Чл. 1. (1) Амнистират се следните престъпления, извършени до приемането на този закон:

1. умишлените престъпления, за които е предвидено наказание:

а) лишаване от свобода до една година, самостоятелно или заедно с друго по-леко наказание;

б) лишаване от свобода от една до три години, самостоятелно или заедно с друго по-леко наказание, ако лицето не е осъждано за престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

2. непредпазливите престъпления, за които е предвидено наказание:

а) лишаване от свобода до три години, самостоятелно или заедно с друго по-леко наказание;

б) лишаване от свобода от три до пет години, самостоятелно или заедно с друго по-леко наказание, ако лицето не е осъждано за престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

3. престъпленията, за които е предвидено наказание без лишаване от свобода.

(2) По отношение на престъпленията, извършени от непълнолетни, разпоредбите на предходната алинея се прилагат, след като се съобрази заменянето на наказанията по реда на чл. 63 от Наказателния кодекс.

Чл. 2. Амнистират се престъпленията по членове 279, 280 и 281 от Наказателния кодекс, съответно престъпленията по чл. 155а от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г., и членове 275 и 276 от Наказателния кодекс в сила до 1 май 1968 г., извършени до приемането на този закон от български граждани, ако те са се завърнали или се завърнат доброволно в страната до 31 декември 1983 г.

Чл. 3. (1) Лицата, извършили престъпления, указани в предходните членове, се освобождават от наказателна отговорност, съответно от изтърпяването на наказанието и от последиците на осъждането, съгласно чл. 83 от Наказателния кодекс.

(2) Конфискуваните или отнетите на основание чл. 53 от Наказателния кодекс до деня на обнародването на този закон имущества и събраните глоби въз основа на влезли в сила присъди за престъпления, посочени в чл. 1 и 2, или на указ за лишаване от българско гражданство не се връщат.