Чл. 1. Амнистират се престъпленията по членове 98, 101, 131, точки 1 и 2 - за лека телесна повреда, 144, 148, ал. 1, точки 3 и 4, 269, 270, 272, 300, 324, ал. 2 и 3, 325, ал. 1 и 2, 361, 362 и 363 от Наказателния кодекс, извършени след 1 януари 1984 г. до приемането на този закон във връзка с промяната на имената на български граждани.

Чл. 2. (1) Лицата извършили престъпления по предходния член, се освобождават от наказателна отговорност, от изтърпяване на наказанието и от последиците на осъждането съгласно чл. 83 от Наказателния кодекс.

(2) Конфискуваните и отнетите на основание чл. 53 от Наказателния кодекс имущества и събраните глоби въз основа на влезли в сила присъди до приемането на този закон не се връщат.

(3) Иззетите вещи и парични суми по висящи наказателни дела се връщат на правоимащите, освен ако придобиването или притежаването им е забранено или подлежат на отнемане по друг закон.

Чл. 3. (1) Освобождават се от изтърпяване на наказания, наложени с влязла в сила присъда до приемането на този закон:

1. осъдените за непредпазливи престъпления на лишаване от свобода до 5 години с изключение на случаите, когато престъплението е извършено в пияно състояние и е причинена смърт на едно или повече лица;

2. осъдените за първи път на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за които по закон е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание;

3. осъдените на поправителен труд, задължително заселване, лишаване от право на местоживеене в определено населено място и обществено порицание, включително и когато са наложени с друго наказание;

4. осъдените по чл. 196а и 302а от Наказателния кодекс - с размера на определеното от съда наказание над 15 години лишаване от свобода, а по чл. 203 от Наказателния кодекс - над 20 години лишаване от свобода;

5. осъдените, на които по реда на чл. 24, 27, ал. 1 от Наказателния кодекс или чрез замяна на смъртно наказание с лишаване от свобода е определено наказание над 20 години - с наказанието над този размер;

6. осъдените на лишаване от свобода, които са изтърпели със зачитане на работни дни до 5 години - с 1 година; от 5 до 10 години - с 2 години и над 10 години - с 3 години;

7. бременните жени и майките с малолетни деца - с 3 години от наложеното наказание лишаване от свобода.

(2) Когато са налице основания за освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода по повече от една точка на предходната алинея, прилага се по-благоприятната за осъдения.