Източник:  www.darikfinance.bg

- Г-н Големански, как оценявате резултатите на БФБ на фона на останалите пазари?

- БФБ се справя както всички останали борси в региона и света. Опитваме да се справяме с понижени обеми и ликвидност. Доста е трудно, тъй като има спад спрямо миналата година в обема на търговията. Ние не можем да променим глобалните фактори, които оказват влияние на пазара, но се опитваме по всякакви други начини да го направим по-атрактивен и по-удобен за чуждите и местните инвеститори. Основният проблем на нашия пазар - и спрямо румънския, и спрямо другите големи пазари, е, че е малък. Това е мнението и на потенциални чужди инвеститори – липсва обем, голям пакет акции, в който чужд инвеститор да инвестира, да кажем, няколко десетки милиона. В сегашната ситуация  подобна инвестиция би изкривилa пазара. И това е основната причина ние да страдаме допълнително спрямо останалите пазари и да се възстановяваме по-трудно от тях.

- Кога ще се обърне тази тенденция?

- Тя ще се обърне, като се реши основният проблем. За целта трябва да намерим достатъчно големи и атрактивни компании, с които да привлечем повече инвеститори. Затова се взе решение за продажба на държавните дялове в ЕРП-тата през борсата, в момента се водят разговори и за БЕХ. Идеята е част от емисията да мине през борсата. По този начин ще се привлекат по-големи чужди инвеститори. Това ще е една от мерките, които ще отключат тази добра тенденция.

- Съгласен ли сте с твърдението, че има доста подценени акции на БФБ?

- Пазарът е на доста ниско ниво в момента, което означава, че голяма част от компаниите са подценени. До това водят ниската ликвидност, малките обороти и обеми.

- Според някои приватизацията на ЕРП-тата през борсата няма да доведе до особени промени.

- Има различни мнения по въпроса. Ние естествено смятаме, че това ще допринесе за доброто на капиталовия ни пазар и работим да се случи по най-добрия начин. В крайна сметка всичко е въпрос на цена. За ЕРП-тата се стараем да осигурим възможност на колкото се може повече инвеститори да участват в процеса – по-голямото търсене ще доведе и до по-добра цена. В крайна сметка при по-голямо търсене и разнообразие на цената може да се получи и по-голям фрий-флоут от самите дружества, който да остане да се търгува на борсата. Считаме, че е добре да се даде поне един месец след обявяване на проспекта, за да се запознаят потенциалните инвеститори, да се създаде интерес и да има по-„шарен” състав на акционерите в дружествата.

- Кога да очакваме ЧЕЗ и Е.ОН на борсата?

- В момента проспектите им са в КФН, но са на различни етапи. Очакваме съвсем скоро дружествата да бъдат качени на борсата. Надявам се след около два месеца  вече да ги видим на пазара. Има административни стъпки, които ще отнемат известно време, а освен това е необходимо да се  се предостави поне около месец на потенциалните инвеститори, за да се запознаят с проспекта. Т.е. най-рано септември може да стартира търговията с тях.

- Очаквате ли да се постигне по-висока цена, след като видяхме какво се случи при EVN?

- Надявам се инвеститорите да направят добре оценките и анализите си , както и да са направили изводите от това как протече аукциона за 33% дял от EVN през месец декември. Там действително имаше нереализирани поръчки за около 25 млн., които бяха с по-ниска цена. Това означава, че интерес е имало, но не е била направена точната оценка за цената, с която да участват. Надявам се сега за ЧЕЗ и Е.ОН нещата да изглеждат по-различно.

- Ще успее ли част от приватизацията на БЕХ да мине през борсата?

- Има различни разговори на различни етапи. Това, което ние се опитваме да прокламираме като идея, е поне една част от пакета за продажба да мине през борсата. Иначе целият пакет от 15-20% за около 1,5-2 млрд. е твърде голям за нашия пазар. Затова според нас печелившата стратегия е да се реализират двойни листвания на БФБ и на друг пазар, с което успешно да се пласира този пакет. Надяваме се това да се случи и смятаме, че ще даде достатъчно обем на пазара.

- Докъде стигна процедурата за приватизацията на БФБ?

- Още през март беше изпратено възлагателното писмо за старт на процедурата в Агенцията за приватизация. Надявам се до месец реално да стартира процедурата. От голямо значение за нас е процесът да се задвижи колкото се може по-бързо, защото по този начин също възлагаме надежди пазарът да се интегрира в голям стратегически инвеститор – борсов оператор, и да се повиши доверието и разпознаваемостта измежду инвеститорите,.

- Имате ли притеснения, че по-голямото напрежение на пазарите и ситуацията в еврозоната може да откажат големите оператори?

- Напълно е възможно. Това е един от факторите, които оказват влияние, но след като има дори официално заявен интерес от европейски оператори за участие в процедурата по приватизация, мисля, че като цяло тя ще успешна и ще се намери купувач. В същото време трябва да се отчитат факта, че в нашия регион на Балканите в очакване на подобни процеси са и други борси и ще е важно кой първи ще привлече голям борсов оператор като стратегически инвеститор. Това може да го постави в много добра стратегическа позиция в региона. Това е още една причина да искаме бързо и успешно да приключи процедурата по приватизация на борсата.

- Освен от Виена има ли заявен интерес от други оператори?

- Има поне 5 големи световни борси, които по една или друга причина са имали интерес към нас в последните няколко години. Въпросът е при стартирането на процедурата да установим, че интересът е запазен и съответно да се работи, ако има колебания, да се предизвика такъв. За държавата е важно, колкото се може по-голям стратегически оператор да придобие БФБ и да разгърне развитието на пазара.

- Кои оператори ще се опитате да привлечете?

- Много от тях са публични компании и такава информация може да навреди както на БФБ, така и на тях. Тъй като все още няма стартирани преговорни процеси, не е редно да я разкриваме.

- Ще бъдат ли приоритетни европейските оператори при приватизацията на борсата?

- За нас е важно да е голям и развит оператор. Присъединяването към едно голямо семейство ще доведе и до по-голямо доверие към нашия пазар. Всеки един от големите оператори има много чужди инвеститори и в голяма степен придобиването на по-малък пазар като нашия може да насочи интереса им към нас. Няма приоритет дали ще е европейски или друг оператор. Всеки е добре приет, стига да изпълнява изискванията за стратегически инвеститор поставени в приетата от правителството през м.април 2011 г. Концепция за интеграция на БФБ и Централен депозитар със стратегически инвеститор и да отговаря на критериите, поставени от мажоритарния собственик в писмото до АПСК.

- Може ли след приватизацията да се завишат критериите и някои компании да бъдат отписани?

- Пазарите поддържат различно сегментиране и различни изисквания и критерии. В България имаме над 300 публични компании. Не съм запознат с практики никъде по света да се завишават критериите за листване на регулиран пазар и това да води до делистване на вече публични компании. Относно критерии за сегментиране на пазарите, разбира се, това ще зависи от стратегията за развитие на пазара и политиката на новия стратегически собственик. При всички случаи тези въпроси би следвало да се решават след широка дискусия с основните участници на пазара.

- Какви са резултатите от връзката с Румънската борса?

- В момента се изчаква одобрение от техния регулатор, такава е процедурата и тя отнема няколко месеца. Вече сме на финалната права и очаквам реално след това да започне листване и там на две или три български компании.

- Как вървят проектите с другите големи борси?

- Знаете, че се водеха разговори за връзката с Варшава и сме напът да реализираме нещо, което опитваме от няколко години - директна връзка, подобно на тази с Румънската борса. Другият значителен проект, по който работим, е за двойни листвания с Виена. Там също сме стартирали официалните процедури по обмен на информация и съгласуване на документи и технология. Това ще е предпоставка за български компании да се листват и на Виенската борса. Такъв проект отнема около шест месеца до година, като реално по-продължителна е чисто юридическата подготовка.

- Какви допълнителни мерки предвижда ръководството на БФБ за стимулиране на пазара?

- Много голяма част от мерките, които трябва да дадат съществен резултат за развитието на пазара, са свързани със съвместни действия на БФБ и ЦД. Това касае основно изграждането на добра клиринг и сетълмент система, която да позволи нови видове инструменти на БФБ, двойните листвания и да позволи стандартна методология. Така чуждите инвеститори ще работят в среда, която познават и ще им се създаде първо комфорта и визията за услуги, които са със стандартно европейско ниво, за да имат доверие в пазара. Това е идеята за развитието на инфраструктура. На тази база можем да надграждаме с по-широка палитра от финансови инструменти на борсата. Допълнителните мерки досега бяха новото сегментиране на пазарите и удължаването на сесията, за да се синхронизира с тези на европейските борси. Опитваме се да сме по-гъвкави и по-потребителски ориентирани, за да може нещата да се случват добре.

- Въпреки че мина доста малко време, има ли засега резултат от удължаването на времето?

- Действително мина малко време, а и е летен период. На този етап не можем да дадем такава оценка. Ние и не очакваме първите месеци да се случи някакъв бум. Тази мярка има по-скоро стратегически характер – синхронизацията с пазарите в Европа и отчасти в САЩ. Това е една от редица мерки, които трябва да допринесат за повишаване интереса на чуждите инвеститори към нашите пазари.

- Какво се случи с проекта с ЕЦБ?

- Проектът Target 2 Securities е актуален. На 19 юли имаше конференция с участници от пазара, Асоциациите на посредниците, АИКБ, КРИБ. На нея почти всички заинтересовани лица, включително банки, поставиха въпросите си. Целта беше да се изяснят въпросителните по проекта и да се отбележат предимствата и недостатъците за участниците на пазара. Все още работим по въпроса и официално подписване на рамковия договор може да има, когато се постигне съгласие с основните заинтересовани лица. За целта бе създадена Национална група на потребителите, в рамките на която да се обсъждат всички въпроси, свързани с този проект. Надявам се до септември-октомври да имаме консенсусна позиция дали ще се присъединим към проекта. Като депозитар мислим, че е добре за пазара – ще станем част от европейското семейство, ще постигнем по-добри резултати и цени на услугите, особено по отношение на трансграничния сетълмент. Убедени сме в ползата, остава да успеем да убедим и останалите участници. А голяма част от тях също са убедени в това.