Максимално бързата приватизация на Българската фондова борса (БФБ) заедно с Централния депозитар, независимо от това каква ще е цената, е най-важната стъпка за раздвижването на пазара в България. Около този извод се обединиха експерти по време на дискусия за капиталовия пазар. Другите важни мерки, които трябва да се предприемат са листването на миноритарни дялове на големи държавни компании, които се очаква да бъдат спусъка, който да отпуши БФБ и по-интензивните усилия в образователната и мисионерската частна работа на КФН, а не толкова в санкциониращата й функция - в посока налагане на добро корпоративно управление и прозрачност на работата.

Приватизацията

Според експертите приватизацията на БФБ ще събуди пазара и това е важното, а не толковота няколкото милиона от самата сделка. Засега най-вероятният сценарий е Виена да вземе българската борса. Като други потенциални купувачи се спрягат борсите във Варшава и Франкфурт. Така или иначе обаче всеки от понециалните купувачи върши работа, коментира Камен Колчев, председател на СД на Елана финансов холдинг. До края на годината трябва да приключи и приватизацията на самата борса по думите изпълнителният директор на БФБ Васил Големански. В момента Централният депозитар подготвя въвеждането на нова система, която ще стартира до месеци и ще позволи и включването на деривативни инструменти и къси продажби.

Свежи пари

Според изпълнителният директор на Кей Би Си Секюритис Илиян Скарлатов са нужни свежи пари, за да тръгне пазарът, но е трудно да се каже откъде ще дойдат. Индивидуалните инвеститори са мъртви и не генерират никакъв оборот, във взаимните фондове ритейлът отново е мъртъв, а пенсионните фондове не купуват. От 4 години търся чужди инвеститори, а те ми казват: Защо очакваш ние да купуваме, когато местните инвеститори не купуват. Защо ние да вярваме на вашите компании и мениджмънт, след като вие не вярвате. Аз обяснявам, че пенсионните фондове са стигнали лимитите си, но те съвсем логично ми казват, че това не е сериозно, споделя Скарлатов.

По думите му е необходимо е българските компании да се листват двойно на пазара в Румъния, а не в Полша, защото с Румъния сме в един и същи клуб. Който идва да инвестира в България, не очаква отчети в стил IBM, JP Morgan и т.н. Някои ни квалифицират като развиващ се пазар, други като граничен или периферен пазар (frontier market). Скарлатов е сигурен, че докато не се съживят покупките от индивидуалните инвеститори и договорните фондове, нищо няма да се случи, защото без свеж паричен ресурс пазарът няма да се раздвижи.

Проблемите в БФБ

Сериозен проблем пред инвеститорите на БФБ в момента е нивото на прозрачност и нивото на информираност според изпълнителният директор на ПОК Доверие Даниела Петкова. Най-често се говори, че липсват инвеститори, няма интерес към публичните компании, които се търгуват на БФБ. Това не е съвсем така. Пенсионните фондове в България се превърнаха в много големи инвеститори. Като цяло делът на инвестициите в акции е намалял, но по-важното е, че не се е увеличил този на БФБ, посочи Петкова. Тя коментира още, че ПОК Доверие е дългогодишнен участник на пазара и един от основните проблеми, с който се сблъсквам, е качеството на компаниите.

Изискванията на БФБ за нивото на прозрачност, като задължения на емитента, са значително по-ниски от тези, които са валидни за компаниите, чиито акции се търгуват на големите борси. От тук идва и усещането на несигурност и риск за бъдещото развитие на тази компания, посочи Петкова. По думите й необходими са повече данни за публичните дружества в България. Например разкриването на акционерите в дадено дружество беше ограничено и така трудно се доказва свързаност между лица, което позволява гласуване на решения в полза на мажоритарния собственик, заяви Петкова. Не повече от 5 компании публикуват отчети на английски език. Дори в отчетите на български език информацията не е достатъчна, като ние можем да направим по-пълен анализ на чуждестранни компании, защото за тях има повече информация. Традиционно, българските компании не оповестяват прогнози и вижданията си за бизнеса, все неща които са стандартни за чуждите борси. За съжаление от наша гледна точка компаниите на БФБ, предоставящи пълна информация, са малко и сме ограничили участието си, така че да не правим компромиси, категорична е Петкова.

Предстоящи промени в БФБ

От БФБ коментират, че вече е направена нова сегментация именно, за да се изчистят компаниите, които не публикуват нормална информация, защото с тях няма как да се работи, нито пък да им се има доверие. За премиум сегмента има изискване за публикация на докладите и вътрешната информация на английски език. На 7 май ще се проведе и изрична среща с компаниите по темата прозрачност, заяви изпълнителният директор на БФБ-София Васил Големански. В началото и края на лятото ще бъде и листването и приватизацията съответно на ЧЕЗ и Е.ОН. Държавните дялове в общо 4-те дружества (две на ЧЕЗ и две на Е.ОН) са по 33% от капитала.

Друга промяна, за която коментираха от БФБ е, че от 2 юли 2012 г. търговската сесия на борсата ще бъде удължена до 17 ч.
КФН.

Според Комисията за финансов надзор проблемът за собствеността също е много съществен. Вече беше въведено разкриване на реалните собственици в управляващи дружества, посредници, застрахователи. При публичните дружества се разкриват лицата с над 5%, така че е осигурен някакъв минимум, който не е достатъчен. Трябва тази регулация да се доведе докрай, коментира Димана Ранкова, зам.-председател на КФН в оставка. Изпълнителният директор на Софарма АД Огнян Донев пък изтъкна, че най-вероятно има манипулации на пазара.

Ролята на Министерство на финансите

Позицията на Министерството на финансите е, че България е много малка страна и затова инвеститорите много трудно я забелязват дори на картата на Европа. Важно е обаче да се създаде предсказуема и стабилна среда, за да може страната ни да се забелязва на тази карта. Държавата ще работи за приватизация на повече държавни пакети през БФБ-София, както и за приватизацията и интегрирането на БФБ и Централен депозитар със световните пазари, като ще приемем само добър стратегически партньор за купувач, коментира Боряна Пенчева, заместник-министър на финансите.

Тя акцентира върху това, че България има стабилна макроикономическа среда, като МФ се старае да подобри инвестиционната среда, включително чрез развитието на пазара на ДЦК, с цел да има инвестиционна алтернатива в България, за да се спре отливът на портфейлни инвестиции.

Източник: www.economynews.bg