Реалната приватизацията на Българска фондова борса (БФБ– София) започва. Параметрите по бъдещата продажба вече са уточнени и от тях става ясно, че само големи световни или европейски борсови оператори ще могат да участват в надпреварата. В пакета ще бъде включен и контролен пакет от Централния депозитар, което означава, че който и да влезе на българския фондов пазар, ще получи двете ключови институции на него.

Очаква се изискванията да бъдат представени на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) до дни. Според правителствени източници за придобиването на мажоритарен дял в БФБ- София и Централния депозитар ще могат да кандидатстват единствено борси, борсови оператори или холдингови компании, които притежават над 50% от регулирани пазари. Те не може да са държавна собственост, но трябва да разполагат с лиценз за търговска платформа.

Цедката

От кандидат-купувачите ще се изисква да отговарят едновременно на няколко количествени критерия: поне 2 млрд. евро средномесечен общ оборот на пазара на акции и/или средномесечен общ брой деривативни контракти (например върху валута, стоки, цветни метали, индекси, финансови инструменти и др.) от поне 2 млн. броя за последните две години към края на 2011 г. 

Така кръгът от потенциални кандидати се стеснява значително. На първо място от списъка отпада Варшавската фондова борса, (която преди време имаше интерес към БФБ) тъй като е собственост на полската държава. През последните години тя се разви силно и направи няколко опита за изкупуване на дялове от борси в региона. Но все още няма добре развит деривативен пазар.

Критериите към кандидатите ограничават кръга заинтересовани до най-големите в света и Европа, а именно: Виенската фондова борса през CEE Stock Exchange Group, германската Deutsche Boerse, английската London Stock Exchange и американско-скандинавското обединение NASDAQ-OMX. Това е и списъкът, който най-активно се коментира неофициално като борсите с най-големи шансове. Това, разбира се, не означава, че е изчерпателен. А и всички те бяха сред потенциални кандидати за БФБ още през 2007-2008 г., когато активно се говореше за продажбата на пазара.

Потенциалните кандидати

Допитване на Капитал Daily до част от компаниите в този списък показва, че те не са безразлични към българската борса, но все пак отказват да коментират евентуално свое участие в процедурата.

От Виенската фондова борса например коментираха, че CEE Stock Exchange Group се придържа към стратегията си и все още се интересува от придобиването на дял в борса от Източна Европа в средно- и дългосрочен план. В момента обаче не водим конкретни разговори, посочиха от оператора. Виенската група, която е изцяло частна собственост, е сред най-активните купувачи на борси в региона, като последните пет години добави към портфейла си от Виена и Будапеща и пазарите в Любляна и Прага.

Същевременно от пресцентъра на виенската борса изпратиха във вторник съобщение до всички медии, че фондовата борса там е най-доброто място за листване на български компании. Седмица по-рано пък представи на семинар, организиран от Българската стопанска камара и Austrian Business Agency, възможностите за листване на български компании в австрийската столица.

Другият потенциален кандидат, който в момента има и технологично партньорство с БФБ - София, чрез платформата си за търговия Xetra - Deutsche Boerse, отказа коментар дали би се включил в бъдещата приватизация, но уточни за Капитал Daily, че винаги е отворен за всякакъв вид кооперация, която е от взаимна полза за партньорите. Това определено означава и потенциални партньорства с институциите на българския капиталов пазар, най-добър пример за което е настоящото партньорство с Българската фондова борса.

В момента БФБ - София, ползва търговската платформа на Deutsche boerse - Xetra, но договорът за нея изтича догодина. Виенската борса полза същата платформа.

Лондонската фондова борса пък заяви, че никога не коментира или спекулира с каквито и да било въпроси, свързани с потенциални сливания и придобивания.
Последният кандидат от потенциалната шортлиста сега - NASDAQ-OMX, беше изключително активно заинтересован от придобиването на БФБ – София, преди пет години. Тогава то все още бе само скандинавско обединение на борсите в Северна Европа - OMX, след което се сля с американската технологична борса NASDAQ.

Оценката на офертите

Според правителствени източници офертите на бъдещите кандидати ще се оценяват по два основни критерия - предлагана цена и стратегия за развитие. Първият от тях ще има тежест от 70%. Минималната цена обаче, под която агенцията за приватизация няма да продава, ще бъде изготвена за одобрение от бъдещия консултант по сделката. Със сигурност цената не може да е под пазарната, тъй като БФБ- София, е публична компания и съответно се гледа пазарната цена за последните шест месеца.

В момента 50% от БФБ пазарът оценява на малко над 8 млн. лв., или обща оценка за цялата борса от 16 млн. лв. Преди началото на кризата обаче на база сходни сделки в региона стойността на този дял бе оценява на поне 4 пъти повече.

По думите на бившия председател на съвета на директорите на БФБ Виктор Папазов в интервю за книгата Българският борсов свят: от първо лице пък през 2007 г. дори са водени преговори за продажбата на БФБ с оценка за пазара от над 100 млн. лв., и то без дела на Централния депозитар.

Отделно от това кандидатите ще трябва да представят възможност да осигурят достъп до дериватен пазар или да въведат такава платформа, както и достъп до клирингови услуги. Най-вероятно изискването ще е това да става чрез достъп до негова собствена клирингова къща. Те могат да изградят и отделна клирингова къща или да доразвият функциите на Централния депозитар до 18 месеца след прехвърлянето на собствеността. Последните изисквания  слагат допълнително ограничение за потенциалните кандидати.

Как и кога

За продан ще бъдат предложени  50.05% от капитала на БФБ - София, и 43.7% от Централния депозитар, на които собственик е финансовото министерство като принципал на държавата. Отделно БФБ- София, притежава дял в депозитара и с покупката на двата продавани пакета новият стратегически инвеститор ще контролира и 50.31% от капитала на депозитарната институция.

Преди да се стигне до продажба на самите дялове обаче,  АПСК ще трябва да избере консултант, който да даде предложение за първоначална и минимална цена, на която да се продават пакетите, да сондира потенциален инвеститорски интерес и да изготви нужните информационни и маркетинг документи по продажбата.

Бъдещият консултант най-вероятно ще е международна инвестиционна банка. Поне ако се съди към изискванията към проектокандидатите, които се обсъждат в момента: да са в топ 15 на консултантите по сливания и придобивания в Източна Европа без Русия и бившите съветски републики през последните пет години до 2010 г. според класацията на mergermarket; да имат поне 5 млрд. евро общ оборот от консултирани сделки и поне 10 осъществени сделки през последните пет години. Консорциуми няма да се допускат. Това автоматично изключва консултант да е българска компания.

Това означава че евентуална сделка за борсата и депозитара може да има най-рано в края на лятото, ако случайно процедурата не се забави отново, както се случва с други подобни сделки вече няколко пъти. Иначе целта й е ясна: да повиши ефективността на българския капиталов пазар, да гарантира развитието му чрез консолидация с водещ борсов оператор и да се развие като център на капиталовите пазари в региона.

Източник: Капитал Дейли