Източник:  www.darikfinance.bg

Няма икономическа логика във възраждането на Кремиковци. Идеята не е нова. Тя вече беше огласена от премиера Орешарски. Това е реторика на депутати от БСП от доста отдавна, коментира пред БНР председателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев. 

“Аз представлявах част от големите кредитори по процедурата на фалит и ликвидация на Кремиковци и съм много добре запознат със състоянието на предприятието. Това, което няма логика, е, че държавата не може да прави каквито и да е действия в частна сфера. Предприятието е частна собственост след ликвидацията. То струваше около 316 милиона лева. Тогава, когато беше купено от новия собственик, той значеше, че тези три завода, който се обсъждат в момента могат да бъдат пуснати с един относително малък кредит от 12-13 млн. евро и да донесат печалба след 5 години около 72-73 млн. евро. Този, предложен от нас бизнес план, беше широко известен. Но новият собственик предпочете да реже метал и да продава скрап. Това, което в момента съществува в Кремиковци, не може да бъде пуснато без сериозни инвестиции”. 

Според Станчев за възстановяване на производството сега “вероятно ще са необходими 200 милиона лева. Държавата ще трябва да изкупи цялата собственост на предприятието, за да предприеме каквото и да било там”.\ 

“А 200 милиона лева не са малка инвестиция за държавния бюджет. При това няма структура, която да я направи”, подчерта икономистът. 

“Трябва да се знае, че това са някъде около 300 лева на данъкоплатец”, допълни той. 

Според него “най-странното е, че замисълът е на новия собственик да се дадат някакви пари. Така е и с “Химко”. Знам, че тази идея за реиндустриализация и реприватизация, е обсъждана миналото лято с консултантската група на Световната банка и те са се хванали за главата”.  

“Работната група за Кремиковци се състои от привърженици на идеята. При Химко също е малко вероятно нещо да се случи на практика”, подчерта Станчев. 

Той посочи, че “това, което се обсъжда е намиране на виновник за фалита на Кремиковци, който не се търси там където трябва. Основната причина за фалита на Кремиковци е разпределението на кредита от 2003 г. от 320 млн. евро, който трябваше да отиде за модернизация на предприятието и изчистване на мръсните производства, но отиде във фирми, близки до тогавашния директор на предприятието със съгласието на правителството, което през 2007 г. имаше 24% дял в капитала на предприятието”. 

“Кремиковци от първия си ден е политическо решение и винаги е било субсидирано или с пари на данъкоплатците или със стоков кредит през Булгаргаз, НЕК и БДЖ на обща стойност около 2 млрд. лв. Този стоков кредит е част от дълга, който българските данъкоплатци вече са изплатили на Руската федерация като наследница на СССР”, отчете Красен Станчев и допълни, че “ако някой иска да вземе 200 млн. лева, това си е негов проблем” и няма причина българските депутати да му помагат за целта.