Американската инвестиционна компания Gramercy излезе от още една своя българска инвестиция - дял от фармацевтичната компания Софарма. Вчера на Българската фондова борса и борсата във Вашава се изтъргуваха акции, които са съвсем близо до дела, притежаван от фондовете на американската компания, и според източници от пазара именно Gramercy е продавач.
Не мога да потвърдя, че именно фондовете на Gramercy продават, но знаете, че те никога не са крили плановете си да излязат, коментира за Капитал Daily главният изпълнителен директор и основен акционер в Софарма Огнян Донев.
Чрез двата си фонда - Gramercy Select Master Fund и Gramercy Emerging Markets Fund, американската инвестиционна компания притежаваше 12.23% от Софарма. В няколко сделки на официалния пазар на БФБ бяха прехвърлени 9.13%. На борсата във Варшава пък се изтъргуваха малко над 1.3 млн. акиции, или близо 1% от капитала. Сделки, които са част от сделката, имаше и на извънрегулирания пазар в София.
Познати купувачи
Макар все още да не са официално ясни купувачите, в инвестиционните среди вече се знае, че сред тях са български пенсионни фондове. Познаваме Софарма като компания много добре, защото и в момента всички наши фондове държат над 5% от акциите й и при тази цена счетохме, че е подходящо да допълним портфейла си с още акции, затова купихме 4 млн. акции на Софарма, коментира пред Капитал Daily Даниела Петкова, изпълнителен директор на пенсионноосигурителна компания Доверие.
Брокер по излизането на Gramercy е била Първа финансово-брокерска къща. Оттам обаче отказаха коментар. В началото на другата седмица ще поръчаме акционерна книга, за да установим всичките нови акционери, обясни и Огнян Донев.
Дългото сбогуване
За излизането на Gramercy от фармацевтичната компания се говори от няколко години. Заради понижението в цената на акциите след 2008 г. и ниската ликвидност на пазара обаче подобна сделка така и не се реализираше. Дори листването на акциите на Софарма беше част от стремежа на Gramercy да излязат от българското дружество. При качването на акциите във Варшава Огнян Донев призна, че това се прави по желание на един от големите акционери. Заради високата ликвидност на полския пазар американските фондове разчитаха на по-лесно излизане от инвестицията и при добра цена, така че ходът им да не пресира стойността на книжата. В крайна сметка обаче очакването за самата сделка държеше цената ниско и след като дебютира при цена от 7.50 злоти за ценна книга, стойността на акциите на Софарма във Варшава се понижи до 5.25 злоти.
Gramercy излиза от позиции със сериозни загуби. Инвестиционните фондовете инвестираха в акцията през 2006 г. Тогава цената беше в пъти по-висока от сега - първата покупка на Gramercy беше при 7.70 лв. за ценна книжа. Основният пакет вчера мина на цена от 2.27 лв.
Чао не само на Софарма
Сделката по продажбата на дела в Софарма идва броени дни след като стана ясно, че Gramercy излизат и от друга българска компания - групата на Приста ойл. В края на миналата седмица Комисията за защита на конкуренция вече одобри сделката за продажбата на 30% от регистрираната в Холандия компания Приста ойл груп от Gramercy на ADM Group - световен лидер при преработката на зърнени храни. Цената на сделката не беше обявена, като финализирането й все още се очаква. Приста ойл, чиито мажоритарни собственици са братята Атанас и Пламен Бобокови, се занимава с производство на моторни и индустриални масла. Част от холдинга е и заводът за акумулатори Монбат в Монтана.
Така след двете експресни сделки Gramercy остава с инвестициите си в Българо-американската кредитна банка, Бизнес парк София и някои вложения в имоти. В банката Gramercy притежава 34.25% от капитала, но доскоро имаха разногласия с новия мажоритарен собственик Цветелина Бориславова по отношение на контрола на банката. Най-голямата инвестиция остава Бизнес парк София, който придоби през 2006 г. срещу 180 млн. евро. Това дълго време беше най-голямата имотна сделка в България. Освен това в сектора на недвижимите имоти Gramercy са инвестирали и в Арко тауърс АДСИЦ. Американската инвестиционна компания има дял и в строителното дружество Софстрой.
Източник: Вестник Капитал Дейли