Целите на правителството за 1.35% от БВП дефицит за цялата година са постижими, особено с последните промени в управлението на Националния статистически институт. Ако погледнем бюджетната практика на това правителство от 2009 г. насам, ще видим, че те неизменно успяват да прикрият действителните дефицити с едни или други похвати, и дори така отчетите се разминават с прогнозите им. Това каза в интервю за в. Класа финансистът Андрей Пръмов.

По думите на финансиста прогнозите в бюджета на Република България са по-скоро пожелания, понеже реална политика за тяхното изпълнение просто няма. Той лично не рискува вече с прогнози за ръста на БВП, понеже досега три пъти се е оказвал свръхоптимистичен на фона на постиганото. Пръмов отбелязва, че отчетен ръст от 1 до 2 процента не е никакъв ръст, това обикновено е просто статистическа грешка.

Според него никога наблягането на сектори не ни е носело икономически просперитет, особено след като трансформирахме плановата икономика в пазарна. Финансистът смята, че трябва да се провежда такава политика, която, най-общо, да гарантира конкурентоспособност за българските фирми в контекста на общия европейски пазар: да се облекчат административната и правната тежест на това да правиш бизнес у нас, да се гарантира ликвидността на капиталовия пазар и на банковия сектор, така щото бизнесът да не се притеснява за оборотно и инвестиционно финансиране, да се привлекат инвеститорите от чужбина у нас с по-добра за тях инвестиционна среда.

По думите на Пръмов трябва да се промени моделът на управление на икономиката.

На въпрос дали ще има  пари за по-високи пенсии, както обещават управляващите, Пръмов отговаря, че социалните разходи най-лесно се орязват при влошаване на макроикономическата обстановка, понеже засягат широки, но безсилни в обществения смисъл маси – пенсионери, безработни, бедни, болни, неграмотни. Той не смята, че е разумно това да се прави в годината непосредствено преди изборите. Според него най-вероятно ще намерят пари за увеличението на пенсиите за сметка на други разходи.

Пръмов казва, че ние нито сме предвидими, нито сме макростабилни, нито разходите за бизнес и живот у нас са ниски. Ние знаем това, чуждите инвеститори също го знаят. Данните от БНБ са безпощадно ясни – чуждите инвестиции не идват, а си отиват.

На въпрос дали смята, че е необходимо парите от Сребърния фонд да бъдат инвестирани по-активно, Пръмов отговаря, че истината е, че този фонд се управлява много рационално и високодоходно от БНБ като част от общите активи на банката. Според него дори ЕЦБ няма да попречи на правителството да инвестира успешно средствата на фонда, като му пробута собствените си облигации на манипулативно ниска доходност или нищо неструващите акции на приближени на властта фирми на борсата в София.

Пръмов уверява, че стратегически инвеститор на БФБ в истинския смисъл на този израз няма да навлезе, не и в обозримо бъдеще. Това, което според него трябва да се случи, за да се раздвижи капиталовият ни пазар и борсата да излезе от кома, е да се промени моделът на управление на икономиката. Дотогава борсовата търговия с ценни книжа ще е съпоставима с борсовата търговия на по-голям зеленчуков склад в кв. Слатина, заключава финансистът.