Потребителски вход
Потребител
Парола
Автоматично влизане
Неделя, 22 Декември 2024

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Информацията е предоставена от ciela.net
 

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

В сила от 21.11.2016 г.
Приет с ПМС № 235 от 13.09.2016 г.

Обн. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2017г., изм. ДВ. бр.47 от 24 Юни 2022г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Обхват

Чл. 1. (1) Този правилник урежда прилагането на Закона за електронната идентификация (ЗЕИ).
(2) Правилникът урежда:
1. алгоритмите и методите за създаване на електронни идентификатори;
2. алгоритмите и методите за създаване на секторни електронни идентификатори;
3. реда и условията за регистрация на администратори на електронна идентичност и изискванията към дейността им;
4. реда и условията за регистрация на центрове за електронна идентификация и изискванията към дейността им;
5. реда за воденето, съхранението на и достъпа до регистрите по чл. 19 ЗЕИ;
6. реда за проверка на удостоверения за електронна идентичност по чл. 25 ЗЕИ;
7. изискванията към стандартите и реквизитите на удостоверението за електронна идентичност по чл. 3 ЗЕИ;
8. изискванията към носителите на удостоверения за електронна идентичност по чл. 13, ал. 7 и чл. 20, ал. 6 ЗЕИ, както и правилата за издаването и управлението им;
9. протоколите, техническите изисквания и начините за проверка на електронна идентичност по чл. 24 ЗЕИ;
10. протоколите и техническите изисквания по чл. 28 ЗЕИ;
11. обхвата на съхраняваните данни по чл. 27 ЗЕИ;
12. изискванията за регистрация по чл. 11 ЗЕИ;
13. изискванията по отношение на техническото оборудване и технологиите по чл. 13, ал. 6 ЗЕИ;
14. изискванията и процедурите за сигурност по чл. 13, ал. 3 и чл. 14, ал. 2 ЗЕИ;
15. изискванията към информационните системи, подлежащи на контрол по чл. 38 ЗЕИ;
16. реквизитите на заявлението по чл. 15, ал. 1 ЗЕИ;
17. реда за воденето, съхранението на и достъпа до регистъра на администраторите и центровете по чл. 10 ЗЕИ;
18. реда на водене и реда на достъп до регистъра на овластяванията, съответно по чл. 29, ал. 4 и чл. 32 ЗЕИ.
(3) Воденето на регистрите по този правилник се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.

Трансгранична електронна идентификация

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Редът за достъп до националните схеми за електронна идентификация по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", установени в държавите - членки на Европейския съюз, както и редът за предоставяне на трансгранична електронна идентификация се определят от министъра на електронното управление съгласувано с министъра на вътрешните работи.
(3) (Нова - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) Лица - граждани на Европейския съюз, се идентифицират за използване на електронни административни услуги чрез Центъра за електронна идентификация по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014.

Глава втора.
РЕГИСТРИ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ

Раздел I.
Регистър на електронните идентификатори


Обхват и вписвания

Чл. 3. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) В регистъра на електронните идентификатори се вписва всеки създаден електронен идентификатор и уникалният граждански идентификатор, на който той съответства.
(2) Вписванията в регистъра по ал. 1 се извършват в процеса на издаване на удостоверение за електронна идентичност по реда на чл. 14.
(3) Преди вписването в регистъра по ал. 1 на нов електронен идентификатор се извършва проверка дали същият вече не съществува. Когато съществува, се генерира друг електронен идентификатор.
(4) Данните в регистъра по ал. 1 се съхраняват за периода на съхранение по чл. 28 от Закона за гражданската регистрация.

Достъп до регистъра

Чл. 4. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Регистърът по чл. 3, ал. 1 не е публичен и се защитава от прониквания с инструменти за сигурност в съответствие с изискванията за информационна сигурност по Закона за електронното управление.
(2) Достъп до регистъра по чл. 3, ал. 1 имат само регистрираните центрове за електронна идентификация.
(3) Достъп до регистъра по чл. 3, ал. 1 имат и лица, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, които се идентифицират по електронен път преди всяко осъществяване на достъп.
(4) Всички операции, извършени в регистъра по чл. 3, ал. 1, се съхраняват в журнал на събитията.
(5) Интегритетът на журнала на събитията се защитава чрез криптографски методи.

Раздел II.
Регистър на удостоверенията за електронна идентичност


Обхват и вписвания

Чл. 5. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Регистърът на удостоверенията за електронна идентичност съдържа всички издадени удостоверения за електронна идентичност, както и списък на спрените и прекратените такива.
(2) Вписването на удостоверение в регистъра по ал. 1 се извършва в процеса на издаването му по реда на чл. 14.
(3) Вписванията и заличаванията в списъка на прекратените удостоверения се извършват от длъжностно лице, определено със заповед на министъра на вътрешните работи, или автоматизирано при заявление от страна на титуляря.
(4) Списъците на прекратените удостоверения трябва да се актуализират автоматично през период не по-дълъг от 3 часа.
(5) Всички операции, извършени в регистъра по ал. 1, се съхраняват в журнал на събитията.
(6) Данните в регистъра по ал. 1 се съхраняват за периода на съхранение по чл. 28 от Закона за гражданската регистрация.

Достъп до регистъра

Чл. 6. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Достъпът до данните по чл. 12 и вписванията в регистъра по чл. 5, ал. 1 е свободен и безплатен за центровете за електронна идентификация и за администраторите на електронна идентичност и за лицата по чл. 13, ал. 4, т. 1 и 3.
(2) Достъпът до публичните ключове и до идентификаторите на удостоверенията за електронна идентичност е свободен и безплатен за всички.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) Достъпът до регистъра по чл. 5, ал. 1 се осъществява съгласно протоколите LDAP (Lightweight Directory Access Protocol) или HTTPS чрез уебуслуги.
(4) Проверките за валидност на удостоверения за електронна идентичност, включително от информационна система на център за електронна идентификация (ИСЦЕИ), се извършват чрез протокола OCSP или чрез извличане на списък с прекратени и спрени удостоверения във формат CRL.

Глава трета.
ЕЛЕКТРОННИ ИДЕНТИФИКАТОРИ

Раздел I.
Електронен идентификатор


Създаване

Чл. 7. Електронният идентификатор се създава от органа за електронна идентификация по чл. 7 ЗЕИ автоматично в процеса на издаване на удостоверение за електронна идентичност по реда на чл. 14.

Формат

Чл. 8. Електронният идентификатор е универсално уникален идентификатор (UUID) според RFC 4122 (A Universally Unique IDentifier (UUID) URN Namespace) на Работната група за интернет инженеринг (Internet Engineering Task Force, IETF).

Раздел II.
Секторни електронни идентификатори


Обхват

Чл. 9. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Физическите лица могат да се идентифицират пред държавен орган или група държавни органи чрез секторни електронни идентификатори в секторите на държавното управление, определени по реда на чл. 4, ал. 5 ЗЕИ.
(2) Физическите лица могат да се идентифицират чрез секторни електронни идентификатори, установени от частноправни субекти за идентификация в отношенията помежду им.
(3) За целите на електронната идентификация информационните системи на всеки частноправен субект се считат за отделен сектор.
(4) Секторен електронен идентификатор е електронен идентификатор, преобразуван от ИСЦЕИ чрез прилагането на определени алгоритми.

Създаване и използване

Чл. 10. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Центровете за електронна идентификация предоставят идентификатор на всеки сектор.
(2) За идентификатор на сектор може да бъде използван и уникалният ресурсен локатор (URL) на интернет страницата, инициираща електронната идентификация.
(3) Секторният идентификатор на физическите лица се генерира при всяка заявка към ИСЦЕИ. Генерирането се извършва на основата на електронния идентификатор, идентификатора на сектора и други данни чрез еднопосочна криптографска функция.
(4) Методът за преобразуване по ал. 3 не трябва да позволява секторен идентификатор да бъде преобразуван в електронен идентификатор, от който е преобразуван, включително чрез изпробване на предполагаеми електронни идентификатори с еднопосочната функция.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Министърът на електронното управление определя реда за генерирането на идентификатора по ал. 3.

Глава четвърта.
ИЗДАВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ

Раздел I.
Стандарти и реквизити на удостоверението за електронна идентичност


Формат

Чл. 11. (1) Удостоверението за електронна идентичност се издава съгласно стандарт X.509.
(2) Удостоверението съдържа публичния ключ, съответстващ на частния ключ, записан в защитената зона на носителя на електронна идентичност.
(3) Удостоверението се представя във формат, описан в общопризнати в практиката международни спецификации, използващ стандартен абстрактен език - ASN.1 (Abstract Syntax Notation One), за неговото описание и стандартно двоично кодиране.
(4) Удостоверението се подписва с електронен печат на Министерството на вътрешните работи, създаден само за нуждите на издаването на удостоверения за електронна идентичност.
(5) Удостоверението се вписва в регистъра по чл. 5, ал. 1.

Съдържание

Чл. 12. Удостоверението по чл. 11 съдържа най-малко следните данни:
1. уникалния сериен номер;
2. периода на валидност;
3. електронния идентификатор на титуляря;
4. (доп. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) трите имена на титуляря на кирилица и на латиница;
5. (нова - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) нивото на осигуреност на носителя.

Раздел II.
Издаване на удостоверение за електронна идентичност


Заявления

Чл. 13. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Издаването на удостоверение за електронна идентичност започва по писмено заявление, подадено по реда на чл. 20 ЗЕИ.
(2) Заявлението съдържа единния граждански номер, съответно - личния номер на чужденец, на физическото лице - титуляр на електронната идентичност.
(3) Заявлението може да съдържа и електронен адрес на титуляря.
(4) Заявлението се приема от:
1. определено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице в местата за явяване по чл. 20, ал. 2 ЗЕИ;
2. администратор на електронна идентичност;
3. определено от ръководителя на дипломатическо или консулско представителство на Република България длъжностно лице.
(5) Заявлението може да се приема и по електронен път.
(6) Искане за продължаване срока на издадено удостоверение за електронна идентичност, ако е направено преди изтичането на срока на удостоверението, може да се подаде по електронен път, без да са спазени изискванията за първоначално издаване.

Издаване на удостоверение за електронна идентичност

Чл. 14. (1) (В сила от 21.05.2017 г.) Издаването на удостоверението се извършва при последователното спазване на следните действия:
1. лицето по чл. 13, ал. 4, приело заявлението, го изпраща за генериране на електронен идентификатор до органа за електронна идентификация;
2. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) органът за електронна идентификация проверява автентичността на лицето изпращач по т. 1 чрез удостоверението по чл. 37, ал. 4 по ред, определен от министъра на електронното управление;
3. органът за електронна идентификация проверява данните от заявлението, генерира електронен идентификатор на заявителя, проверява уникалността на идентификатора и вписва съответствието между уникалния граждански идентификатор и създадения електронен идентификатор в регистъра по чл. 3, ал. 1;
4. органът за електронна идентификация изпраща генерирания електронен идентификатор на лицето по чл. 13, ал. 4;
5. (доп. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) лицето по чл. 13, ал. 4 генерира двойка криптографски ключове с възможност за идентификация и подписване на електронен носител на информация и създава искане за подписване на удостоверение за публичния ключ, съдържащо данни за съответното удостоверение; искането е електронен документ, който отговаря на изискванията на PKCS #10;
6. лицето по чл. 13, ал. 4 изпраща исканията за подписване на удостоверение на органа за електронна идентификация;
7. органът за електронна идентификация подписва удостоверението, подадено чрез искането от т. 5, вписва го в регистъра по чл. 5, ал. 1, вписва серийния му номер в регистъра по чл. 3, ал. 1 и го изпраща на лицето по чл. 13, ал. 4 заедно с необходимата удостоверителна верига;
8. подписаното удостоверение и удостоверителната верига се записват на електронния носител;
9. лицето по чл. 13, ал. 4 изпраща до органа за електронна идентификация потвърждение за записването по т. 8;
10. електронният носител с удостоверението или в случай на сървърен носител - средство за достъп до него - се предава на титуляря.
(2) (В сила от 21.05.2017 г.) Когато някое от действията по ал. 1 не приключи успешно, процесът се прекратява, а данните за него се изтриват от базите данни с изключение на журналите на събитията по чл. 4, ал. 4 и чл. 5, ал. 5. Лицето, инициирало процеса, се уведомява за възникналите проблеми.
(3) Адресите и протоколите за комуникация се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
(4) (В сила от 21.05.2017 г.) Действията по ал. 1, т. 2 - 9 са автоматизирани.
(5) (В сила от 21.05.2017 г.) Удостоверение се издава само ако заявителят се е явил лично пред лицето по чл. 13, ал. 4.
(6) (В сила от 21.05.2017 г.) Когато заявлението е подадено по електронен път, издаването на удостоверението се спира временно до личното явяване на титуляря пред лицето по чл. 13, ал. 4.
(7) (В сила от 21.05.2017 г.) В случай че персонализирането на удостоверението за електронна идентичност на електронен носител не се извършва в момента на заявяване, личното явяване на лицето може да се осъществи и при получаване на електронния носител, на който е записано удостоверението.
(8) (В сила от 21.05.2017 г.) За лично явяване се счита и използване на други методи за идентификация, признати от националното законодателство съгласно чл. 24, ал. 1, буква "г" от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Раздел III.
Носители на електронна идентичност


Изисквания

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) Персонализирането на удостоверенията за електронна идентичност се извършва върху устройства, които отговарят на изискванията за ниво на осигуреност "високо" според Регламент (ЕС) № 910/2014.
(2) Електронният носител трябва да поддържа стандартни криптографски операции - подписване и криптиране, както и необходимост от потвърждение на операциите с ПИН код или друго средство, предоставящо съответното ниво на защита.
(3) В случай на възможност за безконтактен достъп електронният носител трябва да предотвратява злонамерени опити за узнаване и/или използване на ПИН кода чрез неоторизирани безконтактни сесии.
(4) Електронният носител може да поддържа и друга функционалност извън необходимата за извършване на електронна идентификация.

Раздел IV.
Спиране, възобновяване и прекратяване на удостоверение за електронна идентичност


Спиране и възобновяване на удостоверение

Чл. 16. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Спирането на удостоверението за електронна идентичност представлява временно преустановяване на удостоверителната му сила по отношение на електронната идентичност на физическото лице - титуляр на удостоверението.
(2) При спирането на действието на удостоверението се ограничава възможността за потвърждаване на валидността му.
(3) Спирането на удостоверението се извършва чрез временното му публикуване в списъка с прекратените удостоверения в регистъра на удостоверенията за електронна идентичност.
(4) За всяко спиране се създава запис в отделен списък, съдържащ причината и началния момент на спирането, удостоверени по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014.
(5) Възобновяването се извършва чрез премахването на спряното удостоверение от списъка с прекратени удостоверения.
(6) В списъка по ал. 4 се създава запис за възобновяването по ал. 5.
(7) Когато едно лице има повече от едно удостоверение, те се разграничават по сериен номер.

Прекратяване на удостоверение

Чл. 17. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Прекратяването на удостоверение за електронна идентичност се извършва чрез публикуването му в списъка с прекратените удостоверения в регистъра на удостоверенията за електронна идентичност.
(2) Вписването в списъка по ал. 1 се извършва незабавно след възникването на съответното обстоятелство по чл. 22, ал. 1 и 2 ЗЕИ.

Управление на удостоверенията от страна на титулярите

Чл. 18. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Органът за електронна идентификация поддържа и предоставя достъп до интернет страница, чрез която титулярите могат да управляват удостоверенията си за електронна идентичност.
(2) Прекратяването и възобновяването на спряно удостоверение за електронна идентичност могат да се извършват автоматично по искане на титуляря на удостоверението по електронен път с електронен подпис.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) Подновяването и временното спиране на удостоверение може да се извършат автоматично по искане на титуляря по електронен път след успешна електронна идентификация или ако заявлението е подписано с усъвършенстван или квалифициран електронен подпис. Временно спиране може да се извърши и чрез обаждане по телефона на съответния администратор на електронна идентичност.
(4) Прекратяването/спирането и възобновяването на спряно удостоверение за електронна идентичност по ал. 2 се вписват автоматично съответно в списъците по чл. 17, ал. 1 и по чл. 16, ал. 4.
(5) Титулярите могат да дават наименования на удостоверенията си, в случай че имат повече от едно. Наименованията са достъпни само за титулярите, органа за електронна идентификация и за администраторите на електронна идентичност.

Глава пета.
ПРОВЕРКА НА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ

Раздел I.
Извършване на проверки на електронна идентичност


Ред на проверка. Център за електронна идентификация

Чл. 19. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Проверката на електронната идентичност се извършва от всеки, който има правен интерес да идентифицира гражданите чрез електронния им идентификатор.
(2) Проверката на електронна идентичност се извършва автоматизирано по електронен път чрез информационна система на център за електронна идентификация (ИСЦЕИ) при спазване на изискванията на тази глава.
(3) Проверката на електронната идентичност се извършва при спазване на технологичните стандарти за информационната сигурност по чл. 43, ал. 2 от Закона за електронното управление, както и при спазване на добри практики за надеждност на инфраструктурата на публичния ключ и държането на криптографска двойка ключове от титуляря на електронната идентичност.
(4) Частноправни субекти могат да използват удостоверението за електронна идентичност за идентифициране на повторно посещение на едно и също лице, в случай че удостоверението е предоставено директно без участие на център за електронна идентификация. В този случай те могат да използват метода за преобразуване на електронния идентификатор в секторен електронен идентификатор, който да съхраняват. Действията по тази алинея нямат характера на електронна идентификация по смисъла на ЗЕИ.
(5) Проверката за електронна идентичност може да бъде свързана с предоставянето на конкретна услуга, когато доставчикът на услуги заяви това в комуникацията си с ИСЦЕИ.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Информационната система на центъра за електронна идентификация в Министерството на електронното управление извършва и трансгранични проверки за електронна идентификация по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014.

Стандарти и протоколи

Чл. 20. (1) (В сила от 21.05.2017 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) Центровете за електронна идентификация извършват проверки на електронна идентичност чрез проверка на удостоверението за електронна идентичност, както и на притежанието на двойката криптографски ключове от титуляря на електронна идентичност, използвайки взаимна автентикация (mutual authentication) по протокола Transport Layer Security (TLS), с версия, вписана в регистъра на стандартите, но не по-ниска от 1.2 или по реда на ал. 2.
(2) (В сила от 21.05.2017 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Центровете за електронна идентификация трябва да позволяват идентификация и с използване на мобилно устройство за прочитане на електронния носител, като в този случай при стартиране на процеса на идентификация от друго устройство титулярят посочва номер на мобилния телефон, чрез който да се осъществи идентификацията. Проверката се извършва по протокол, определен от министъра на електронното управление.
(3) (В сила от 21.05.2017 г.) Проверката на удостоверенията за електронна идентичност включва:
1. проверка на съответствието на структурата на удостоверението със стандарта X.509;
2. проверка за цялостност, непроменимост и интегритет на съдържанието на удостоверението;
3. проверка на валидността на удостоверението чрез проверка на удостоверителната му верига, срока му на действие и неговия статус в съответния списък с прекратени удостоверения.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Допълнителни технически параметри на проверката се определят от министъра на електронното управление.

Комуникация с информационна система на център за електронна идентификация

Чл. 21. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Информационната система на центъра за електронна идентификация потвърждава електронната идентичност, като изпраща формализирано съобщение, съдържащо данни, заявени от лице по чл. 19, ал. 1, когато то има право на достъп до тях по силата на закон или с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят данните.
(2) Комуникацията между центровете и лицата по чл. 19, ал. 1 се извършва по един от следните протоколи:
1. OpenID Connect;
2. SAML.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Версиите на протоколите по ал. 2 се определят от министъра на електронното управление чрез вписване в регистъра на стандартите.
(4) Информационната система на центъра за електронна идентификация може да отговаря и на запитвания относно данни и обстоятелства за идентифицираното лице по запитване на лице по чл. 19, ал. 1, без да разкрива самите обстоятелства.
(5) Данните и обстоятелствата, предоставяни от ИСЦЕИ, се извличат в реално време от първичните администратори на данни.
(6) Информационната система на центъра за електронна идентификация предоставя цялата си функционалност и в тестови режим, който е достъпен свободно и безплатно за доставчици на услуги.

Регистрация на доставчици на услуги

Чл. 22. (В сила от 21.05.2017 г.) (1) Лицата, извършващи проверки на електронна идентичност, се регистрират в един или повече центъра за електронна идентификация. Регистрацията е безплатна и се извършва по електронен път, без да е необходимо одобрение от страна на центъра.
(2) След регистрацията лицата по ал. 1 получават идентификатор и ключ, чрез които могат да заявят електронна идентификация от ИСЦЕИ.
(3) Лицата по ал. 1 използват административен интерфейс, за да заявят данните, до които да им се осигури достъп в процеса на идентификацията, като представят доказателства за правните основания за събирането и обработката на тези данни.
(4) За държавните органи данните по ал. 3 се получават чрез интеграция с административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) За частноправни субекти заявените данни по ал. 3 подлежат на одобряване в срок 7 дни от длъжностни лица, определени от министъра на електронното управление.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) В административния интерфейс лицата вписват и допълнителни данни, определени от министъра на електронното управление.

Раздел II.
Съхраняване на данни, свързани с електронната идентичност


Ред и срок на съхраняване

Чл. 23. (1) При извършване на проверка на електронна идентичност лицата, осъществяващи дейност на център за електронна идентификация, и държавните органи съхраняват информация за извършените проверки по реда на този раздел.
(2) Информацията се съхранява за срок 10 години.

Обхват на данните

Чл. 24. (1) Данните, които се съхраняват от центровете за електронна идентификация за всяка проверка, включват най-малко:
1. (изм. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) резултата от извършеното подписване с частния ключ на титуляря при реализиране на взаимната автентикация по TLS, с версия, вписана в регистъра на стандартите, но не по-ниска от 1.2, или автентикацията чрез мобилен телефон;
2. времето на идентификацията, удостоверено чрез електронен времеви печат по реда на глава ІІІ, раздел 6 от Регламент № (ЕС) 910/2014;
3. предоставените данни за титуляря на електронната идентичност;
4. данни за доставчика на услуги, пред който е извършена идентификацията;
5. IP адреса, от който е извършена идентификацията.
(2) Титулярят на електронна идентичност има право на безплатен достъп до данните по ал. 1, отнасящи се за него. Достъпът се предоставя от центъра за електронна идентификация чрез публичен интерфейс, след като титулярят се е идентифицирал електронно по реда на ЗЕИ.
(3) Титулярят има право да не позволи на центъра за електронна идентификация да записва IP адресите, от които е извършена идентификацията, чрез приложението по ал. 2.

Глава шеста.
АДМИНИСТРАТОРИ НА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ


Администратор на електронна идентичност

Чл. 25. (В сила от 21.12.2016 г.) Администратор на електронна идентичност е лице, регистрирано от министъра на вътрешните работи, което отговаря на изискванията на ЗЕИ и на този правилник и може да осигурява дейностите по чл. 8, ал. 3 ЗЕИ.

Дейности

Чл. 26. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) Администраторът на електронна идентичност извършва чрез използване на собствени технически и програмни средства и персонал следните дейности:
1. приемане на писмени заявления от физически лица за издаване на удостоверения за електронна идентичност;
2. идентифициране на заявителя чрез проверка на представен документ за самоличност;
3. проверка по електронен път чрез защитена сесия за обмен на данни към органа за електронна идентификация на валидността на представения документ за самоличност и допълнително идентифициране на заявителя чрез изпратената от органа за електронна идентификация информация;
4. изпращане по електронен път до органа за електронна идентификация на заявления за издаване на удостоверения;
5. заявяване пред органа за електронна идентификация на промени в данните, въз основа на които е издадено удостоверението, както и на спиране, възобновяване и прекратяване на удостоверения;
6. персонализиране на удостоверения за електронна идентичност чрез запис върху електронни носители.
(2) Администраторите съхраняват информация и документация за дейностите по ал. 1 за срок 20 години по реда на този правилник.

Мерки за сигурност

Чл. 27. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) Администраторът на електронна идентичност е длъжен да вземе подходящи мерки за сигурност в съответствие с общоприети в международната практика документи (стандарти, технически спецификации, препоръки, ръководства и др.).
(2) Мерките за информационна сигурност трябва да са съобразени с изискванията на Закона за електронното управление.
(3) Работните станции, чрез които се персонализират удостоверения за електронна идентичност, трябва да отговарят на следните минимални условия:
1. да не се използват с администраторски профил;
2. да използват винаги последни версии на инсталирания софтуер;
3. в случай че използват четци за електронни носители, да използват такива с хардуерна клавиатура;
4. да имат сигурна парола и автоматично заключване;
5. да разполагат със софтуер за защитна стена;
6. да са максимално защитени срещу вируси и друг зловреден софтуер;
7. да са част от мрежа, отговаряща на добрите практики за мрежова сигурност.

Покриване на отговорността за вреди

Чл. 28. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) Администраторът на електронна идентичност поддържа разполагаеми финансови средства или застраховка, която да покрива отговорността за причинените на титуляря на електронната идентичност и на всички трети лица неимуществени и имуществени вреди от неизпълнение на задълженията му по закона и този правилник.
(2) Застраховката трябва да е с минимално застрахователно покритие в размер 100 000 лв. за всяко увредено лице от всяко събитие.
(3) Администраторът на електронна идентичност е длъжен да уведомява незабавно органа за електронна идентификация за прекратяването на сключен договор за застраховка.
(4) Администраторът на електронна идентичност, който не е сключил договор за застраховка, е длъжен по време на дейността си да разполага с бързоликвидни разполагаеми средства (парични наличности и парични еквиваленти) в размер не по-малък от 300 000 лв.

Изисквания по отношение на наетия персонал

Чл. 29. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) Администраторът на електронна идентичност е длъжен да разполага с необходимия брой квалифицирани служители, които във всеки момент от осъществяването на неговата дейност да осигуряват изпълнението на задълженията му.
(2) Техническият персонал на администратора на електронна идентичност трябва да притежава професионална квалификация или познания най-малко в следните области:
1. технологии за сигурност, криптография, инфраструктура на публични ключове (PKI);
2. технически норми за оценка на сигурността;
3. информационни системи.
(3) Всяко лице от техническия персонал на администратора на електронна идентичност трябва да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, и да отговаря на изискванията за надеждност.
(4) Надеждност на лицето е налице, когато липсват данни относно:
1. осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред;
2. укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите на проучването;
3. зависимост на лицето от алкохол и наркотични вещества.

Изисквания по отношение на техническото оборудване и технологиите

Чл. 30. (В сила от 21.12.2016 г.) Администраторът на електронна идентичност използва техническо оборудване и технологии, чрез които се изпълняват най-малко следните функции в използваната от него система за заявяване издаването и управлението на удостоверения за електронна идентичност:
1. проверки за доказване произхода на получаваната и обменяната информация, свързана с издаването и управлението на удостоверенията;
2. проверка на целостта на обменяните съобщения;
3. подписване на изпращаните съобщения;
4. архивиране на служебните данни и електронното им подписване;
5. поддържане целостта на съхраняваните и обменяните данни, в това число на данните за използваните криптографски ключове;
6. сигурно съхраняване на използваните от администратора частни ключове;
7. сигурно управление на достъпа до информационните ресурси;
8. създаване и архивиране на записи от вътрешни проверки, свързани с възникнали критични ситуации по отношение на информационната сигурност.

Оценка на сигурността

Чл. 31. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) Методите за оценка на сигурността на използваната система се основават на разработената към стандарта ISO Standard 15408 обща методика за оценка (CEM) или други методики, осигуряващи еквивалентна оценка на сигурността.
(2) Проверките по чл. 13, ал. 2 ЗЕИ се извършват на всеки 3 години или при промяна, която засяга надеждността.

Процедури за сигурност

Чл. 32. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) Всеки администратор на електронна идентичност е длъжен да създаде и да поддържа вътрешни процедури за сигурност, съгласно които осъществява дейността си.
(2) Процедурите за сигурност трябва да съответстват на общоприетите международни стандарти за информационната сигурност и нейното управление.
(3) Администраторът на електронна идентичност трябва да сертифицира процедурите си за сигурност по стандарта ISO 27001 или по еквивалентен на него стандарт.

Глава седма.
ЦЕНТРОВЕ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИФИКАЦИЯ


Центрове за електронна идентификация

Чл. 33. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) В Министерството на електронното управление се създава център за електронна идентификация.
(2) Дейност на център за електронна идентификация могат да осъществяват и лицата, регистрирани от министъра на вътрешните работи по реда на ЗЕИ и този правилник.
(3) Центровете за електронна идентификация осигуряват проверка на електронна идентичност по реда на глава пета.
(4) Извършваните услуги от лицата, осъществяващи дейност на център за електронна идентификация, могат да са възмездни.
(5) Центровете по ал. 2 могат да участват в процеса на трансгранична електронна идентификация по реда на чл. 2.

Изисквания

Чл. 34. (В сила от 21.12.2016 г.) Изискванията към администраторите на електронна идентичност, съдържащи се в глава пета, се прилагат към лицата, осъществяващи дейност на център за електронна идентификация.

Информационни системи

Чл. 35. (В сила от 21.12.2016 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2022 г., в сила от 24.06.2022 г.) Информационните системи, използвани от центъра за електронна идентификация в Министерството на електронното управление, са с отворен код и свободен лиценз и могат да се използват от лицата по чл. 33, ал. 2 за техните нужди.

Глава осма.
РЕГИСТРАЦИЯ НА АДМИНИСТРАТОРИ НА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ И ЦЕНТРОВЕ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИФИКАЦИЯ


Изисквания за регистрация

Чл. 36. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) Лицата, които желаят да извършват дейност на администратор на електронна идентичност, съответно на център за електронна идентификация, подават до министъра на вътрешните работи заявление по образец, утвърден от него.
(2) Заявлението съдържа:
1. уникален граждански идентификатор, име, съответно наименование, на заявителя;
2. уникален граждански идентификатор, име, телефон и адрес на електронна поща на представляващите заявителя лица.
(3) Към заявлението освен документите по чл. 15, ал. 2 ЗЕИ се прилагат:
1. списък на техническите средства, с които заявителят ще извършва съответната дейност, включващ: описание на техническите средства по тип и фабричен номер и копие от техническите паспорти съгласно образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи, както и доказателства, че разполага с тях;
2. списък на персонала, извършващ дейностите, съдържащ имена, уникален граждански идентификатор, образование, специалност и заемана длъжност, както и документи, удостоверяващи образование и квалификация, съгласно образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи;
3. доказателства за разполагаеми финансови средства или копие от договор за застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията му, с размер на застрахователното покритие;
4. за администраторите на електронна идентичност - прилаганите процедури за проверки на лични данни на титулярите на електронна идентичност и персонализиране на електронни носители.
(4) Заявителите трябва да отговарят на изискванията по чл. 11 ЗЕИ.
(5) За проверка на обстоятелствата по ал. 4 министърът на вътрешните работи събира информация от първичните администратори на съответните данни.
(6) Образците на заявлението и на списъците по ал. 3, т. 1 и 2 се публикуват на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.

Регистър на администраторите на електронна идентичност и на центровете за електронна идентификация

Чл. 37. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) Регистърът на администраторите на електронна идентичност и на центровете за електронна идентификация се води от длъжностни лица, упълномощени със заповед на министъра на вътрешните работи.
(2) Вписване в регистъра се осъществява, след като длъжностното лице се е идентифицирало по реда на ЗЕИ.
(3) Всяко вписване, заличаване или промяна на обстоятелства се записва в журнал на събитията.
(4) За всеки администратор на електронна идентичност или център за електронна идентификация се вписва и удостоверение, чрез което администраторът/центърът се идентифицира пред органа за електронна идентификация.
(5) За всеки администратор на електронна идентичност се вписват локациите на обектите му, включително с геокоординати.
(6) Удостоверението по ал. 4 е във формат X.509 и съдържа публичния ключ, съответстващ на частния ключ на администратора/центъра.
(7) Частният ключ по ал. 6 се съхранява на електронен носител, отговарящ на изискванията по чл. 15.
(8) Регистърът предоставя данни за местоположението на администраторите на електронна идентичност в отворен, машинночетим формат.

Техническа свързаност

Чл. 38. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) Всяко лице, вписано в регистъра по чл. 37, ал. 1, е длъжно в 30-дневен срок от вписването да изгради свързаност, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) за центрове за електронна идентификация - с регистъра на удостоверенията за електронна идентичност;
2. за администратори на електронна идентичност - със системите за издаване на удостоверения за електронна идентичност.
(2) Министърът на вътрешните работи предоставя софтуерни средства за свързване на информационните му системи със съответния регистър.
(3) Наличието на свързаност се установява с протокол за 36-часови тестове за работоспособност, проведени под ръководството на министъра на вътрешните работи.
(4) Наличието на свързаност се вписва в регистъра по чл. 37, ал. 1.
(5) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България, както и на местата по чл. 20, ал. 2 ЗЕИ изграждат техническа свързаност със системите за издаване на удостоверения за електронна идентичност.

Архив на провежданите проверки

Чл. 39. (В сила от 21.12.2016 г.) (1) За всяко регистрирано лице в регистъра по чл. 37 се създава и поддържа архив, в който се съхраняват данните и документите, предоставени по време на проверките по чл. 36, ал. 1 ЗЕИ.
(2) Архивът не е публичен.
(3) Достъп до архива по ал. 1 имат лица, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, които се идентифицират по електронен път преди всяко осъществяване на достъп. Съхранява се пълна история на достъпа.

Длъжностно лице по защита на данните

Чл. 40. (В сила от 25.05.2018 г.) Всяко регистрирано лице по регистъра по чл. 37 определя длъжностно лице по защита на данните съгласно чл. 37 - 39 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB, L 119 от 4 май 2016 г.).

Глава девета.
РЕГИСТЪР НА ОВЛАСТЯВАНИЯТА

Раздел I.
Общи положения


Регистър на овластяванията

Чл. 41. (В сила от 21.11.2017 г.) (1) Регистърът на овластяванията, воден от министъра на вътрешните работи, е електронна база данни, съдържаща информация за овластяванията при упражняването на права пред държавен орган, организация, предоставяща обществени услуги, и лица, осъществяващи публични функции.
(2) Центровете за електронна идентификация могат да водят регистър на овластяванията за упражняване на права пред лица, различни от посочените по ал. 1.

Раздел II.
Водене и съхраняване на регистъра


Вписване в регистър

Чл. 42. (В сила от 21.11.2017 г.) (1) Вписването в регистър по чл. 41 става въз основа на овластително изявление в електронна форма чрез интернет страницата на регистъра или автоматизирано чрез програмен интерфейс.
(2) Овластителното изявление съдържа следните реквизити:
1. уникален идентификатор на юридическото лице, когато упълномощителят е юридическо лице;
2. (нова - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) уникален граждански идентификатор на упълномощителя или упълномощителите;
3. (предишна т. 2, доп. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) уникален граждански идентификатор на пълномощника или пълномощниците, в случай че овластяването е валидно за двама или повече пълномощници, които могат да използват овластяването само заедно;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) указване на услугите от административния регистър, от друг регистър на услуги, за които се извършва овластяване за представителство, или услугите, предоставяни от лицата по чл. 29, ал. 4 ЗЕИ;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) указване за всяка от посочените по т. 3 услуги на обема на представителната власт по номенклатура на възможната представителна власт за всяка услуга;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) начална дата на представителството, когато упълномощителят желае представителството да възникне след определена дата;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) крайна дата на овластяването, когато упълномощителят желае представителството да има действие до определена дата.
(3) Овластителното изявление се извършва след идентифициране на упълномощителя по реда на ЗЕИ.
(4) Овластителното изявление се подписва с електронния подпис на лицето, извършващо изявлението.
(5) Всяко овластително изявление се вписва в регистъра по чл. 41, ал. 1 или 2 заедно с времето на подаване, удостоверено чрез електронен времеви печат по реда на глава ІІІ, раздел 6 от Регламент № (ЕС) 910/2014.
(6) При вписване на овластително изявление пълномощникът се известява, ако е посочил електронен адрес.

Условия за овластително изявление от името на юридическо лице

Чл. 43. (В сила от 21.11.2017 г.) (1) Овластително изявление от името на юридическо лице може да се извърши само от законния му представител, вписан в регистрите на съответния първичен администратор на данни, създаващ уникалния идентификатор на юридическото лице.
(2) (Нова - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) Пълномощникът има право да декларира несъгласие с овластяването.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) Проверката на законната представителна власт на лицето, извършващо овластителното изявление спрямо юридическото лице, се извършва автоматизирано.

Оттегляне и разширяване обема на представителната власт

Чл. 44. (В сила от 21.11.2017 г.) (1) Оттеглянето и разширяването на обема на представителната власт се заявяват като ново вписване по реда на овластяването, като на упълномощителя се дава възможност да отбележи за кои услуги и за какъв обем на представителната власт за тези услуги се извършва оттеглянето, съответно разширяването.
(2) За оттегляне на представителна власт не се изисква електронен подпис.

Услуги и номенклатура за представителна власт

Чл. 45. (В сила от 21.11.2017 г.) (1) Услугите, за които е възможно овластяване по чл. 41, ал. 1, както и номенклатурите за представителна власт се извличат автоматизирано от административния регистър.
(2) Когато за определена услуга от административния регистър не е налична номенклатура за представителна власт, тя се състои от следните възможности:
1. заявяване на услугата;
2. заявяване представянето на информация и документи;
3. получаване на съобщения, свързани с електронната административна услуга;
4. получаване на резултатите от услугата;
5. обжалване на административния акт, резултат от услугата, или отказа от издаването на такъв;
6. оттегляне на заявлението.
(3) Услугите, за които е възможно овластяване чрез регистър по чл. 41, ал. 2, както и номенклатурите на представителната власт се заявяват пред центъра за електронна идентификация от лицето по чл. 29, ал. 4 ЗЕИ.

Корекция на грешки

Чл. 46. (В сила от 21.11.2017 г.) Грешки във вписани в регистър по чл. 41 обстоятелства, допуснати поради грешки в овластителното изявление, се поправят чрез подаване на ново изявление за промяна или оттегляне на представителната власт.

Раздел III.
Достъп до регистър на овластяванията. Извършване на справки


Достъп до регистър на овластяванията

Чл. 47. (В сила от 21.11.2017 г.) (1) Регистрите по чл. 41 не са публични. Достъп до регистър имат само лицето, извършило овластителното изявление, овластеното лице и лицето, предоставящо услугата, за която се отнася овластяването.
(2) Достъпът до регистър по чл. 41 се осъществява автоматизирано чрез програмни интерфейси или чрез интернет страницата на регистъра.
(3) Лицата, предоставящи услугата, за които се отнася овластяването, се идентифицират пред регистъра, както следва:
1. по реда на ЗЕИ - в случай на ръчен достъп от страна на длъжностно лице;
2. по реда на Закона за електронното управление - при автоматизиран достъп.
(4) Когато за предоставянето на услугата се изисква електронен подпис, при извършване на действие от страна на овластено лице лицето, предоставящо услугата, за която се отнася овластяването, трябва да провери дали данните от електронния подпис на извършващия действието съвпадат с предоставените данни за овластеното лице.

Проверки и справки в регистър на овластяванията

Чл. 48. (В сила от 21.11.2017 г.) (1) Проверки и справки в регистър по чл. 41 могат да се извършват само от лицето, извършило овластителното изявление, от овластеното лице и от лицето, предоставящо услугата, за която се отнася овластяването.
(2) Проверките и справките се извършват по идентификатор на услуга и/или:
1. уникален граждански идентификатор на лицето, извършило овластителното изявление;
2. уникален идентификатор на юридическото лице - упълномощител;
3. (изм. - ДВ, бр. 5 от 2017 г., в сила от 01.03.2017 г.) уникален граждански идентификатор на едно или няколко упълномощени лица;
4. номера, под който е вписано овластителното изявление в регистъра.
(3) При проверка или справка освен данните за овластяването се предоставят имената и уникалните граждански идентификатори на лицата, участващи в него.
(4) Проверки и справки могат да се извършват за определен период.

Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на този правилник:
1. "Уникален граждански идентификатор" е единният граждански номер на българските граждани или личният номер на чужденците.
2. "Журнал на събитията" е електронна база данни, в която се записва информация за всички операции, извършени в дадена информационна система, по начин, който не позволява изтриване или подмяна.
3. Transport Layer Security (TLS) и Hypertext Transfer Protocol Secure (HTTPS) са протоколи за сигурна комуникация, дефинирани от Работната група за интернет инженеринг (IETF).
4. SAML и OpenID Connect са протоколи за обмен на информация за идентификация, дефинирани съответно от Организацията за развитие на стандартите за структурирана информация (OASIS) и Фондация OpenID (OIDF).
5. Lightweight Directory Access Protocol (LDAP) е протокол за достъп до онлайн справочни услуги, дефиниран от Работната група за интернет инженеринг (IETF).
6. X.500 е стандарт на Международния съюз по телекомуникации (ITU) за онлайн справочни услуги.
7. X.509 е стандарт на Международния съюз по телекомуникации (ITU) за управление на удостоверения в инфраструктура на публичния ключ.

Преходни и Заключителни разпоредби


§ 2. (1) Министърът на вътрешните работи издава заповедите по чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 3, чл. 14, ал. 3, чл. 36, ал. 3, т. 1 и 2, чл. 37, ал. 1 и чл. 39, ал. 3 в срок до 21 ноември 2016 г.
(2) Министърът на вътрешните работи и ръководителите на дипломатическите и консулските представителства определят със заповед лицата съответно по чл. 13, ал. 4, т. 1 и по чл. 13, ал. 4, т. 3 в срок до 21 ноември 2016 г.

§ 3. Този правилник влиза в сила от 21 ноември 2016 г. с изключение на:
1. Членове 25 - 39, които влизат в сила от 21 декември 2016 г.
2. Членове 3 - 6, 9, 10, 13, чл. 14, ал. 1, 2 и 4 - 8, чл. 16 - 19, чл. 20, ал. 1 - 3, чл. 21 и 22, които влизат в сила от 21 май 2017 г.
3. Член 40, който влиза в сила от 25 май 2018 г.
4. Членове 41 - 48, които влизат в сила от 21 ноември 2017 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 ОТ 9 ЯНУАРИ 2017 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБА ЗА ОБЩИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ, РЕГИСТРИТЕ И ЕЛЕКТРОННИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ


(ОБН. - ДВ, БР. 5 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2017 Г.)

§ 8. В Правилника за прилагане на Закона за електронната идентификация, приет с Постановление № 235 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 74 от 2016 г.), се правят следните изменения и допълнения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
13. Навсякъде в правилника думите "минимална версия 1.2" се заменят със "с версия, вписана в регистъра на стандартите, но не по-ниска от 1.2".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 14. Постановлението влиза в сила от 1 март 2017 г. с изключение на § 10, който влиза в сила от 18 ноември 2016 г.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 134 ОТ 20 ЮНИ 2022 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Въведете текст на Долепка 0

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 134 ОТ 20 ЮНИ 2022 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Заключителни разпоредби


(ОБН. - ДВ, БР. 47 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 24.06.2022 Г.)

§ 15. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".