредити са стигнали пик, защото казва, че не е запознат с портфейлите на останалите институции, както и в детайли с политиката им за провизиране. Но при всички случаи в последните три години банките преминаха към по-консервативна политика, уточнява Василев. От друга страна, по думите му, банките са имали  възможност да използват и текущата печалба, а доста колеги са увеличили капитала си чрез хибридния инструмент на подчинен срочен дълг. Така че до голяма степен лошите кредити са изчистени. А дали ще има нови лоши кредити, ще се види ясно в следващите месеци до година, прогнозира Василев.

По думите му банките вече връщат добрата си форма. Тук обаче той отново подчертава ролята на държавата. В условията на изключително ограничено потребление, вътрешният риск, който седи пред банковата система и пред икономиката като цяло, минава през сериозната междуфирмена задлъжнялост. В редица случаи причина са нередовните плащания от държавата и общините.

Според него може да се работи за подобряване на усвояването на еврофондовете, което все още е на незадоволително равнище.

На въпрос, че делът на парите на държавните предприятия в КТБ е твърде голям, Цветан Василев отговаря, че първо, държавата няма пари в КТБ. Ако има такива, те са обезпечение с държавни ценни книжа. По отношение на дружествата с държавно участие КТБ работи с определен брой фирми, които са основно концентрирани в енергетиката, коментира ексспертът. Точно те услужливо бяха извадени от някои медии, за да се покаже видите ли колко е голям делът на държавните пари при нас, смята той. По думите му понастоящем тези фирми не държат повече от 10% от целия обем на активите на банката.

Второ - според Василев тук не става дума просто за депозанти, защото голяма част от фирмите са субекти, които извършват търговската си дейност с посредничеството на банката. Те ползват и финансиране от КТБ. Само към дружествата в енергетиката кредитните продукти и гаранции на банката надхвърлят 200 млн. лв. Ако включа и косвените финансирания (под косвено финансиране разбирайте финансиране на правни субекти, които предоставят стоки и услуги на разсрочено плащане на държавни субекти), общата сума би достигнала 350-400 млн., уточнява той. Още нещо - преди 1-2 години всички държавни компании направиха нови търгове заради променената методика и пак КТБ ги спечели, напомня той. Банкерът разказва, че преди няколко дни е имало търг в Мини Марица-изток за оборотно финансиране, като само две банки са участвали, една от които КТБ. Предстоят търгове и в Булгаргаз, в които КТБ пак ще участва.

Цветан Василев уточнява, че корпоративно КТБ е най-големият нето кредитор на енергийната система в България. Формално има и по-големи от тази банка, но предвид практиката на международните банки да препродават значителна част от дълга – те остават с около 15% от него. КТБ не е продала нито един лев дълг и всички кредити, които са раздадени на различни субекти в енергетиката, си остават в портфейла на КТБ, казва той.

По думите на Василев държавните дружества имат да връщат пари на банката.

Банката фокусира стратегията си в отраслите на устойчивото развитие – инфраструктура – енергийна и пътна, пристанищна, експортно ориентираните производства, които са по-малко чувствителни на кризата. Целият военнопромишлен комплекс също е кредитиран от КТБ. Не смятаме да променяме приоритетите си, казва Василев.