Започналата през 2007 г. криза имаше негативно въздействие навсякъде. Тя нанесе най-тежък удар на развитите икономики. Развиващите се пазари по-скоро загубиха част от инерцията, която бяха набрали и сега наблюдаваме една тенденция на разминаване и отдалечаване от пътя на развитите икономики. Това каза в интервю за в. Капитал Дейли Ибрахим Турхан, председател на Федерацията на евро-азиатските фондови борси.

Според него това се дължи най-вече на факта, че в миналото развиващите се пазари вече са минали през подобна съдба неведнъж. Някога презумпцията беше, че ако си развита икономика, можеш да вземаш колкото пари искаш назаем, но реалността показа, че тези нива на дълг са неустойчиви, смята Турхан. По думите му докато тези икономики правят всичко възможно, за да свият дълговете си, много внимателно се наблюдава политиката на централните им банки, които с всички сили се опитват чрез осигуряването на неограничена ликвидност да омекотят проблемите на финансовия и реалния сектор.

Вместо обаче банките да предоставят тази ликвидност на своите дребни и корпоративни клиенти, те предпочитат да я вложат в инструменти с почти нулева доходност, които се смятат и за по-нискорискови, обяснява експертът. Заради голямата интегрираност на пазарите в глобален мащаб обаче тази ликвидност просто изтича към развиващите се икономики, където доходностите и потенциалът за растеж са още по-високи, а задлъжнялостта на публичния сектор и на домакинствата - значително по-ниска, обобщава той.

Ибрахим Турхан обяснява, че България се справя много добре във фискално отношение, докато в Турция нивото на публичния дълг спрямо БВП е под 40%, което също е много добре. Освен това в развиващите се икономики все още има много инвестиционни възможности, много бизнес потенциал, чрез които богатството на населението, измерено през БВП на глава от него, да се доближи до това в развитите страни. Това означава, че с увеличаването на богатството на хората в региона ще расте и потреблението им, което липсва като фактор в развитите вече икономики. Това особено важи за региона, включващ Югоизточна Европа, Западна Азия, Близкия изток и Северна Африка. Още повече че това е един от най-богатите на природни ресурси региони света. Освен това той все още има значително предимство спрямо останалия свят по отношение на цената на човешкия труд, а Югоизточна Европа стои много добре и като качество на работната ръка. Така че Турхан очаква подобряване на инвестициите в реалния сектор, още повече че капиталовият ресурс на Запад в момента е изключително евтин.

Според председателя пазарите трябва да се интегрират, защото един по един, самостоятелно, мащабите им не са достатъчно големи, за да предизвикат значителен скок или промяна в нивото на инвестициите. Исторически този регион винаги е бил като едно цяло - още от времената на Александър Велики и Османската империя, и това му е помагало да се развива много по-добре. Според него и сега трябва да е така, защото в днешно време информационните технологии и икономическото развитие позволяват да се поставят основите на  много по-интегрирани икономики.

Според него всичко е въпрос на бизнес и ако се налага, политиците трябва да бъдат стимулирани да действат в полза за хората. Ако не се постигне обаче по-добра интеграция, пазарите и икономиките не са достатъчно големи да осигурят нужния инвестиционен капацитет. Все пак има разлика между 100 и 100 хиляди. Затова, по думите му, ако искаме да сме ефективни, трябва да можем да се конкурираме с глобалните играчи на капиталовия пазар.

По думите на Ибрахим Турхан реално почти навсякъде бизнесът на борсовите оператори е започнал като една съвместна организация, чиято основна цел в началото е била да обслужва интересите на членовете им. Впоследствие обаче те се оказват важни за цялата икономика и съответно собствеността им се променя с цел вече да обслужват цялото общество. Приватизацията на БФБ ще привлече вниманието на глобалните инвеститори, тъй като тя е знак, че тези борси ще започнат да прилагат най-добрите пазарни практики, прогнозира той. Освен това по този начин институциите ще подобрят на ефективността си, а това ще има допълнителен положителен ефект върху цялата икономика. Той се изразява в това, че по този начин те ще изпълняват по-добре ролята си на модели за добро корпоративно управление, което пък от своя страна означава, че ще подобрят институционалната инфраструктура, а оттам и икономическото развитие, обяснява той. Така че освен чисто физическия резултат приватизацията носи със себе си и сигнал, че дадената икономика подобрява институционалната си инфраструктура, според Турхан.

По думите на Ибрахим Турхан когато мащабът ти, а в бизнеса на борсовите оператори това означава ликвидността, не е достатъчно голям, това е не е добре. Лошото е, че и това, което наблюдаваме като тенденции, не подобрява картината. А то е сливания главно с големи играчи, което в краткосрочен план има своите плюсове, но в средносрочен до дългосрочен план може да има странични ефекти върху една от основните задачи на борсовите оператори - да осигуряват достъп до финансиране на малките и средните предприятия, които иначе трудно получават банково финансиране заради малките си мащаби. Когато стават публични компании, те предоставят на инвеститорите и по-високия си потенциал за растеж. Ако искаме малките и средните предприятия да разрешат проблема си с достъпа до финансиране, малките местни борси ще са ни нужни, смята Турхан. Ако обаче тези борси се слеят с големи борсови играчи, малките емисии на предприятията вече няма да са интересни на големите инвеститори, те ще останат незабелязани и съответно по-трудно ще си намерят финансиране. Ако обаче местните борси продължат да съществуват, запазването на местната инвестиционна среда ще помогне на този бизнес да се финансира, а оттам да стимулира и растежа на развиващите се икономики, който пък от своя страна ще задвижи глобалния растеж. Затова според него запазването на идентичността на местните борси след приватизация е ключово.

По тази причина предложението е да се създаде мрежа от местни борси в региона, които ще са платформа за споделяне на наличната ликвидност. Това може да се постигне просто чрез технологичното свързване на пазарите. Той казва, че ще се работи като един голям общ пазар, но в същото време ще се запази идентичността на местно ниво. Така един инвеститор ще може да играе на всеки от пазарите, но в крайна сметка ще изпраща поръчките си купува/продава до своята локална борса, която ще задвижва поръчката към останалите пазари. В природата това се нарича симбиоза, когато два слаби живи организма си сътрудничат, за да си решат взаимно проблемите и да живеят заедно. Той има точно това предвид и с идеята за сътрудничество между борсите в региона - да се създаде мрежа от борси, една екосистема, базирана на партньорството. За целта трябва да се избере център на мрежата, който според трябва да е най-ликвидният пазар, уточнява Турхан.

Той е честен, че има много малко начини да се реши този проблем. Или пазарът ни бъде придобит от голям играч, или пазарът ни да се опита да оцелява самостоятелно, но в този случай ще ни е много трудно да се конкурираме с големите и не толкова големите други борси. Третият вариант е влизането в някакъв съюз. Така целият регион ще е видим за българските инвеститори с влизането му в платформата на Българската фондова борса и той ще може да инвестира в компании не само от България, но от целия регион. Същото ще важи и за инвеститорите от Македония, Азербайджан и т.н. В същото време обаче самите финансови инструменти, т.е. акциите на съответните компании, ще останат на местните си пазари.

Технологията за реализирането на подобна идея вече съществува. Тук по-големият въпрос е регулацията, т.е. доколко финансовите регулатори ще сътрудничат за подобна идея.

Ипахим Терхан обяснява, че за щастие имаме Международната организация на регулаторите на ценни книжа (IOSCO), която изисква почти същите правила и регулации навсякъде, а разликите са пренебрежителни и лесно разрешими. Освен това благодарение на кризата регулаторите в глобалния свят осъзнаха опасността от разликата в правилата както заради възможността от регулаторния арбитраж, така и заради възможната неефективност на надзора. Така че в глобален мащаб се говори за уеднаквяването на правилата, смята той.