Има значителен ръст в металргичната индустрия за девемесечието. Това казва в интервю за в. Класа
Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. По думите й например при добивната цветна металургия има около 4% увеличение на производството. Единственото изключение там е оловото заради затварянето на съоръженията в Оловно-цинковия комбинат край Кърджали. При производството на прокат от черни и цветни метали ръстът през тази година е още по-висок и е около 10% средно. При изделията от стомана също се отбелязва значителен ръст и той за деветмесечието е около 11%.

Ако се сбъдне прогнозата на ЕК за рецесия, можем да очакваме и намаляване на износа за пазарите на ЕС, добави тя. Пауновя смята, че те са основните пазари за българската тежка промишленост и над 50% от стоките отиват за там. Алтернативата са пазарите на трети страни, които непрекъснато българският бизнес търси. Такъв пазар за страната ни може да бъде Турция. От тях обаче трудно може да се компенсират обемите от поръчки, които получаваме от Европа, обяснява тя.

По думите й европейският стоманодобив намалява с между 30% и 50% през 2009 г. Със същите нива тогава намалява и българският. Сега се реализират прилични ръстове и тя се надява, че няма да се стигне до намаляване на производството.

Паунова уточнява, че металите са борсова стока и трудно може предприятията да определят цената им. Те обикновено се търгуват по световните борси. И понеже металургията е износна индустрия, ние се съобразяваме с цените по света, казва тя. Според нея в отделните предприятия има случаи до 95% от продукцията да е предвидена за експорт и много малко да е за вътрешното потребление. Разбира се, има и други, при които около 50-60% от стоките отиват за износ. Всеки продукт си има своето място и значение, но при черната металургия със сигурност над 80 на сто от продукцията отиват за износ. Това се отнася и за цветната металургия, обяснява експертът.

На въпрос как ще се отрази на металургичната промишленост купуването на квоти въглеродни емисии от следващата година, Паунова отговаря, че индустрията е в застрашения сектор, в който е възможно предприятията да се преместят в друга държава, където няма такива строги ограничения в производството. По думите й ЕК сега работи усилено по схемите, които ще се прилагат за компенсиране на тези сектори. Предвижда се за предприятията, които отделят въглероден двуокис при производствата си, да имат определени безплатни квоти. За останалите сектори, каквато е цветната металургия, се очаква също да има компенсаторни механизми. От ЕК дори допускат да има и държавни помощи за предприятията.

Паунова заявава, че правителството ще поиска отлагателен период за въвеждането на мерките, но това много не спасява сектора. Тя предвижда средствата, които ще се спестят при предоставянето на безплатните квоти за ТЕЦ-овете, да отидат за инвестиции в по-безвредни технологии. Така тези квоти ще бъдат включени в цената на електроенергията, а целта е да се внедрят такива практики, че централите да намалят вредните си газове и да използват по-ефективно ресурсите си.

Ние нямаме алтернативни на производствата на Кремиковци и изделията оттам сега се внасят, коментира още Паунова. Дори и производствата на плоски продукти, които бяха най-много застъпени в Кремиковци, не се дублират като параметри с тези на Стомана. В Перник се правят по-дебели ламарини, а в Кремиковци бяха по-тънки. Тази ниша няма как да бъде заета от другите предприятия, най-малкото пък за вътрешното потребление. Секторът отдавна се задоволява чрез внос на метали, а българската продукция се изнася. Това е така, защото понякога продуктите се внасят по-евтино от Русия и Украйна. Освен това рязко е намаляло потреблението на черни метали, след като се е свил обемът на строителството тук.

На въпрос докъде е стигнало изграждането на очистващи инсталации в Оловно-цинковия комплекс край Кърджали, Паунова отговаря, че не може да каже какви са текущите проблеми, тъй като няма скорошна информация по казуса там. По думите й в комплекса не са спирали модернизацията и разширението на цинковия завод. Там ще се строи нов електролитен цех, както и още няколко съоръжения. В Кърджали има проблеми с производството на олово, понеже е спрян рудният цикъл и има само производство на малки количества вторично олово, уточнява тя. Но мога да кажа, че в ОЦК проектите за подобряване на екологията не са замразени. Нямам информация обаче кога може да бъде възстановено оловното производството, заключава тя.