С гласовете на 123-ма депутати беше отхвърлено президентското вето върху Закона за Сметната палата. Срещу ветото на държавния глава бяха парламентарните групи на Коалиция за България, ДПС и "Атака". 71 депутати от ГЕРБ подкрепиха мотивите на президента, а независимите избраници не участваха във вота.

С указ от 10 април т.г. държавният глава върна за повторно обсъждане Закона за Сметната палата, заради липса на концепция за организацията и дейността й, заради броя на членовете на одитния орган, както и поради наличието на редица законодателни решения, които са в противоречие с основния закон на страната.

Според новия закон Сметната палата става колективен орган, който се състои от деветима членове, а не както досега от трима, които ще бъдат избирани за срок от седем години. По този повод от опозицията предупредиха, че с промените ще се даде възможност и за назначаване на партийно обвързани непрофесионалисти, което на свой ред ще постави под съмнение одитите на Сметната палата. От БСП и ДПС са категорични, че с новия закон се връщат правилата, които са действали при приемането на България в ЕС.

В закона е записано, че председателят на Сметната палата не може да се преизбира. За председател и членове на ведомството ще се избират лица, които имат висше икономическо или юридическо образование степен "магистър" и професионален опит в областта на правото, финансите, финансовия контрол, одита или счетоводството не по-малко от 15 години за председателя и 10 години за членовете на Сметната палата, пише в закона.

Председател и членове не могат да бъдат лица, които помежду си са: съпрузи или се намират във фактическо съжителство; роднини по права линия без ограничения и по съребрена линия до четвърта степен включително, както и лица, свързани по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, предвиждат още промените, приети от Народното събрание.