Заради депутатите и магистратите ни, които работят без да се съобразяват с морален и професионален кодекс на поведение, световната организация Transparency International посочва България като място, в което предпоставките за корупция остават опасно големи. Малък е постигнатият напредък, но са нужни още много стъпки, след които приемане на закон за лобирането и прозрачност при договорите, финансирани с публични средства.  

Осем години след присъединяването им към Европейския съюз България и Румъния продължават да дават поводи за притеснения по отношение на антикорупционните механизми, пише дословно в доклада на Трансперънси. В цитираните две страни тревогата е най-голяма в целия Европейски съюз. Значителен обем от закони бяха приети по настояване на институциите на Европейския съюз, но това кратко оживление не бе придружено от приемането на норми на поведение и етични правила.

Пример за това е Висшият съдебен съвет в България, който е основният орган, отговорен за правовия ред в държавата и който се радва на автономност. На практика обаче той бе въвлечен в серия от скандали, които повдигат съмнения за това дали е нямало външно влияние във вземаните от него решения.

Промяната за това може да настъпи чрез приемането на кодекс зда професионална етика, посочват от Трансперънси.

В България омбудсманът е относително нова институция и до този момент е била слабо представена, пише още в доклада. Съществуват също така притеснения за независимостта й заради политизираната същност на процеса по назначаване на омбудсман.

Голям корпуционен риск и уязвимост заради непрозрачност и неефиктовност на публична администрация Трансперънси съзира отново най-вече в България, Чехия, Гърция, Италия, Португалия.

Организацията посочва, че в България, Латвия и Румъния опитите да се легализира лобирането са се провали.

Няма рестрикции при смяната на работата от държавния в частния сектор, което предпоставя конфликт на интереси. Няма кодекс на поведение за парламентаристите.

Остър е проблемът с публичните договори, по които не се дава достатъчно информация. Честа практика е да се водят допълнителни споразумения и да се предоговарят условия в анекси към контрактите, които се финансират с публични средства.

Генералното заключение на Transparency International в тазгодишния доклад е, че близките връзки между бизнеса и правителствата са предпоставка за корупция и подкопават икономическата стабилност в Европа. Именно липсата на държавен надзор над процесите е довел до финансовите и политическите скандали, които избухнаха в почти всяка европейска държава през последната година. Законодателите трябва да направят лобирането по-прозрачно.

Има дефицит на прозрачност по отношение на това как се вземат решения и как се финансират политическите групи. В 19 от 25 страни лобирането все още не е под регулация. Само 10 са забранили анонимните дарения за политически партии.

Три четвърти от европейците посочват корупцията като растящ проблем в техните държави. През миналата година имаше знакови съдебни процеси за корупция във Франция и Италия. Политически корупционни скандали, в това число с депутати имаше във Великобритания, разобличаване на пенсионна измама в Норвегия, протекционизъм в Чехия и Румъния, конфликт на интереси в България, Финландия и Словения.

За пръв път Трансперънси прави оценка на капацитета, който европейските страни имат, за да се справят с корупцията.

Политическите партии, бизнесът и гражданските сдружения са се представили най-зле в борбата със злоупотребите, докато държавните одитори, омбудстманите и агенциите, ангажирани в провеждането на избори, са се справили най-добре.

Твърде много са правителствата, които не докладват добре публичните финанси и договорите, които включват публично финансиране за общо € 1.8 млрд. годишно. Само две държави адекватно защитават свидетели, които склонят да дадат показания по подозрения в такива престъпления или други неетични прояви.

Най-добрите страни, в които е изградена надеждна защита срещу корупция, са Дания, Норвегия и Швеция. Там има силни организации, изобличаващи такива практики, стабилна правосъдна система и агенции, следящи за прилагането на закона.

Ключовите слабости са, че финансирането на политическите партии не е адекватно регулирано. Лобирането продължава да се прави тайно. Парламентаристите не са задължени да спазват кодекс на поведение. Достъпът до публична информация продължава да е лимитиран, не е достатъчна протекцията на свидетели, които биха били склонни да дадат показания, уличаващи в корупция.