Сметната палата отхвърля като несъстоятелни изказаните от проф. Румен Гечев твърдения в медиите във връзка с проектозакона за Сметната палата, пише в разпространено до медиите опровержение от одитната институция.
В сутрешния блок на БНТ депутатът от БСП обяви, че от 28 страни-членки на Европейския съюз, 10 имат сметни палати по модела на главен одитор, останалите 18 са с колегиум. Според Сметната палата това не е вярно. „От 28 страни-членки на ЕС, 7 страни имат сметни палати от типа "финансов съд" и техните върховни одитни институции не са от парламентарен тип. Само върховните одитни институции, които са от парламентарен тип, могат да се делят на такива с колегиален или едноличен модел. Одитните институции от типа "финансов съд" имат съвсем други функции. Това са сметните палати на Франция, Португалия, Испания, Белгия, Италия, Гърция, Румъния", пише в опровержението на одитната институция.
Освен това, парламентарните сметни палати в страните-членки са 21, от тях 12 имат едноличен ръководител от типа генерален одитор, две са с малки тричленни колегии - Словения и България. Швеция е с едноличен модел с трима ръководители, които се сменят на ротационен принцип.
Колегиален модел на парламентарна сметна палата имат само 6 страни - Чехия, Германия, Латвия, Норвегия , Холандия и Люксембург. При големи колегии на тези одитни институции (например в Чехия - 15 члена, в Германия - над 60 члена), решенията по одитни доклади се взимат не от цялата колегия, а от състави от по трима члена. По същия начин взема решенията си и Европейската сметна палата, но не е правилно да се прави аналогия с нейната структура, тъй като тя е наднационална институция с представителство на всички държави-членки, което предопределя не само колегиалния й характер, но и числеността й.
Според Сметната палата от това става ясно, че твърдението, че преобладава колективният модел, не е вярно, тъй като съотношението между еднолични и колективни модели е категорично в полза на едноличните модели парламентарни сметни палати.
Друго невярно твърдение на Румен Гечев е, че българската сметна палата по традиция е с колегия. От одитната институция уточняват: „Българската Сметна палата има 130-годишна история и до 1948 г. не е била парламентарна сметна палата, а от типа "финансов съд". Затова твърдението, че по традиция българската Сметна палата е с колегиален модел, е несъстоятелно."
Още седем неверни твърдения на проф. Румен Гечев са открили от Сметната палата, които са публикувани опровергани на интернет страницата на одитната инситтуция.
Сметаната палата не е съгласно и с обвинението, че е намаляла нейната ефективност, тъй като са намалели одитите на изпълнението - най-важният одит за европейските страни. В съобщението до медиите по тази тема се казва: „Сметната палата е извършила през последните три години 66 одита на изпълнението по мащабни теми с огромен ресурс и голям обществен отзвук. От тях един е изпратен в прокуратурата ( за проект за пречиствателна станция), и един е секретен (за МВР). Тези одити са с несравнимо по-високо качество от извършваните преди 2011 г. (при действието на стария закон) в голяма степен имитационни одити на изпълнението.
Голяма част от одитите на изпълнението, извършени от 2011 г. досега, предизвикаха сериозен обществен интерес, например - одитите на изпълнението за ефективността на бюджетния процес, за определяне цените на лекарствата, за електронното управление, за реализацията на висшистите на пазара на труда, одитите в енергийния сектор, одитите на европейски средства по оперативните програми."
Доказателство за важната роля, която се отдава на одита на изпълнението, както и за позициите на българската Сметна палата в международен план, е и обстоятелството, че одитори от Сметната палата системно участват при паралелни одити на изпълнението с други върховни одитни институции.
Невярно било и твърдението, че най- важният одит е одитът на изпълнението. В опровержението се казва: „В Европейския съюз одитите на изпълнението са приоритет само на върховни одитни институции като холандската, шведската и тази на Великобритания, които имат дългогодишен опит в тази област. Всички останали извършват предимно финансови одити и одити на съответствието."
Сметната палата не е съгласна и с обвинението, че България е единствената страна в ЕС, която не внася в парламента доклади за бюджета на страната. Това също било абсолютно невярно, защото институцията стриктно спазва разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от действащия закон, съгласно която председателят на Сметната палата внася в Народното събрание:
1. доклади със становища по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и по бюджетните разходи на БНБ за предходната година;
2. доклади със становища за извършени одити на бюджетни системи или със значими резултати за съответните бюджети и другите публични средства и дейности;
3. одитните доклади за извършените одити по решение на Народното събрание.
Освен това Сметната палата изпраща в Народното събрание и други одитни доклади съгласно чл. 47 ал. 3.
Изпратените одитни доклади в Народното събрание от 2011 г. досега, са общо 94.
Институцията внася всяка година до 30 септември и отчета за дейността си в Народното събрание, съгласно чл. 62 ал. 1 от закона.
Това, че парламентите не са разглеждали тези доклади и отчети, не е по вина на Сметната палата. Всички доклади за изпълнение на бюджета, както и всички отчети за дейността на Сметната палата, са публикувани на интернет страницата на институцията.
По повод твърденията на проф. Румен Гечев, че Председателят на Сметната палата е партийно обвързан, в съобщението до медиите се уточнява: „Следва да се има предвид, че до 2010 г. членовете на Сметната палата са избирани на принципа на партийни квоти, а по действащия в момента закон тричленният състав на Сметната палата е избран на чисто професионален принцип с високи професионални изисквания, които в проекта за нов закон се премахват."
Седмото невярно твърдение било, че Сметната палата не е реагирала на преместването на 1.5 млрд. лв. от НЗОК. „Това стана с преходни и заключителни разпоредби на Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г., параграф 27 , а никоя сметна палата, включително и българската, няма право да оспорва законите на страната."
Последните две оспорвани твърдения са свързани с харчовете на Авиоотряд 28 и МВР. От одитната институция казват, че в момента, в който Авиоотряд 28 стана първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, Сметната палата го включи в програмата си и го провери. За последните 3 години в МВР са извършени одити за съответствие на финансовото управление на подразделения на МВР, един одит на изпълнението и редовните финансови одити."
От Сметната палата недоумяват как може да се твърди, че мандатът на председателя на Сметната палата ще бъде 15 години, след като толкова дълъг мандат няма. "Това също не отговаря на истината, защото сегашният председател е избран през април 2005 г., мандатът му е прекратен през 2011 г. и е преизбран с нов 6-годишен мандат. Ако той довърши сегашния си мандат плюс първия, ще бъде общо 12 години начело на Сметната палата. Толкова са мандатите на председателите в Германия, Австрия, Унгария. В някои държави има пожизнени мандати - във Великобритания и Холандия, които както посочихме, са парламентарни а не съдебни модели, както твърди г-н Гечев", пише в опровержението на Сметната палата.
В заключение от одитната институция припомнят, че проф. Валери Димитров е председател на Сметната палата при два модела на управление и на основата на този опит може вярно да прецени ефективността на всеки от тях. Именно заради пороците на стария модел бе приет нов закон през 2010 г. и бе извършена реформата в периода 2011-2013 г. Голяма част от недостатъците на този модел бяха разкрити от партньорската проверка на програма "СИГМА" под егидата на Европейската комисия, извършена в края на 2005 и началото на 2006 г., и това също бе част от мотивите за проведената реформа. Изоставен бе принципът на партийните квоти и бе заменен с принципа на професионализма.
През 2011 г. председателят и неговите заместници бяха избрани само на професионален принцип. Председателят е прекратил политическата си дейност още при избирането му през 2005 г. за първия му мандат и сега тримата членове се ръководят само от професионални критерии и съображения.
Още по темата:
Румен Гечев: Сметната палата не беше ефективна, затова променяме закона
Валери Димитров: Искат да превърнат Сметната палата в наказателна бригада
