Както през 2007 година, така и през 2013 година около 1 на всеки 10 европейци (11%) са се сдобили със стоки или услуги, които са включвали недеклариран труд, а именно продукти на сивия сектор, показва проучване на „Евробарометър".
4% от гражданите на ЕС споделят, че са получавали заплащане „на ръка" срещу извършена работа. 3 на сто от работещите признават, че са получили част от заплатата си в брой. От това следва, че недекларираният труд продължава да бъде широкоразпространен.
От Брюксел са на мнение, че на тази негативна статистика може да се отговори с европейска платформа за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд. Очаква се през април да бъде предложено създаването на такава платформа, с която се цели засилване на сътрудничеството между инспекторатите по труда и правоприлагащите органи в Европа.
Проучването на „Евробарометър" показва още, че 60% от запитаните са купували продукти на сивия сектор заради по-ниските цени. 22 на сто са извършвали услуги към приятели.
Основни причини за недекларирания труд според 50% от запитаните са ползите за двете страни. За 21% трудността да намерят редовна работа ги насочва към сивия сектор. 16 на сто не желаят да плащат високи данъци, а 15 на сто нямат други доходи.
В Южна Европа жителите посочват най-вече трудностите при намиране на редовна работа (41%) и липсата на друг източник на доходи (26%) като причина да станат част от работниците в сивата икономика.
Според проучването, годишно европейците харчат средно по 200 евро за недекларирани стоки или услуги.
Най-често не се декларират стоки или услуги свързани с жилищни ремонти (29%), поправка на автомобили (22%), почистване на дома (15%) и храна (12%).
Жителите на ЕС най-често получават пари „на ръка" при ремонта на жилища (19%), градинарството (14%), почистването (13%) и гледането на деца (12%).
Латвия, Нидерландия и Естония са страните, където най-много хора са признали, че полагат недеклариран труд. В различните държави членки хората имат различна представа за това какво точно представлява недекларираният труд.
Най-голям дял на доходите, получени „на ръка", има в Южна Европа (69%), страните от Централна и Източна Европа (29%). В континенталните и скандинавските страни се регистрират по-ниски нива (съответно 17% и 7%).
Храна, свързана с недеклариран труд, е най-вероятно да се купи в България, Латвия, Унгария, Естония, Хърватия, Португалия, Словения и Гърция.
Пари „на ръка" най-често получават работниците в Латвия (11%) , Хърватия (8%), Гърция, Словакия и Румъния (7% във всяка) и Литва, България и Унгария (6% във всяка страна).
От 2007 година в България се наблюдава намаляване на броя на работниците, на които им се плаща на ръка България (-8 процентни пункта), като у нас има втвърдяване на отношението към измамите, отчита проучването.
На пръв поглед, в сравнение с предишното проучване от 2007г., общата степен на недекларирания труд не изглежда да се е променила. В някои отделни държави се наблюдават различни тенденции. Например в Латвия, предлагането на недеклариран труд е намаляло рязко, а в други, като Испания и Словения, леко се е увеличило. В Гърция, Кипър, Малта и Словения се наблюдава впечатляващо увеличение на търсенето на недеклариран труд.
По време на кризата недекларираното заплащане е намаляло, особено в Централна и Източна Европа. Ръст е отбелязан в Гърция.
По-високата безработица и нарастващата бедност водят до увеличаване на склонността на хората да приемат плащане „на ръка". От друга страна, нивото на данъчно облагане не се отразява пряко на равнището на труда в сивия сектор, отчитат анализаторите.
