Бъдещият нов метод за изчисление на такса "смет" разбуни парламента. Промяната е заложена в проектозакона за местните данъци и такси, който депутатите обсъдиха на първо четене.

Според нея занапред данъкът ще се определя не според данъчната оценка на имота, а на база количеството изхвърлен отпадък. Промяната бе одобрена от Министерския съвет в началото на октомври, тъй като от бизнеса остро възразяват срещу сегашното положение.

Според предприемачите то ги ощетява, тъй като разполагат с големи търговски площи, но често не генерират никакъв боклук.

При дебата днес обаче опозицията остро възрази срещу липсата на ясни правила как точно ще се приложи новата схема на изчисление по места. Според ГЕРБ тя ще свари общините неподготвени и може да ги изправи пред кризисна ситуация.

Остър парламентарън сблъсък срещна предложеното от правителството освобождаване на храмовете от такса смет и увеличаването на данъка върху по-старите превозни средства.

Представители на опозицията бяха категорични, че освобождаването от таксата означава натоварване на местните бюджети, за чиято сметка се извършва извозването на сметта. Един от основните аргументи на ГЕРБ срещу тази промяна е, че проектът не е съгласуван с общините и чрез този текст се отнемат техни правомощия без да им се предоставя компенсаторен механизъм.

Хюсеин Хафъзов от ДПС аргументира предложението, като каза, че при разговори с представители на религиозните общности, управляващите са били помолени да отпадне таксата за тях. "В храма се влиза пречистен, за да се уединиш с бог и там не е място за отделяне на каквито и да е други освен душевни отпадъци. Ние ще наложим ли такса "душевни отпадъци"?, попита риторично той.

Менда Стоянова (ГЕРБ) призова колегите си да не се хабят с аргументи, защото "управляващите са си наумили нещо и си натискат зеленото копче". Общините дори не бяха изчакани да си дадат становището, посочи тя.

Последва риторика, която е по-близко до библейската стилистика, отколкото до юридическите аргументи.

Репликите бяха прекъснати от Янаки Стоилов (БСП), който посочи, че стихотворението "Моята молитва" на Ботев много добре описва днешната действителност. По думите му и в момента в редица общини религиозните храмове са освободени от тази такса или там, където се начислява, на практика не се събира. „Нима училищата и болниците не са социални институции?", попита той.

Ферихан Ахмедова посочи, че облагането на храмовете е най-малкото нереалистично. От друга страна след като замърсителят плаща, а храмовете не се явяват замърсители, защо трябва да се облагат с таксата, посочи тя.

Не поповете хвърлят боклука, а ние, които ходим да се молим, обясни и Таско Ерменков (БСП).

Още по-горещи бяха споровете, когато се стигна до идеята на правителството да се повиши с 50% данъка върху автомобилите, произведени до 2000 г. Томислав Дончев (ГЕРБ) посочи, че на практика този текст ще засегне и собствениците на автомобили, произведени между 2000 и 2007 г., защото в талоните на техните собственици не е отбелязано на какъв екелогичен стандарт отговарят. За да се установи това, те ще трябва да си извадят нови талони, тъй като няма връзка между информационните системи на общините и тези на КАТ.

Бившият министър на транспорта Ивайло Московски обвини управляващите, че не са събрали първичните данни преди да предлагат измененията. „Единственият разчет, който има Министерството на финнасите, е, че прогнозно от данък "Москвич" ще се съберат 35 млн. лв.", подчерта Ирена Узунова (ГЕРБ).

Не става дума за данък "Москвич", защото тези коли са много малко в България и второ, защото става дума за колите, които имат катализатори, обясни Янаки Стоилов. За да сложи точка на спора, той заяви, че между първо и второ четене на закона БСП ще предложи промени, които наистина да са по-благоприятни за автомобили, произведени след 2000 г. Той се съгласи с критиката на ГЕРБ, че е по-сложен въпросът със системата за отчитане и контрол.

В крайна сметка депутатите не успяха да стигнат до гласуване на текстовете от Закона за местните данъци и такси. Затова по предложение на Атанас Мерджанов от „Коалиция за България" парламентът реши да заседава извънредно във вторник, 22 октомври, от 10.00 ч. до 17.00 часа и в дневния му ред ще влязат промени на първо четене в Закона за местните данъци и такси, в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за счетоводството. Тяхното приемане е свързано с приемането на Бюджет 2014.

Освен това депутатите приеха да обсъдят и проект за решение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г., внесен от депутати от "Атака".