Проект: 202-01-53/30.08.2002 г.

Чл. 1. (1) Този закон урежда:

1. взаимодействието, правомощията и задачите на държавните органи, осъществяващи дейност в борбата с трафика на хора;

2. статута и задачите на приютите, центровете и комисиите по този закон за предоставяне на закрила и помощ на жертвите на трафика на хора;

3. мерките за предотвратяване и противодействие на трафика на хора;

4. мерките за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, особено на жени и деца;

5. предоставянето статут на специална закрила на жертвите на трафика на хора, които сътрудничат на разследването.

(2) Законът има за цел осигуряване на взаимодействието и координацията между държавните и общинските органи, както и между тях и неправителствените организации за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и формиране на националната политика в тази област.

Чл. 2. За осъществяването на дейността и целите по чл. 1 се създават:

1. Национална и местни комисии за борба с трафика на хора;

2. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) приюти за временно настаняване на жертви на трафика на хора и приюти за последваща реинтеграция;

3. центрове за закрила и помощ на жертви на трафика на хора.

Чл. 3. (1) (В сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) За откриване и поддържане на приютите по чл. 9, ал. 1, т. 1, центровете и комисиите по чл. 2 Министерският съвет предвижда средства от държавния бюджет.

(2) Неправителствените организации могат да подпомагат дейността по ал. 1 в рамките на управляваните от тях средства.

Чл. 4. (1) Към Министерския съвет се създава Национална комисия за борба с трафика на хора, наричана по-нататък "Националната комисия".

(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Председател на Националната комисия е заместник министър-председател, определен от Министерския съвет. В състава на комисията се включват заместник-министър на външните работи, заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на образованието и науката, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, заместник-председател на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, определени от съответните министри и председатели.

(3) В състава на Националната комисия се включват определените от председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба техни заместници.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) В заседанията на Националната комисия, при условията и по реда, определени с правилника по ал. 6, могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по предотвратяване на трафика на хора и закрила на жертвите от него.

(5) При осъществяване на своята дейност Националната комисия се подпомага от администрация, която се ръководи от секретар, назначен от председателя на Националната комисия.

(6) Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Националната комисия.

(7) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Националната комисия е със статут на национален орган за докладване по смисъла на чл. 19 от Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ, L 101/1 от 15 април 2011 г.).

Чл. 5. (1) Националната комисия създава към някои от общините в страната местни комисии за борба с трафика на хора, наричани по-нататък "местните комисии". Седалищата им се определят с решение на Националната комисия.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Съставът на местните комисии по ал. 1 е от 3 до 7 членове и се определя със заповед на кмета. За председател се определя заместник-кмет. В местните комисии се включват представители на общинската администрация, отговарящи за проблемите на образованието, здравеопазването и социалната политика, на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, отделите за закрила на детето в дирекции "Социално подпомагане", на полицията, на неправителствените организации, както и педагози, психолози, юристи, лекари и други. На заседанията на местните комисии участва и прокурор от районна прокуратура.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) В местните комисии се назначава секретар. Възнаграждението на секретаря се определя от кмета при условията и по реда, определени с правилника по чл. 4, ал. 6.

(4) Издръжката на местните комисии се осигурява от бюджета на Националната комисия.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Председателят на Националната комисия представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността ?.

Чл. 7. Националната комисия:

1. организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на закона;

2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) координира прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора;

3. ежегодно разработва и представя за утвърждаване от Министерския съвет национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му;

4. създава организация за проучване, анализ и статистическа отчетност на данните във връзка с трафика на хора;

5. участва в международното сътрудничество за предотвратяване и противодействие на трафика на хора;

6. организира провеждането на информационни, разяснителни и образователни кампании за лица от рисковите групи на трафика на хора;

7. разработва програми за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора;

8. ръководи и контролира дейността на местните комисии и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора;

9. регистрира физически лица и юридически лица с нестопанска цел, които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора;

10. (нова - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) координира изпълнението на Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора;

11. (нова - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) за изпълнение на правомощията си и в качеството на национален орган за докладване изисква и получава информация от други държавни органи, физически и юридически лица, както и от неправителствени организации, които имат отношение към борбата с трафика на хора.

Чл. 8. Местните комисии:

1. организират и координират взаимодействието между отделните ведомства и организации в региона по прилагането на закона;

2. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) осъществяват държавната политика и стратегия в областта на борбата с трафика на хора на територията на региона и отчитат изпълнението на дейността си пред Националната комисия и кмета на шестмесечие и годишно;

3. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) осъществяват изпълнението на националната и на съгласуваната с Националната комисия местна програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му на територията на региона;

4. подпомагат организацията за проучване, анализ и статистическа отчетност на данните във връзка с трафика на хора;

5. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.)

6. организират провеждането на информационни, разяснителни и образователни кампании за лицата от рисковите групи на трафика на хора в региона;

7. реализират програми за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора в региона.

Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Приютите за временно настаняване на жертвите на трафика на хора и приютите за последваща реинтеграция се откриват:

1. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) от Националната комисия по нейна инициатива или по предложение на местните комисии или общините;

2. от физически лица и юридически лица с нестопанска цел, които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора, след вписване в регистър към Националната комисия при условия и по ред, определени с правилника по чл. 12.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) В приютите се приемат лица, които са заявили, че са жертви на трафика на хора. Приемането се извършва по тяхно искане за срок не по-малко от 30 дни при условията и по реда на този закон и правилника по чл. 12.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Срокът на настаняване може да бъде продължен по предложение на съответния приют, местните комисии, органите на досъдебното производство или съда, когато лицето е изявило желание за това.

Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10 - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Приютите за временно настаняване:

1. осигуряват нормални условия за пребиваване и лична хигиена;

2. предоставят на настанените лица храна и медикаменти;

3. обезпечават неотложна медицинска и психологическа помощ;

4. подпомагат настанените лица за установяването на контакт с техните близки, както и със специализираните ведомства и организации;

5. (нова - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) в срока по чл. 9, ал. 2 осигуряват безплатна правна помощ и подходяща езикова помощ, ако настаненото лице не владее български език.

(2) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Приютите за последваща реинтеграция:

1. осигуряват нормални условия за пребиваване и лична хигиена;

2. подпомагат социалното включване на жертвите на трафика на хора.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Националната комисия създава центрове за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, наричани по-нататък "центровете".

(2) Центровете:

1. предоставят информация относно административните и съдебните процедури, които уреждат подпомагането и защитата на жертвите на трафика на хора, на разбираем за тях език;

2. осигуряват специализирана психологическа и медицинска помощ;

3. подпомагат реинтегрирането на жертвата в семейната и социалната среда.

(3) Средствата за функциониране на центровете се осигуряват от бюджета на Националната комисия.

Чл. 12. (1) Редът за откриване на приютите по чл. 9, ал. 1 и центровете по чл. 11, организацията на работата им, управлението и контролът се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Средствата за функциониране на приютите по чл. 9, ал. 1, т. 1 се осигуряват от бюджета на Националната комисия.

Чл. 13. Националната комисия организира и координира дейността на отделните ведомства и организации по предотвратяване и противодействие на трафика на хора в съответствие с утвърдената от Министерския съвет национална програма по чл. 7, т. 3.

Чл. 14. За осъществяване на дейността по чл. 13 Националната комисия:

1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) участва в разработването и провеждането на мерки, насочени към създаване на равни социално-икономически възможности за рисковите групи, които включват:

а) създаване на условия за интегриране в пазара на труда на лицата от рискови райони и рискови групи;

б) програми за микрокредитиране;

в) програми за стимулиране на работодателите, които наемат на работа лица от рискови групи;

2. осигурява информираност на обществото за:

а) рисковите ситуации, при които гражданите могат да станат обект на трафика на хора;

б) защитата, която държавата и специализираните организации осигуряват на жертвите на трафика на хора;

в) наказателните и административните мерки, които държавата предприема за борба с трафика на хора;

3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) участва в разработването и прилагането на:

а) общообразователни програми в училищата за родители и ученици;

б) общообразователни програми за безработни и малограмотни граждани;

в) образователни програми сред рисковите групи и в рискови региони;

г) образователни програми за жертви на трафика на хора.

Чл. 15. (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Държавните органи, комисиите, центровете и приютите в рамките на своята компетентност са длъжни да оказват закрила и помощ на лицата, които са жертва на трафика на хора, без да се допуска пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и физически увреждания.

Чл. 16. (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина в сътрудничество с администрацията на Националната комисия и по реда, определен с Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора, оказват помощ и съдействие на българските граждани, жертви на трафика на хора, за завръщането им в страната.

Чл. 17. Консулските служби при посолствата на Република България в чужбина, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи, съдействат за бързото и своевременно издаване на документи за самоличност на български граждани, станали жертва на трафика на хора.

Чл. 18. (1) Дипломатическите и консулските представителства на Република България разпространяват до заинтересуваните лица и рискови групи информационни материали за правата на жертвите на трафика на хора.

(2) Дипломатическите и консулските представителства на Република България предоставят информация на органите на съответната чужда държава за българското законодателство в областта на борбата с трафика на хора.

Чл. 19. Обменът на информация и сътрудничеството с компетентните органи на други държави и международните организации се извършват в съответствие с действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 20. На жертвите на трафика на хора се осигуряват анонимност и защита на данните за самоличност.

Чл. 21. При постъпване на информация за дете - жертва на трафика на хора, органите по чл. 2 са длъжни незабавно да уведомят Държавната агенция за закрила на детето, която предприема съответните мерки по Закона за закрила на детето.

Чл. 22. Децата - жертва на трафика на хора, се настаняват в самостоятелни помещения отделно от пълнолетните лица.

Чл. 23. (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) На децата - жертва на трафика на хора и на децата на жертвите на трафик на хора, се осигурява обучение в държавните или общинските училища в страната при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.) Органите по закрила на детето, определени от Закона за закрила на детето, предприемат необходимите мерки за закрила на детето - жертва на трафик на хора, с оглед на гарантирането на неговите права.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2019 г.)

Чл. 25. На лицата, които са жертви на трафика на хора и са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителите на трафика, се предоставя статут на специална закрила за срока на провеждане на наказателното производство, която включва:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) предоставяне на разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България за граждани на трети държави - по реда на Закона за чужденците в Република България;

2. продължаване на престоя в приютите.

Чл. 26. (1) След като идентифицират лицата, които са жертви на трафика на хора, органите на досъдебното производство са длъжни незабавно да ги информират за възможността да получат специална закрила, ако в едномесечен срок декларират съгласието си да сътрудничат за разкриване на престъплението.

(2) По предложение на Държавната агенция за закрила на детето срокът по ал. 1 може да бъде продължен до два месеца, когато лицето, жертва на трафика, е дете.

Чл. 27. (1) Прокурорът се произнася с постановление по искането на лицето, жертва на трафика на хора, за предоставяне на статут на специална закрила в тридневен срок от постъпването му.

(2) Отказът за предоставяне на статут по ал. 1 може да се обжалва в тридневен срок пред по-горния прокурор, който е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.

Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.)

Чл. 29. Престоят в приютите се продължава в съответствие със срока, определен в акта по чл. 27 и не може да надвишава срока за приключване на наказателното производство.

Чл. 30. (1) Статутът на специална закрила се прекратява от органа по чл. 27 преди изтичане на определения от него срок, когато:

1. лицето е подновило контактите си с извършителите на престъплението, за разкриването на което е декларирало съдействието си;

2. органът по чл. 27 счете, че декларираното съгласие е привидно;

3. съществува опасност за обществения ред и националната сигурност.

(2) В случаите по ал. 1 прокурорът се произнася с постановление, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред по-горния прокурор, който се произнася по жалбата незабавно.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) Жертвите на трафика на хора придобиват статута на специална закрила по реда на този закон и в случаите, в които им е предоставена защита в това качество по реда на друг закон.

ДИРЕКТИВА 2012/29/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета

ДИРЕКТИВА 2011/36/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета

ДИРЕКТИВА 2004/81/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи