Десетте най-големи търговски вериги дават работа на над 23 000 души към края на 2013 г. В процентно отношение това представлява около 6 % от всички заети в сектора на търговията като наетите в десетте най-големи вериги получават средно с 38% по-големи брутни възнаграждения спрямо останалите в сектора или средно 1048 лв. спрямо 759 лв. на месец, се казва в „Анализ на ефектите от навлизането на модерната търговия на пазара на храни и напитки в България", подготвен от Института за пазарна икономика.
„В годините, в които наблюдаваме най-значително разрастване на броя обекти на модерната търговия (2006, 2008, 2009, 2013 г.) се забелязва и най-сериозният ръст в оборотите, който не може да се обясни изцяло с повишено потребление или инфлация. Когато тези два фактора се изолират, ефектът от изсветляване на търговията на дребно се оценява на 5 млрд. лв. за периода 2004-2013 г., а данъчният ефект по линия на допълнително събрания ДДС - на 1 млрд. лв. внесен ДДС за периода."
Анализът на ИПИ свързан с фискалните ефекти от развитието на търговските вериги отчита, че „данъчните ефекти от присъствието на големите вериги не се изчерпват само с изсветляване на търговията и повече внесени косвени данъци. От 2007 г. досега десетте най-големи търговци с храни на дребно са внесли близо 475 млн. лв. данъци и осигуровки върху възнагражденията на служителите си. Към тези числа трябва да се прибавят и приблизително 78 млн. лв. платени корпоративни данъци по оценки на ИПИ на база данни от веригите. Кумулативният ефект върху фиска от внесените преки и косвени данъци и от изсветляването на част от търговията с храни за периода 2007-2013 г. се изчислява приблизително на 1,93 млрд. лв.или 1,3% от данъчно-осигурителните приходи в консолидираната фискална програма за същия период."
Изследването на ИПИ привежда доказателства, че развитието на веригите влияе позитивно върху хранителната индустрия като цяло, като се подчертава положителното въздействие за потребителя и върху веригата на доставки. Те стимулират конкуренцията, ефективността, иновациите, потребителския избор, пазарната експанзия и връзките с други сектори на икономиката, а също подпомагат трансфера на знания и умения.
От началото на 90-те години развитието на сектора на модерната търговия води до все по-голяма конкуренция в сектора. Към момента Топ 10 веригите по приходи заемат около 30 % от пазара, а останалите почти 70 % се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. През последните около 5 години конкуренцията в сектора води до излизането от българския пазар на 5 инвеститора, една верига сменя собствеността си 3 пъти, а няколко бранда биват закрити.
Съревнованието между веригите води до положителни ефекти за потребителите. Резултатите от проучването на ИПИ, както и други проучвания, сочат, че търговските вериги предлагат основни хранителни продукти на по-ниски цени спрямо другите магазини. В същото време асортиментът им е значително по-голям. Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, средният брой артикули, предлаган в дискаунтърите е 1300, в супермаркетите е 12000, а в хипермаркетите стига до 35000.
Качеството на стоките е друг съществен плюс за потребителите. Според редица проучвания, цитирани в доклада на ИПИ, качеството на продуктите в големите вериги е по-високо от това в традиционните канали за търговия. Те обикновено налагат свои стандарти, които често надхвърлят държавните такива в съответните държави. В България, Полша и Румъния качеството е другата важна причина освен цената, поради която потребителите насочват част от покупките си към веригите.
Освен еднократните инвестиции и работните места, които търговските вериги създават при отварянето на нови обекти, те имат постоянни разходи, които по косвен път спомагат за разкриването на нови работни места в икономиката. Освен значителните разходи, които правят за комунални услуги, веригите формират 3.6% от рекламния пазар, 2% от пазара на частни охранителни услуги в страната, създават пазар на недвижими имоти за над 10 млн. лв. на година, между 4 и 5 млн. лв. на година за почистващи услуги. Тук могат да се добавят и средно по 4.2 млн. лв. на година за телекомуникационни услуги, 3 млн. лв. за поддръжка на софтуер и хардуер, 2.4 млн. лв. за счетоводни и данъчни услуги, 2.2 млн. лв. за банкови услуги, 1.6 млн. лв. за счетоводни услуги и др.
Средният дял на оборота в Топ 10 веригите, който се пада на стоки, доставени от български производители или дистрибутори, е около 72% в периода 2007-2013 година. Като в цели продуктови групи българското производство е абсолютен монополист или държи значителен пазарен дял (като например охладено и замразено пилешко месо, бяло саламурено сирене, кашкавал, лютеница и пр.).
Партньорството на българските производители с търговските вериги води до множество възможности. Супермаркетите представляват ефикасен и мощен пазарен инструмент за диверсификация на продукцията (например, ако един малък магазин предлага няколко десетки артикула млечни продукти, то един хипермаркет предлага стотици такива артикули) и за понижаване на разходите за потребителите. По този начин веригите предоставят на производителите достъп до по-голям и по-разнообразен пазар.
От ИПИ посочват, че предизвикателството към малките производители в момента е сдружаването - общото предлагане, пласиране и инвестиции са възможност да стъпят в големите вериги, а нишовото производство и таргетиране на определени потребителски изисквания би им гарантирало трайно присъствие в по-малките търговски обекти.
Сътрудничеството между международни търговски вериги и местни фирми би могло да обхване цялата верига на доставки, като за пример се дава Индонезия, където група от организации на малки производители на пъпеши, международна верига супермаркети, компания за семена и препарати, специална правителствена програма и специализиран търговец на едро затварят веригата производство-доставка-реализация.
Заключението от проучването е, че ефектът от развитието на търговските вериги върху традиционната търговия у нас е двустранен - от една страна част от малките обекти не издържат на конкуренцията, но от друга се отварят нови възможности за специализирани магазини и като цяло нетният ефект върху пазара на труда не е негативен, а в най-лошия случай - неутрален по отношение на броя на заетите в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия.
Предизвикателството за местните производители и доставчиците е да се съобразяват с променящата се среда, да полагат повече усилия да бъдат конкурентоспособни, ефективни и иновативни. Тези техни усилия ще доведат до по-добро отношение към потребителите, свързано с предлагането на по-качествени и разнообразни стоки.
Целият анализ може да прочетете тук.
