Властта готви съживяване на някогашния торов гигант Химко-Враца. Това е съобщил за вестник Преса депутатът от Коалиция за България Янаки Стоилов. Той е пожелал да запази в тайна подробностите от плана, но е съобщил, че към предприятието, което е в процедура по несъстоятелност, има инвеститорски интерес. Сега целта е да предотвратим разпродажбата му на парче, каза Стоилов. Иначе Химко ще отиде завинаги в историята. Експертен анализ показал, че заводът може отново да произвежда 105 хил. тона амоняк и 180 хил. тона карбамид. Ще се разкрият 550 нови работни места, а още 350-400 души ще работят по обслужване на дружеството.
Проблемът е, че някогашният торов гигант, който през 1996 г. държеше 3% от износа на карбамид в света, не работи от 10 години. Историята му е пример за вандалска приватизация. През 1997 г. е предложен за продан срещу 100,2 млн. долара. Две години по-късно обаче е купен за 1 млн. лв. от офшорката „Ай Би И транс ъф Ню Йорк“. Малко по-късно собственикът на фирмата - украинецът Юрий Литвиненко, влиза в нюйоркски затвор. През 2000 г. пък е разстрелян пред офиса си в столицата Димитър Дацов - един от шефовете на завода. По-късно предприятието премина през няколко ръце и е докарано до несъстоятелност. След дълги съдебни саги новообразуваното дружество „Ново Химко“ получава правото да реализира оздравителна програма. Следва обаче нов трансфер - „Химко“ става собственост на благоевградския строителен предприемач Николай Галчев. На 1 март 2011 г. е възобновена процедурата по несъстоятелност по искане на основните кредитори - НЕК и „Булгаргаз“. Дълговете към тях са 75 млн. лв.
Много от активите на комбината са вече продадени - тецът, гарата и други. Разграбени са и складовете с резервните части, но основните производства са запазени, смятат експертите. Според тях заводът има шанс, ако бъдещият собственик осигури евтин газ и пазари за продукцията.
Можеше да натори три Българии
Построеният през 70-те години гигант „Химко“ имаше производствен капацитет да натори три Българии и дълго време беше отличникът на Лондонската стокова борса.
Бедата е, че при проектирането му беше предвидено да ползва суровина само от газохранилището в Чирен. След 7 години експлоатация газът се изчерпа и инсталациите трябваше да ползват скъпото вносно синьо гориво.
Югоембаргото също обърка плановете, а после постепенно бяха загубени пазарите на карбамид в Китай, Индия, Колумбия, Франция. Така на улицата бяха изхвърлени 2000 химици.
По искане на НЕК, Булгаргаз и НАП съдът обяви дружеството в несъстоятелност. Според последния счетоводен баланс „Химко“ има активи за 149 млн. лв. , а задълженията му са 212 млн. лв.
При Борисов го искаха китайци, сега – руснаци
Възстановяването на „Химко“ е заложено в областната стратегия за развитие на Враца и при посещението си в града лично премиерът Пламен Орешарски заговори за намерен потенциален инвеститор, най-вероятно руски бизнесмен.
Преди Орешарски, по време на тройната коалиция, се говореше, че в злощастното предприятие са готови да инвестират швейцарци и канадци, а при Бойко Борисов те се „смениха“ с китайци и германци. Променяше се в крачка и предметът на дейност - освен карбамид 2 поточни линии щяха да правят годишно по 20 тона меламин (използва се при производство на пластмаси) и дори промишлени количества лед. През това време останалите без работа над 2000 химици и земеделски производители в района си торяха градините и нивите с изкуствен тор, внос от Румъния.
Повдигайки „завесата“ около най-новия потенциален инвеститор, партийни функционери поясниха, че само част от линиите на построения през 1967 г. завод след ремонт и модернизации биха заработили отново. Ставало дума за техника, произведена след 1982 г. Именно такива били намеренията - да се възобнови производството на амоняк. Не е ясен обаче механизмът, по който бъдещият инвеститор ще влезе в завода. Това може да стане чрез продажба на запорираната от държавата част или чрез отдаването й под наем.
