ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 2024 Г.
В сила от 16.07.2024 г.
Издаден от Народното събрание
Обн. ДВ. бр.60 от 16 Юли 2024г., отм. ДВ. бр.107 от 20 Декември 2024г.
Отменен с § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - ДВ, бр. 107 от 20 декември 2024 г., в сила от 20.12.2024 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Народното събрание организира и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и съгласно разпоредбите на този правилник.
Чл. 2. Народното събрание заседава в сграда на Народното събрание в столицата, освен когато поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място.
Глава втора.
КОНСТИТУИРАНЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО
Чл. 3. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъстващите народни представители. Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.
(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.
Чл. 4. (1) Под председателството на най-възрастния народен представител се провеждат само разисквания по избора на председател на Народното събрание, както и самият избор.
(2) На първото заседание на Народното събрание народните представители приемат процедурни правила за условията и реда за избор на председател и заместник-председатели на Народното събрание.
Чл. 5. (1) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:
1. по тяхно заявление;
2. по писмено предложение най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност;
3. по писмено предложение на парламентарната група, към която принадлежат.
(2) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група или при изключване от състава ?, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува.
(4) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 предложението се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му, като се дава право на лицето да бъде изслушано. Предложението е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
(5) При предсрочно освобождаване по ал. 1 или 2 нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението при условия и по ред, определени с процедурни правила, приети от Народното събрание. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателства от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция.
Чл. 6. Народното събрание избира от състава на народните представители секретари.
Чл. 7. На следващите заседания Народното събрание избира постоянни комисии.
Глава трета.
РЪКОВОДСТВО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията:
1. разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет и организира веднъж месечно координационна среща с председателите на постоянните комисии;
2. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда в пленарната зала, както и налага дисциплинарните мерки по чл. 154;
3. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове;
4. удостоверява с подписа си стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание;
5. упражнява контрол върху издаването на "Държавен вестник";
6. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента на републиката;
7. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание;
8. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;
9. утвърждава класификатор на длъжностите в Народното събрание, структурата и числеността на администрацията на Народното събрание;
10. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание; назначава и освобождава служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение със срок до 5 работни дни от избирането на лицата по чл. 4, ал. 2, респективно от образуването на парламентарна група в следващото Народно събрание; назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание;
11. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание, както и всички други актове, свързани с правоотношенията на парламентарните служители;
12. утвърждава правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите на парламентарните служители по Закона за противодействие на корупцията; назначава комисия от служители в администрацията на Народното събрание, която въз основа на оценка на корупционния риск или сигнал извършва проверки;
13. утвърждава вътрешни правила за провеждане на закрити заседания в Народното събрание и за съхранение на записите и протоколите от заседанията;
14. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база;
15. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;
16. следи за спазването на този правилник;
17. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.
(3) Председателят на Народното събрание, след съгласуване с Председателския съвет, определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица.
(4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им.
(5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция.
(6) За главен секретар се назначава лице, което притежава висше образование специалност "Право", придобита юридическа правоспособност и наличие на 9 години професионален опит.
(7) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. В този случай председателят не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.
(8) Председателят на Народното събрание може да създава съвети по конкретни теми с цел анализ и конкретни предложения по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съветите се определят с правила, утвърдени от председателя и заместник-председателите на Народното събрание.
Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание се подпомага от Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание и от председателите на парламентарните групи или упълномощени техни заместници.
(2) Председателският съвет:
1. провежда консултации по проектите за седмична програма;
2. периодично се информира за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;
3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание;
4. съгласува местата в пленарната зала и актовете по чл. 8, ал. 1, т. 14;
5. по конкретен повод провежда закрито обсъждане с ръководителите на службите за сигурност на актуални въпроси, свързани с националната сигурност.
(3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.
Чл. 10. Секретарите на Народното събрание:
1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума;
2. при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 60, ал. 3 съдействат за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;
3. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;
4. при тайно гласуване подпомагат технически гласуването;
5. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;
6. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.
Чл. 11. Квесторите на Народното събрание:
1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в пленарната зала и на балконите към нея;
2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване, при техническата организация при тайно гласуване и при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 60, ал. 3 им съдействат за предотвратяване на гласуването с чужда карта;
3. следят в пленарната зала да присъстват само народни представители, членове на Министерския съвет и допуснати от Народното събрание лица;
4. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в Народното събрание.
Глава четвърта.
ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ
Чл. 12. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи.
(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.
(3) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.
(4) Народните представители от парламентарна група, преустановила съществуването си, стават народни представители, нечленуващи в парламентарна група, и не могат да бъдат приети за членове на друга парламентарна група, както и да образуват нова парламентарна група.
Чл. 13. (1) Всяка парламентарна група до края на първото заседание представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си, наименование на групата и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава ?. Председателят на Народното събрание обявява парламентарните групи и техните ръководства на същото заседание на Народното събрание.
(2) Председателят на Народното събрание съобщава промените в парламентарните групи незабавно след уведомяването му.
(3) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в публичен регистър.
(4) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се утвърждава от председателя съобразно числеността на парламентарните групи, в съотношение 1:10, но не по-малко от двама на парламентарна група. Когато числеността на парламентарна група не е число, кратно на 10, броят на постоянните сътрудници към групата се определя, като се закръгля към по-голямото число, кратно на 10.
Чл. 14. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.
(2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.
(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание.
(4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава ? народният представител губи мястото си като представител на съответната парламентарна група в постоянните комисии, във временните комисии, в които той участва, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание.
(5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група, не може да заявява принадлежност и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група.
Чл. 15. Народни представители, нечленуващи в парламентарна група, не могат да образуват парламентарни групи. Съществуващи парламентарни групи не могат да се сливат или разделят.
Глава пета.
КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 16. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.
(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:
1. Комисия по бюджет и финанси;
2. Комисия по конституционни и правни въпроси;
3. Комисия по икономическа политика и иновации;
4. Комисия по енергетика;
5. Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
6. Комисия по външна политика;
7. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
8. Комисия по отбрана;
9. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;
10. Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения;
11. Комисия по земеделието, храните и горите;
12. Комисия по труда и социалната политика;
13. Комисия по образованието и науката;
14. Комисия по въпросите на младежта и спорта;
15. Комисия по здравеопазването;
16. Комисия по околната среда и водите;
17. Комисия по транспорт и съобщения;
18. Комисия по електронно управление и информационни технологии;
19. Комисия по културата и медиите;
20. Комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество;
21. Комисия по правата на човека и вероизповеданията;
22. Комисия по политиките за българите извън страната;
23. Комисия по превенция и противодействие на корупцията;
24. Комисия по туризъм;
25. Комисия по демографската политика, децата и семейството.
(3) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.
Чл. 17. (1) Всеки народен представител може да бъде избран най-много в две постоянни комисии.
(2) Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството само на една постоянна комисия.
Чл. 18. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянната комисия по чл. 16, ал. 2, т. 10. Народното събрание може да определи места в постоянните комисии за народните представители, нечленуващи в парламентарна група.
(2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до 4 заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата ? въз основа на информацията, постъпваща в комисията.
(3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.
(4) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание.
(5) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи комисията. При липса на упълномощаване председателят на Народното събрание възлага на един от заместник-председателите да ръководи комисията.
Чл. 19. (1) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно заявление;
2. по предложение на повече от половината от членовете на комисията - при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок 6 месеца или при системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията;
3. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.
(2) Председателят, заместник-председателите и членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.
(3) Членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно:
1. по тяхно заявление;
2. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.
(4) В случаите по ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3, т. 2 - с решение на Народното събрание.
Чл. 20. (1) Постоянните комисии може да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник, които се публикуват на сайта на съответната комисия на
интернет страницата на Народното събрание.
(2) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на председателите на комисиите.
Чл. 21. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи.
(2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия за контрол на публичните средства.
(3) Към Комисията по конституционни и правни въпроси се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение и анализ на законодателството за съответствие с принципите и нормите на Европейския съюз и международните норми за защита на правата на човека и основните свободи.
(4) Към Комисията по икономическа политика и иновации се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.
(5) Към Комисията по енергетика се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране.
(6) Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се формира на паритетен принцип и се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия според числеността на парламентарните групи.
(7) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на граждански организации, които да ги консултират.
Чл. 22. (1) Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество:
1. дава становища по предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията;
2. разглежда и дава становища по онлайн петиции на гражданите;
3. провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес;
4. осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на съответните компетентни комисии;
5. разглежда и дава становища по предложения за подобряване на законодателството, свързани със случаи, водещи до ангажиране на отговорност на държавата за вреди;
6. осъществява и други функции на постоянна комисия.
(2) Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество осигурява възможност за пряко участие чрез портал за подаване на онлайн петиции. Комисията подготвя доклад по темата на всяка петиция, който е неразделна част от петицията и се предоставя на съответната компетентна комисия.
(3) Към Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество се създава Обществен съвет от представители на граждански организации, който да консултира комисията. Съставът, начинът на формиране на съвета и взаимодействието с гражданското общество се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на сайта на комисията на
интернет страницата на Народното събрание.
(4) Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество провежда редовно съвместно заседание с Обществения съвет от представители на граждански организации на всеки три месеца, както и извънредно по инициатива на комисията или съвета.
(5) Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество съвместно с Обществения съвет, по собствена инициатива или по предложение на физически или юридически лица, може да извършва оценка на действащото законодателство с цел подобряване на законодателството и избягване на бъдещи случаи на ангажиране на отговорността на държавата. Комисията приема заключения и предложения и ги изпраща до съответните комисии, когато държавата е осъдена да заплати обезщетение за причинени вреди.
(6) Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество внася в Народното събрание на всеки три месеца доклад за дейността си, който се обсъжда от народните представители в пленарна зала.
Чл. 23. Комисията по превенция и противодействие на корупцията:
1. на всяко шестмесечие изисква доклад от Комисията за противодействие на корупцията и от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и провежда изслушвания на председателите и членовете им;
2. при сигнал за корупция или установени данни за корупция сезира компетентните органи;
3. извършва анализ и оценка на дейността на органите, осъществяващи държавната политика за борба с корупцията, и изготвя обобщени доклади;
4. провежда обсъждания с участието на главния прокурор и главния инспектор към Инспектората към Висшия съдебен съвет по отношение на борбата с корупцията;
5. извършва анализ на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и прокуратурата по отношение на борбата с корупцията;
6. изпълнява функциите по чл. 56, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и поддържа публичния регистър за тях;
7. изпълнява задълженията си по чл. 9 от Закона за противодействие на корупцията и чл. 9 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Чл. 24. (1) Подкомисията за контрол на публичните средства разглежда:
1. консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор по чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и становището на Сметната палата;
2. годишните доклади за финансовото управление и контрол и вътрешния одит на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и становището на Сметната палата;
3. доклада за състоянието на финансовото управление и контрол и вътрешния одит на Сметната палата по чл. 20, ал. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;
4. отчети за изпълнението на определени бюджети и програми, съставени от първостепенните разпоредители с бюджет по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси в срокове, определени в искането.
(2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията.
(3) След обсъждането на докладите и отчетите по ал. 1 председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.
Чл. 25. Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т. ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.
Чл. 26. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 116, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.
(2) Постоянните комисии може да възлагат по чл. 17 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание извършването на последваща оценка на въздействието на законите, която има за цел установяване на тяхната ефективност и степен на постигане на целите.
(3) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, наблюдават степента на усвояване и целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз, като предоставят информацията на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
(4) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, наблюдават за законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата от държавния бюджет, като предоставят получената информация на подкомисията за контрол на публичните средства, както и на Комисията по превенция и противодействие на корупцията.
(5) За осъществяване на задълженията си по предходните алинеи постоянните комисии, освен възможността да привличат експерти в съответната сфера, могат да искат изслушване на съответния ресорен министър по конкретни въпроси.
Чл. 27. (1) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация, членовете на управителни и контролни органи на търговски дружества или други юридически лица с държавно или общинско участие и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии, в указан от комисията срок.
(2) По искане на една трета от членовете на комисията председателят ? е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията.
(3) Длъжностните лица и гражданите, когато са поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии.
(4) Министерският съвет изпраща до Народното събрание, незабавно след приемането им, всички актове, които представляват класифицирана информация и не подлежат на обнародване, когато се отнасят до:
1. определяне на основен интерес или други въпроси във връзка с изключенията по чл. 13, ал. 1, т. 13, букви "а", "е" и "ж" от Закона за обществените поръчки;
2. периодични доклади на службите за сигурност, когато закон не предвижда тяхното внасяне в Народното събрание;
3. назначения и освобождаване на ръководители на службите за сигурност.
Чл. 28. (1) В началото на заседанията на постоянните комисии, всеки първи вторник, първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисиите на самото заседание. Отправените въпроси трябва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
(2) Всяка парламентарна група има право на два актуални устни въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група - общо на два въпроса.
(3) Ресорният министър, към когото е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министъра поради болест или командировка извън страната, председателят на комисията съгласувано с него определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.
(4) Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
(5) Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът - на дуплика, също до 2 минути.
Чл. 29. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни. Постоянните комисии провеждат редовни заседания от вторник до петък, най-малко веднъж месечно.
(2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.
(3) Постоянната комисия се свиква на заседание заедно с проект на дневен ред от нейния председател по негова инициатива, по искане най-малко на една трета от членовете ? или от председателя на Народното събрание. Когато няма избрано ръководство на постоянната комисия, заседанието ? се ръководи от определен от председателя на Народното събрание неин член.
Чл. 30. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. Заседанията се излъчват в реално време в интернет чрез
интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.
(2) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.
(3) По изключение постоянните комисии могат да провеждат открити заседания извън столицата.
Чл. 31. (1) Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание и реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието.
(2) Представители на граждански организации, синдикални, съсловни и браншови организации може да представят писмени становища и по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти на актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица, представители на организациите, е неразделна част от протокола на заседанието. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия на
интернет страницата на Народното събрание.
(3) Представителите на организации по ал. 2, представили писмени становища, се поканват да присъстват на заседанията на комисията.
(4) Представители на граждански организации може да присъстват на заседанията на постоянните комисии при отговаряне на актуални устни въпроси по реда на чл. 28 и при изслушвания по реда на глава девета, раздел III при спазване режима на достъп в Народното събрание. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието.
(5) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията, при спазване на реда, установен в комисията, и режима на достъп в Народното събрание. Списъкът на поканените лица е неразделна част от протокола на заседанието.
(6) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.
(7) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват.
(8) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите.
(9) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията за защита на класифицираната информация и за защита на личните данни, както и да не разгласяват данни, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.
Чл. 32. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на
интернет страницата на Народното събрание и чрез електронна поща до членовете на комисията. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-късно 48 часа преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им.
(2) Постоянните комисии откриват заседанията си и приемат актове, когато присъстват повече от половината от техните членове. Когато в хода на заседанието се установи, че кворум не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, като в този случай може да се провеждат само контрол по чл. 28, изслушвания и обсъждания, но не може да се провеждат гласувания и да се приемат актове.
(3) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се представя от член на Министерския съвет или заместник-министър.
(4) Решенията на постоянните комисии се приемат с мнозинство от присъстващите, но само ако за решението са гласували не по-малко от една трета от членовете на комисията. Гласуването е лично.
Чл. 33. (1) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.
(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание.
Чл. 34. (1) Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик.
(2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.
(3) Докладите на постоянните комисии от откритите заседания са публични и достъпни по установения ред, както и чрез сайта на комисията на
интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 35. (1) За откритите заседания на постоянните и временните комисии на Народното събрание съответната комисия води съкратен протокол, в който се отбелязва дневният ред на заседанието и всички взети решения, както и аудио- и/или аудио-визуален запис. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от водещия протокола и заедно с аудио- и/или аудио-визуалния запис се публикуват на сайта на комисията на
интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието.
(2) В 5-дневен срок от заседанието на комисията, чрез транскрибиране на аудио- и/или аудио-визуалния запис в текст, служебно се изработва пълен протокол от заседанието, който се предоставя на председателя на комисията за съгласуване и корекции. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от изработилия протокола и се публикува на сайта на комисията на
интернет страницата на Народното събрание най-късно 7 дни след заседанието. Протоколите от обсъждането на законопроекти се публикуват на сайта на комисията на
интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 72 часа преди разглеждането на доклада в пленарната зала, освен ако комисията реши друго.
(3) За закритите заседания на постоянните и временните комисии на Народното събрание се води стенографски протокол. Протоколите от закритите заседания на парламентарните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация или друг нормативен акт.
Чл. 36. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.
(2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.
(3) Предметът, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от Народното събрание.
(4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.
(5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно - с решение на Народното събрание.
(6) Решение за създаване на временна комисия по ал. 1 се приема не по-късно от два месеца преди датата за произвеждане на избори за народни представители за Народно събрание.
Чл. 37. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат правилата за работа в пленарна зала.
Глава шеста.
ПОСТОЯННИ ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 38. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации.
(2) При определяне състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи.
(3) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение представител в състава на постоянната делегация се освобождава.
(4) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание в края на всяка сесия.
(5) При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на Народното събрание избраните членове на постоянни делегации продължават участието си в тях, до избиране на нов състав на делегациите и при спазване на устава на съответната международна организация.
Глава седма.
СЕСИИ И ЗАСЕДАНИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 39. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.
(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници от Велики петък включително и от 1 до 31 август ежегодно.
(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.
(4) По време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат.
(5) За времето от откриване на предизборна кампания за избори за народни представители за Народно събрание до свикване на новоизбраното Народно събрание не се провеждат редовни пленарни заседания и заседания на комисиите. В този случай сроковете по този правилник спират да текат, с изключение на сроковете за писмени отговори по глава девета, раздел I и по чл. 139.
Чл. 40. (1) Народното събрание се свиква на сесия от неговия председател.
(2) В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането, независимо от това дали Народното събрание е във ваканция, или не.
(3) Направилите искането по чл. 78 от Конституцията са длъжни да посочат дневния ред.
Чл. 41. Всяка сесия се открива с химна на Република България и химна на Европейския съюз.
Чл. 42. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани.
(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.
(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства.
Чл. 43. (1) Заседанията на Народното събрание са открити.
(2) Лица, които не са народни представители или членове на Министерския съвет, могат да присъстват по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.
(3) При шум или безредие сред публиката председателят въдворява ред чрез квесторите и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.
Чл. 44. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато:
1. важни държавни интереси налагат това;
2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 могат да направят председателят на Народното събрание, парламентарна група или член на Министерския съвет.
(3) При постъпило предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването в интернет чрез
интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.
(4) В случаите по ал. 1, т. 2 заседанието е закрито, без това да се обсъжда и гласува. Председателят съобщава грифа, с който документът е класифициран по
Закона за защита на класифицираната информация, и разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването в интернет чрез
интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи, след което заседанието продължава като закрито, без това да се обсъжда и гласува.
(5) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.
(6) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично, включително и разпределението на гласовете "за", "против", "въздържал се".
Чл. 45. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез
интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, включително по чл. 105 и 111, се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и по Българското национално радио.
Чл. 46. (1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.
(2) Проверка на кворум се извършва за време не по-малко от една минута чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието.
(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или до три пъти в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез компютризираната система за гласуване, чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.
(4) Когато при проверката по ал. 3 се установи, че в пленарната зала няма необходимия кворум, председателят на Народното събрание може да продължи заседанието, да го прекрати или да го прекъсне за определено време, за да се събере необходимият кворум. В случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала може да се провеждат само парламентарен контрол и обсъждания, но не може да се провеждат гласувания и да се приемат актове. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието, но не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.
Чл. 47. (1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултациите по чл. 9, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарната дейност, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите. Председателят предлага проект за програма до 16,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма.
(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма.
(3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 18,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител и всяка парламентарна група може да предлагат по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма - до две точки от дневния ред. Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти за първо гласуване и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 72, ал. 3 и чл. 84, ал. 4 са изтекли. По този ред не могат да се предлагат за разглеждане законопроекти за второ гласуване, за които няма постъпил доклад по чл. 79, ал. 7. При отхвърляне на предложението от Народното събрание народните представители и парламентарните групи могат да правят същото предложение не по-рано от един месец. Вече гласувана точка в дневния ред, която не е била разгледана през текущата седмица, се включва в проекта за програма по ал. 4 за следващата седмица.
(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.
(5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред по време на пленарното заседание след консултации между парламентарните групи на Председателски съвет.
(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.
(7) Предложения за почитане на паметта с едноминутно мълчание могат да се правят само ако са били внесени писмено в деловодството на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ съответното пленарно заседание, освен в изключителни случаи.
(8) Законопроектите и проектите за решения, предложенията за изслушвания, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 18,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред, която се разглежда по същество. Подреждането на точките от дневния ред става според числеността на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма по ал. 1. Като точки могат да бъдат предлагани и законопроекти за първо гласуване и проекти за решения, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 72, ал. 3 и чл. 84, ал. 4 са изтекли. По този ред не могат да се предлагат за разглеждане законопроекти за второ гласуване, за които няма постъпил доклад по чл. 79, ал. 7.
(9) Приетата програма се публикува след гласуването ? на
интернет страницата на Народното събрание и при гласуване на последващи промени в нея незабавно се актуализира.
Чл. 48. (1) Председателят ръководи заседанието и дава думата за изказване на народните представители.
(2) Никой не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.
(3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка.
(4) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на изказващите се:
1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи;
2. в зависимост от поредността на заявките.
(5) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или на упълномощен от тях по време на заседанието народен представител за декларации по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Декларациите са до 10 минути.
Чл. 49. (1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика, лично обяснение или за обяснение на вот.
(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:
1. прекратяване на заседанието;
2. отлагане на заседанието;
3. прекратяване на разискванията;
4. отлагане на разискванията;
5. отлагане на гласуването.
(3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на главния въпрос.
(4) Когато процедурният въпрос се отнася до начина на водене на заседанието, председателят има право на обяснение до 2 минути.
Чл. 50. (1) Народните представители говорят само от трибуната.
(2) В случаите, когато народни представители са лица с физически увреждания, които не им позволяват достъп до трибуната, те говорят от мястото си, за което незабавно се създават необходимите технически условия.
Чл. 51. (1) Когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата.
(2) Народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос.
Чл. 52. (1) Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малко от 10 минути, а за най-голямата от тях - 30 минути. Общо времето за изказване на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е до 10 минути, а на отделните народни представители, нечленуващи в парламентарна група - до 5 минути.
(2) Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното ? по ал. 1 време, но с не повече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време.
(3) За време на парламентарните групи по ал. 1 се смята времето:
1. през което са говорили техните народни представители;
2. за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси.
(4) Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до 3 минути.
(5) Ако народен представител превиши определеното по ал. 1 - 4 време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.
(6) Предвиденият в ал. 1 - 5 ред не се прилага при обсъждане на законопроектите на второ гласуване.
Чл. 53. (1) Народният представител има право на реплика.
(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и е в рамките на не повече от 2 минути.
(3) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до три реплики, като се редуват представители на различни парламентарни групи, ако такива са заявили.
(4) Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до 3 минути след приключване на репликите.
Чл. 54. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично и поименно.
(2) Народният представител има право на обяснение на своя различен от формираното мнозинство вот в рамките на 2 минути след гласуването.
(3) Право на обяснение на вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не се е изказвал.
(4) За обяснение на вот думата се дава най-много на трима народни представители, като се редуват представители на различни парламентарни групи, ако такива са заявили.
(5) Не се допуска обяснение на вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.
Чл. 55. След като списъкът на изказващите е изчерпан или са се изказали представителите на всички парламентарни групи съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 52 и няма направени искания за удължаване на времето, председателят обявява разискванията за приключени.
Чл. 56. (1) Когато е направено процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда.
(2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 52, ал. 1 и 2.
Чл. 57. (1) Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.
(2) Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието и за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.
Чл. 58. (1) При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.
(2) Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването, което не може да бъде по-малко от 15 минути. Времето на заседанието се удължава с времето на прекъсването.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 председателят по своя инициатива може да дава почивка.
Чл. 59. (1) Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. По тяхно искане те се изслушват с предимство. Председателят на Народното събрание може да определя времето, през което членовете на Министерския съвет говорят по определен въпрос.
(2) Всяка парламентарна група може да изрази становище по темата, по която е говорил членът на Министерския съвет, в рамките на две минути, когато темата не е включена като точка в дневния ред. Всяка парламентарна група има право да зададе по един въпрос с продължителност до две минути по темата, по която членовете на Министерския съвет са избрали да говорят, като отговорът е също с продължителност до две минути.
(3) Член на Министерския съвет, който присъства на обсъждане на точка от дневния ред, може да вземе отношение в рамките на 5 минути, след като получи думата от председателя.
Чл. 60. (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" или "въздържал се". Гласуването се извършва явно. Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно.
(2) Явното гласуване се извършва чрез:
1. компютризирана система за гласуване;
2. вдигане на ръка;
3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със "за", "против" или "въздържал се";
4. саморъчно подписване;
5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
(3) При компютризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни на всеки един народен представител.
(4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.
Чл. 61. Предложение за гласуване по чл. 60, ал. 2, т. 3, 4 и 5 или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.
Чл. 62. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 60, ал. 2, т. 1 е до 1 минута, но не по-малко от 30 секунди.
(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания и процедурни въпроси.
Чл. 63. (1) Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложения за отхвърляне;
2. предложения за отлагане на следващо заседание;
3. предложения за редакционни или правно-технически поправки;
4. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече редакционни или правно-технически поправки;
5. основно предложение.
(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.
Чл. 64. (1) Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго.
(2) В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.
Чл. 65. (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага, включително резултатът от гласуването по парламентарни групи.
(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.
(3) При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата по време на заседанието се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.
Чл. 66. В случаите по чл. 46, ал. 4, изречение второ председателят може да определи ден и час за гласуване на включените в седмичната програма законопроекти, проекти за решения, декларации и обръщения.
Чл. 67. (1) За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва най-късно следващата седмица след изработването му от стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя.
(2) Към стенографския протокол се прилагат разпечатката от гласуването чрез компютризираната система и нечетените текстове по чл. 80, ал. 1.
(3) Стенографските протоколи от пленарните заседания, когато не са закрити, се публикуват в срок до 7 дни на
интернет страницата на Народното събрание. Аудио-визуалният запис от пленарните заседания и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система се публикуват на
интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието.
Чл. 68. Народните представители могат да преглеждат изказванията си от пленарните заседания и да искат поправянето на грешки в тридневен срок от изготвянето на стенографския протокол. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните секретари и стенографа в присъствието на народния представител.
Чл. 69. (1) Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание, но необнародвани в "Държавен вестник" актове, се извършват по писмено искане на докладчика на съответната комисия, след съгласуване с вносителя и се извършват по нареждане на председателя на Народното събрание.
(2) Председателят на Народното събрание уведомява народните представители за поправките по ал. 1.
(3) Поправки на фактически грешки в обнародваните актове на Народното събрание се извършват с разпореждане на председателя на Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание обявява поправките по ал. 3 пред Народното събрание на първото заседание след установяването им.
(5) Когато поправката по ал. 3 е в обнародван закон, председателят на Народното събрание уведомява и президента.
Глава осма.
ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДРУГИ АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието;
2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.
(2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат:
1. справка за съответствие с правото на Европейския съюз - при хармонизация;
2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект - от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура;
3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
(3) Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието е съгласно методологията, приложение към правилника, като се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
(4) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.
(5) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране, както и дали законопроектът е нотифициран, или трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ, L 241/1 от 17 септември 2015 г.), наричана по-нататък "Директива (ЕС) 2015/1535". При започнала процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, в мотивите се описва конкретното нарушение, както и полученият отговор при запитване, изпратено до Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на Европейския съюз за правото на ЕС (EU Pilot).
(6) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 71 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 71, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността.
(7) Законопроектите, към които не са приложени справките по ал. 2, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 72, ал. 3 спира да тече.
(8) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.
Чл. 71. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите в тридневен срок от постъпването им между постоянните комисии и определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект. Съответните постоянни комисии и народните представители се уведомяват незабавно за разпределението.
(2) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от уведомяването по ал. 1, който се произнася по тях в двудневен срок.
Чл. 72. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроектите не по-рано от 72 часа от получаването им от членовете на съответната комисия, освен ако комисията реши друго.
(2) При разглеждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го обсъди по същество, извършва проверка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на този правилник и при наличие на несъответствия препоръчва на вносителя чрез председателя на Народното събрание да го приведе в съответствие в 7-дневен срок от уведомяването на вносителя. В този случай срокът по ал. 3 спира да тече.
(3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне и се публикуват незабавно на сайта на водещата комисия на
интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 73. (1) Законопроектите заедно с документите по чл. 70, ал. 2 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани, освен ако Народното събрание реши друго. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване.
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, както и от заинтересованите организации, включително за нотифицирането в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 и за органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му, освен ако е постъпило мотивирано искане за удължаване на срока, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 72, ал. 3.
(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за хората с увреждания.
(5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет и от Висшия прокурорски съвет.
(6) По законопроекти, свързани с правомощия на общините, председателят на водещата комисия изисква становище от Националното сдружение на общините в Република България.
(7) Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите.
(8) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се публикуват на сайта на водещата комисия на
интернет страницата на Народното събрание.
(9) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 след определения срок не спира обсъждането на законопроекта.
(10) На първо гласуване водещата комисия провежда публично обсъждане на законопроектите при спазване на чл. 31 и след изтичане на сроковете, определени за становища.
(11) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа резултатите от публичното обсъждане и от проверката по чл. 72, ал. 2 и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.
Чл. 74. (1) Когато в срока по чл. 73, ал. 2 е получено становище, че законопроектът трябва да се нотифицира, водещата комисия взема решение, в което:
1. посочва органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи в съответствие със становището по чл. 73, ал. 2;
2. определя кога законопроектът да бъде изпратен за нотифициране.
(2) Председателят на Народното събрание изпраща законопроекта на органа по ал. 1, т. 1, който изготвя нотификационните документи и ги предоставя на министъра на икономиката за нотифициране на Европейската комисия.
(3) Когато в срока по чл. 73, ал. 2 не е получено становище, се смята, че законопроектът е съгласуван без бележки и не трябва да се нотифицира.
Чл. 75. (1) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, ресорният министър предоставя на водещата комисия получените становища.
(2) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, не е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, се прилагат чл. 73, ал. 2 и чл. 74.
(3) Когато е постъпило становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, че по внесен нотифициран законопроект е необходима нова нотификация, водещата комисия го изпраща на органа, изготвил първата нотификация, по реда на чл. 74.
Чл. 76. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.
(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.
(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на водещата комисия, докладите на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили, и становището на вносителя в рамките на 10 минути. Докладите на другите комисии може да се представят и в резюме. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, се представя от член на Министерския съвет.
(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.
Чл. 77. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно. Когато някой от законопроектите е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, той може да не се обсъжда и гласува едновременно с другите законопроекти. Изречение първо не се прилага и когато водещата комисия с мнозинство две трети от членовете на комисията е приела решение някой от законопроектите да се гледа отделно.
(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок 14 дни. Народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект след съобщаването му от председателя на Народното събрание.
Чл. 78. (1) Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. Изречение първо не се прилага, когато законопроектът е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз.
(2) Разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно по реда на чл. 79, ал. 1, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.
(3) Предложения, направени по реда на чл. 79, ал. 1, които са отхвърлени от Народното събрание, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като законопроект, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.
Чл. 79. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 77, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от съобщаването му на народните представители, които се аргументират. Предложенията се правят по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1. Предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество. Комисията се произнася за недопустимост с решение. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.
(2) Предложенията по ал. 1 не може да се отнасят до законодателни актове, различни от тези, чието изменение или допълнение е предложено с внесения законопроект, с изключение на такива, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки. За допустимостта комисията се произнася с решение.
(3) При внасяне на предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз, или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, народните представители посочват причините за приемането, целите и очакваните резултати и прилагат анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По предложенията председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.
(4) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на сайта на водещата комисия на
интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1.
(5) Комисия, на която законопроектът е бил разпределен на първо гласуване, може да проведе обсъждане на внесените предложения по ал. 1 по предложение на председателя си. В резултат на обсъждането се изготвя доклад, който се представя на водещата комисия. Заседанието по изречение първо се провежда преди заседанието на водещата комисия за обсъждане на законопроекта на второ гласуване.
(6) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.
(7) В 14-дневен срок от приемането на законопроекта от водещата комисия тя внася в Народното събрание доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, включително когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията; предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират.
(8) Докладът по ал. 7 се публикува незабавно на сайта на водещата комисия на
интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 80. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или направено възражение, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада ?. Допустими са и редакционни или правно-технически поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват по решение на Народното събрание.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 63. По време на гласуването не се допускат изказвания, нови предложения и процедурни въпроси. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, предложенията на водещата комисия, редакционните или правно-техническите поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст.
(5) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна или правно-техническа поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.
Чл. 81. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това - само с решение на Народното събрание.
Чл. 82. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 80, като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.
Чл. 83. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.
Чл. 84. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието, и незабавно се регистрират в публичен регистър "Проекти за решения, декларации и обръщения".
(3) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.
(4) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
(6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.
Чл. 85. Проектите за решения по процедурни, организационни и технически въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго.
Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад, както и на дадените препоръки от Сметната палата.
(2) В доклада за дейността на Сметната палата се съдържа отчет за изпълнение на препоръките на комисията по чл. 65, ал. 1 от Закона за Сметната палата и се посочват неизпълнените препоръки, дадени на одитираните органи.
(3) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, освен ако в закон е определен друг срок, и се публикуват на
интернет страницата на Народното събрание.
(4) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната компетентна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.
(5) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
(6) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца.
(7) Докладът по чл. 84, т. 16 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, който е длъжен да им отговори. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и въпроси, постъпили писмено от граждани, институции и граждански организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд, съответно председателят на Върховния административен съд или главният прокурор отговаря.
(8) Докладът по чл. 84, т. 17 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
(9) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията.
(10) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки.
(11) Предложенията на народните представители по ал. 9 се гласуват по реда на чл. 63.
(12) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.
Чл. 87. По решение на Народното събрание, прието по искане на една десета от народните представители или на парламентарна група, или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. За докладите се прилага съответно чл. 86.
Чл. 88. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на парламентарна група, на съответната постоянна комисия или на една десета от народните представители.
(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне.
(3) За докладите се прилага съответно чл. 86.
Чл. 89. (1) Председателят на Народното събрание представя на първото за всяка сесия заседание справка за органите, които се избират изцяло или частично от Народното събрание и чиито мандати са изтекли или изтичат през съответната сесия, и предлага график за провеждане на процедурите по избор.
(2) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органите по ал. 1 след проведена публична процедура. Процедурите се провеждат в сроковете, предвидени в съответния закон.
(3) Всеки народен представител може да предлага кандидати, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Кандидатите се предлагат в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за стаж, образование и други изискуеми документи, се публикуват на
интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията за защита на личните данни, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго.
(4) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на
интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията за защита на личните данни.
(5) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, като председателят на комисията е длъжен да покани кандидата да отговори на поставените по реда на ал. 4 въпроси. Комисията внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично.
(6) Докладът по ал. 5 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчитат и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. Докладът съдържа и информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които кандидатът не е дал отговор.
(7) Докладът по ал. 5 се предоставя на народните представители не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще бъде гласувани кандидатурите, и се публикува на
интернет страницата на Народното събрание.
(8) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.
Чл. 90. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или друг акт, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.
(2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
(3) Председателят на Народното събрание изпраща становището на Конституционния съд.
Чл. 91. (1) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението.
(2) При постъпване на решение по ал. 1 председателят на Народното събрание го съобщава на първото заседание след постъпването му и разпределя решението в тридневен срок между неговите комисии според техния предмет и определя водеща постоянна комисия.
(3) Комисиите разглеждат и обсъждат решението по ал. 1 и представят предложение по него, а водещата комисия предлага и проект на решение на Народното събрание относно действията за уреждане на правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен акт не по-късно от два месеца от влизането му в сила.
(4) Проектът на решение на Народното събрание по ал. 3 се разглежда, след като Народното събрание изслуша становищата на комисиите, на които е разпределено решението на Конституционния съд. По време на разглеждането народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от водещата комисия.
Глава девета.
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Раздел I.
Въпроси, питания и разисквания по питанията
Чл. 92. (1) Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на ръководената от тях администрация.
(2) Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.
Чл. 93. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 72 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации, да съдържат по един обособен въпрос и да бъдат подписани от народния представител. Когато народен представител задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, това може да бъде отбелязано в писмения въпрос. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това, когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси, или когато отправените въпроси съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Срокът за писмен отговор е 10 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 10 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра, освен в случаите по ал. 3. Постъпилите въпроси и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър "Парламентарен контрол" и се публикуват на
интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол" при спазване изискванията за защита на личните данни.
(2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня на заседанието, на което трябва да се отговори.
(3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът може да отложи устен отговор на въпрос поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи, но не повече от два пъти.
(4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Когато отсъствието е повече от три пъти, министърът отговаря писмено в 7-дневен срок от деня на последното отсъствие на народния представител.
(5) Когато е получен писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това в заседанието за парламентарен контрол. Датата на публикуването на писмения отговор на въпроса на
интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол" се смята за дата на получаването от народния представител.
(6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това.
(7) Когато парламентарните групи по време на заседанието за парламентарен контрол са се възползвали от правото си по чл. 48, ал. 5, времето на заседанието за парламентарен контрол се удължава със същия размер.
Чл. 94. (1) Народният представител може да регистрира въпроси с устен отговор, като се съобрази с изискванията на чл. 104, ал. 1, 2 и 3.
(2) Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
(3) Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председател или министър е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът - на дуплика, също до 2 минути.
Чл. 95. (1) Народните представители отправят питания до членове на Министерския съвет.
(2) Питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността на министър-председателя, заместник министър-председател, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят.
(3) Към министър-председателя се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството.
(4) Народният представител може да регистрира питания с устен отговор, като се съобрази с изискванията на чл. 104, ал. 1, 2 и 3.
Чл. 96. На питанията се отговаря в срок до 14 дни от регистрирането им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра, освен в случаите по
чл. 98, ал. 2. Постъпилите питания и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър "Парламентарен контрол" и се публикуват на
интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол" при спазване изискванията за защита на личните данни.
Чл. 97. Питанията се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма и се подписват от народния представител. Те трябва да бъдат ясно и точно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да съдържат по едно конкретно питане.
Чл. 98. (1) Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър за постъпилите питания и за деня на заседанието, на което трябва да се отговори.
(2) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът може да отложи устен отговор на питане поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи, но не повече от два пъти.
(3) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието по уважителни причини. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол.
Чл. 99. Народните представители могат писмено да оттеглят питанията си до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол, за което председателят съобщава в началото на заседанието за парламентарен контрол и уведомява министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър.
Чл. 100. (1) След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 3 минути. Отговорът на питането е до 5 минути.
(2) След отговора на питането народният представител, който го е задал, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути общо, а министър-председателят, заместник министър-председател или министър - да отговори в рамките на 3 минути. При писмен отговор на питането последващи уточняващи въпроси не се допускат.
(3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на министър-председателя, заместник министър-председател или министър.
Чл. 101. Когато е получен писмен отговор на питане, председателят съобщава за това в заседанието за парламентарен контрол. Датата на публикуването на писмения отговор на питането на
интернет страницата на Народното събрание в раздел "Парламентарен контрол" се смята за дата на получаването от народния представител.
Чл. 102. (1) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. След отговора на питането регистрираното предложение за разисквания заедно с проект за решение се представя на председателя в рамките на същото пленарно заседание.
(2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Разискванията се провеждат в присъствието на министър-председателя, заместник министър-председател или министър по реда, установен в глава седма, и продължават един час. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката е 5 минути, а за народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е общо до 5 минути.
(3) Проекти за решение могат да предлагат и народни представители, извън тези по ал. 1. Когато има повече от един проект за решение, те се гласуват по реда на постъпването им. Гласуването се извършва по реда на чл. 63.
Чл. 103. (1) Народното събрание изслушва въпросите, питанията и отговорите по тях последните три часа на заседанието всеки петък, освен ако реши друго.
(2) Първи отговаря министър-председателят, след него - заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип.
(3) Въпросите и питанията към министър-председателя, заместник министър-председател или министър се задават по реда на тяхното постъпване.
(4) За въпроси и питания на една и съща тема отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя и министрите е общ, като се прилагат разпоредбите съответно на чл. 94 и 100.
Чл. 104. (1) Народният представител може да регистрира в рамките на една седмица не повече от два въпроса, две питания или въпрос и питане, с устен отговор.
(2) Народен представител не може да зададе въпрос или питане, на които вече е отговорено.
(3) Когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на този правилник или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията. В същия срок уведоменият народен представител има право да оспори писмено допустимостта на въпроса или питането. След допитване до Председателския съвет по оспорваната допустимост председателят взема окончателно решение, за което народният представител се уведомява. При решение за допускане на въпрос или питане срокът за отговор, съответно по чл. 93, ал. 1 и чл. 96, се определя от датата на окончателното решение.
(4) Министър-председателят, заместник министър-председател или министър, който не е отговорил в законния срок на въпрос или питане, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.
(5) Министър-председателят, съответният заместник министър-председател или министър отговарят лично.
(6) Внесените въпроси до разпускането на Народното събрание следва да получат писмен отговор.
Чл. 105. (1) В първите до два часа от заседанието в първия петък на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, отправени от народни представители на самото заседание. Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.
(2) Право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса.
(3) Министър-председателят и заместник министър-председателите, към които е отправен въпрос, отговарят веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министър-председателя или заместник министър-председателите поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи председателят на Народното събрание, съгласувано с тях, определя заседанието, на което ще отговарят на актуални устни въпроси.
(4) Редът за задаване на актуални устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред, след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.
(5) За процедурата по актуалните устни въпроси се прилагат разпоредбите на чл. 94, ал. 2 и 3.
(6) Парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 48, ал. 5 във времето за отговори на актуалните устни въпроси.
Раздел II.
Вот на доверие. Вот на недоверие
Чл. 106. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика или по конкретен повод.
(2) Разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането за вот на доверие.
(3) След приключване на разискванията Народното събрание приема решение на същото заседание.
(4) Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
Чл. 107. Една пета от народните представители могат да предложат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, като внесат мотивиран проект за решение.
Чл. 108. (1) Разискванията по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от три дни и не по-късно от 7 дни от постъпването на предложението.
(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекта за решение.
(3) Гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.
(4) Проектът за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.
Чл. 109. При отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 месеца.
Чл. 110. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз по дела срещу Република България.
(2) Докладът по ал. 1 се разглежда на съвместно заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси и Комисията по правата на човека и вероизповеданията и в заседание на Народното събрание в срок до три месеца от постъпването му.
Раздел III.
Парламентарни изслушвания
Чл. 111. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.
(2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути. Всяко от изслушваните лица информира Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на 2 въпроса общо към всички изслушвани лица, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група - общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на 2 минути. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос до 5 минути. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на 5 минути след задаването на всички въпроси.
(3) Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се предоставя на народните представители.
Чл. 112. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на изслушвания в комисията, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна, и да се явят при покана от Народното събрание. Наличието на административни, съдебни и други висящи производства пред орган на власт не възпрепятства предоставянето на сведения и документи или изслушването на поканените от комисиите лица. При отказ да се изпълнят конституционните задължения се носи юридическа отговорност.
Раздел IV.
Проучвания и анкети
Чл. 113. Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания и анкети по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.
Чл. 114. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с проучвания и анкети, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна.
Чл. 115. Формата, в която се предоставят сведенията, се определя от Народното събрание или от съответната комисия.
Глава десета.
ПАРЛАМЕНТАРНО НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Чл. 116. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз в съответствие с Работната програма на Европейската комисия за съответната година, в 30-дневен срок от приемането ?.
(2) Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз съдържа проекти на актове на институциите на Европейския съюз, включени в Работната програма на Европейската комисия за съответната година, с оглед изпълнение на правомощията на Народното събрание съгласно чл. 12 от Договора за Европейския съюз и прилагането на Протокол (№ 1) и Протокол (№ 2) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
(3) Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии разглеждането на проект на акт, който не е включен в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. В този случай Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове уведомява Министерския съвет за проекта на акт, като за разглеждането му се прилагат чл. 117 - 119.
Чл. 117. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание рамкова позиция по проекта на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 116, ал. 3, в триседмичен срок от решението на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет за одобряване разпределението на акта.
(2) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.
Чл. 118. (1) Председателят на Народното събрание в срока по чл. 71, ал. 1 разпределя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на компетентните постоянни комисии внесената от Министерския съвет рамкова позиция по чл. 117, ал. 1 и проекта на акта. Проектът на акт се предоставя от базата данни по чл. 121 и се прилага към рамковата позиция.
(2) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проект на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 116, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството да не изразява становище по проекта на акт в Съвета на Европейския съюз до произнасянето на Народното събрание, но не по-късно от третото заседание на подготвителния орган на Съвета, разглеждащ проекта на акт.
Чл. 119. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъжда проектите на актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции по тях, като взема предвид докладите на компетентните постоянни комисии, ако такива са постъпили. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклад по проекта на акт.
(2) Постоянните комисии разглеждат проекта на законодателен акт за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.
(3) Когато се установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институция на Европейския съюз, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя мотивирано становище.
(4) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове представя изготвения доклад или мотивираното становище на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия в срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.
Чл. 120. Народното събрание прави мотивирано искане до Министерския съвет за внасяне в Съда на Европейския съюз на иск за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт на Европейския съюз.
Чл. 121. Народното събрание организира и поддържа база данни за проектите на актове и други документи на институциите на Европейския съюз.
Чл. 122. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет.
(2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на поставените от членовете ? въпроси.
Чл. 123. (1) Народното събрание участва в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст.
(2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на Договорите на Европейския съюз.
(3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз.
(4) Народното събрание участва в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз.
Чл. 124. (1) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания, както и за резултатите от проведени заседания на Европейския съвет.
(2) Заместник министър-председателите представят пред Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и съответните ресорни комисии одобрените от Министерския съвет позиции на Република България за заседанията на Европейския съвет.
Чл. 125. (1) Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 3 от Конституцията, информира Народното събрание:
1. по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз;
2. за решенията на Европейската комисия по процедури за нарушения по чл. 258 - 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз срещу Република България непосредствено след приемането им;
3. в случаите по т. 2 - за мерките, необходими за отстраняване на нарушенията на правото на Европейския съюз.
(2) В случай на внесен в Народното събрание законопроект, с който се приемат мерки на национално ниво, необходими за въвеждане или прилагане на актове на Европейския съюз - обект на процедура за нарушение по чл. 258 - 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Министерският съвет изпраща одобрената позиция на Република България на председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на председателя на водещата постоянна комисия на Народното събрание.
(3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.
Чл. 126. (1) Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията, внася в Народното събрание:
1. в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Съвета на Европейския съюз доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по време на текущото председателство;
2. годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, в 7-дневен срок от приемането ?.
(2) Народното събрание изслушва министър-председателя или заместник министър-председател в случая по ал. 1, т. 1.
Чл. 127. В заседанията на Народното събрание по чл. 124 и чл. 126, ал. 2 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.
Глава единадесета.
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
Раздел I.
Правно положение
Чл. 128. Всеки народен представител може да бъде избиран в органите на Народното събрание. Той е задължен да участва в тяхната работа.
Чл. 129. (1) Народните представители запазват заеманата от тях длъжност по служебно правоотношение или по трудово правоотношение в държавните или общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. След прекратяването на пълномощията на народен представител ползването на неплатения отпуск се прекратява.
(2) Народните представители, които са хабилитирани преподаватели във висши училища, запазват заеманата от тях длъжност и могат да продължат да упражняват преподавателската си дейност или да ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им по споразумение със съответното висше училище.
Чл. 130. Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им, съответно за служебен стаж за длъжността, която са заемали до избора им.
Чл. 131. (1) Народният представител не може да получава друго възнаграждение по трудово правоотношение.
(2) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански правоотношения.
Чл. 132. (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народният представител няма право да участва в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации.
(3) Народният представител може да продължи участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и Българската академия на науките, с изключение на еднолични ръководни длъжности.
Чл. 133. (1) Народният представител има право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на Народното събрание.
(2) Народният представител няма право на неплатен отпуск.
Чл. 134. (1) Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран.
(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието по уважителни причини, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия. Член 149, ал. 2 се прилага съответно.
(3) Народен представител, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия. Член 149, ал. 2 се прилага съответно.
Чл. 135. За неуредените въпроси в този правилник се прилагат Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това противоречи или е несъвместимо с положението на народните представители.
Чл. 136. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, освен за извършено престъпление от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 39, ал. 2) - с разрешение на неговия председател.
(2) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 39, ал. 2) - неговият председател.
(3) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава - до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни.
(4) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител. Народният представител представя писменото си съгласие до председателя на Народното събрание, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание след постъпване на съгласието. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттегляно от народния представител.
(5) Извън случаите по ал. 4, искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение не по-рано от 5 дни след постъпване на искането. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.
(6) Когато Народното събрание не заседава (чл. 39, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от председателя на Народното събрание. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.
(7) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.
(8) В случаите, когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на ал. 1 - 7. То може да отмени дадено от него разрешение.
(9) Разпоредбата на чл. 70 от Конституцията се прилага и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.
Чл. 137. Народните представители не могат да бъдат повиквани на военновременна служба като запасни.
Чл. 138. (1) В случаите, когато народен представител, избран с кандидатска листа на партия или коалиция, бъде избран за министър, той се замества от следващия в листата кандидат за времето, през което изпълнява функциите на министър.
(2) Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват.
Чл. 139. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.
Раздел II.
Етични норми за поведение
Чл. 140. Народният представител осъществява своите правомощия при зачитане на върховенството на закона и защитата на обществения интерес, като се ръководи от принципите на необвързаност с частни интереси, откритост, отчетност и прозрачност.
Чл. 141. Народният представител се отнася с дължимото уважение към гражданите, независимо от политическите им пристрастия, служебното им положение и изразяваното от тях мнение.
Чл. 142. (1) Народният представител не може да дава съгласие за осъществяване на своите правомощия в частен интерес на физически или юридически лица.
(2) Народният представител не може да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.
Чл. 143. (1) Народният представител не допуска да бъде поставен във финансова зависимост или друга обвързаност с физически или юридически лица, която би могла да повлияе върху изпълнението на неговите правомощия.
(2) Народният представител изпълнява правомощията си, без да търси или получава материална или друга облага за себе си или за свързаните с него лица по смисъла на Закона за противодействие на корупцията.
(3) Народният представител не може да предприема действия, които накърняват принципа на разделението на властите и независимостта на държавните органи.
Чл. 144. Народният представител декларира имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за противодействие на корупцията.
Чл. 145. При внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за противодействие на корупцията е длъжен да го декларира.
Чл. 146. Народният представител е длъжен да пази поверителността на информацията, получена при изпълнението на правомощията му, както и на информацията относно личния живот на народните представители.
Чл. 147. (1) Народният представител не може да използва служебното си положение за получаване на специални привилегии или придобивки.
(2) Народният представител не може в това си качество да приема подаръци, освен ако са протоколни и на стойност до една двадесета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание и се обявяват в публичен регистър на Народното събрание.
Чл. 148. Комисията по превенция и противодействие на корупцията дава разяснения на народните представители относно прилагането на етичните норми за поведение. По искане на народния представител даването на разяснения може да бъде конфиденциално.
Чл. 149. (1) Народният представител може да обяви адрес и електронна поща за контакти.
(2) Народният представител провежда срещи с избиратели, включително в изборните райони, освен във времето за пленарни заседания или заседания на комисии.
(3) Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронна поща за връзка.
Чл. 150. (1) Парламентарните групи и парламентарните комисии имат право на нещатни експерти. Нещатните експерти към парламентарните групи са до десет за всяка отделна група. Максималният брой нещатни експерти за една постоянна комисия е не повече от половината от броя на членовете ?.
(2) Народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници.
(3) В Народното събрание се създава и води публичен регистър на нещатните експерти и сътрудници. В регистъра се вписват имената на експертите и сътрудниците, образованието и областта, в която ще подпомагат парламентарната група, комисия или народен представител.
(4) В регистъра по ал. 3 се вписват и лицата, които участват в подготовката, обсъждането и приемането на актове или документи в Народното събрание по граждански договор, възложената задача и размерът на възнаграждението при спазване изискванията за защита на личните данни.
Чл. 151. (1) Комисията по превенция и противодействие на корупцията установява нарушение по този раздел и се произнася с решение, с което може да наложи следните мерки:
1. забележка;
2. порицание;
3. временно отстраняване от едно до три заседания на комисия.
(2) При определяне на мярката се вземат предвид тежестта на нарушението и неговият епизодичен, повтарящ се или системен характер.
(3) Отстраненият от заседание народен представител не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
Чл. 152. (1) Всеки народен представител, физическо или юридическо лице може да подаде жалба или сигнал за нарушение на етичните норми за поведение до Комисията по превенция и противодействие на корупцията по ред, определен с правилата по ал. 4.
(2) Комисията по превенция и противодействие на корупцията приема решение за налагане на мярка по чл. 151, ал. 1, след като изслуша народния представител и се запознае с всички материали, свързани с нарушението на етичните норми за поведение. Комисията публикува решението в публичен регистър на Народното събрание, след като го съобщи на народния представител.
(3) Народният представител има право да изрази становище по решението, което се публикува в регистъра по ал. 2.
(4) Комисията по ал. 1 приема правила по прилагането на този раздел.
Раздел III.
Парламентарно поведение
Чл. 153. (1) Поведението на народния представител се основава на зачитане авторитета на Народното събрание и уважение към другите народни представители и външни лица. То не може да нарушава нормалното протичане на парламентарната работа или реда в сградата на Народното събрание.
(2) Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.
Чл. 154. (1) По отношение на народните представители по време на пленарното заседание може да се налагат следните дисциплинарни мерки:
1. напомняне;
2. забележка;
3. порицание;
4. отнемане на думата;
5. отстраняване от заседание;
6. отстраняване до три заседания.
(2) В допълнение към наложена дисциплинарна мярка по ал. 1, т. 5 и 6 в срок от три дни от съответното пленарно заседание председателят на Народното събрание може да наложи спиране от участие в сесии и заседания на постоянните делегации, международните конференции или друг вид форуми с международен характер за срок до 3 месеца.
(3) Наложената санкция по реда на ал. 2 се съобщава от председателя в следващото пленарно заседание.
Чл. 155. Напомняне се прави от председателя на народен представител, който се отклони от предмета на разискванията.
Чл. 156. Забележка се прави от председателя към народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.
Чл. 157. Порицание се налага от председателя на народен представител, който нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата.
Чл. 158. Председателят отнема думата на народен представител, който:
1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 154, т. 1 - 3 дисциплинарни мерки;
2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.
Чл. 159. Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който:
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;
3. гласува с чужда карта.
Чл. 160. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който:
1. оскърбява Народното събрание, членовете на Министерския съвет, президента или вицепрезидента на Републиката или други органи на държавна власт;
2. призовава към или упражнява насилие в залата или в сградата на Народното събрание.
(2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 159 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
(3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането ?. Санкцията по чл. 154, ал. 2 подлежи на самостоятелно оспорване в тридневен срок от съобщаването ?. Председателският съвет може мотивирано да потвърди, отмени или промени наложената дисциплинарна мярка, като при вземане на решението всяка парламентарна група има право на един глас.
Чл. 161. На
интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за наложените дисциплинарни мерки на народните представители по
чл. 154.
Чл. 162. Всеки месец на
интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася.
§ 1. (1) Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител.
(2) Предложението се разглежда от Комисията по конституционни и правни въпроси в 14-дневен срок.
(3) Становището на комисията се изпраща на председателя на Народното събрание, който го предоставя в писмен вид на всеки народен представител.
§ 2. По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения.
§ 3. "Председател" по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 и 4 е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание.
§ 4. Около сградите на Народното събрание се обозначават зона за сигурност съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите и зона за охрана след съгласуване с Министерството на вътрешните работи под разпореждането на председателя на Народното събрание.
§ 5. Под "присъстващи" при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под "присъстващи" при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са регистрирани при последната преди гласуването проверка на кворума.
§ 6. Под "численост на парламентарна група" се разбира числеността на групата към момента на вземане на съответното решение от Народното събрание.
§ 7. (1) При осъществяване на своите правомощия Народното събрание се подпомага от администрация.
(2) Служителите в администрацията на Народното събрание са парламентарни служители, чийто статут се определя в правилника по чл. 8, ал. 1, т. 11.
(3) С Класификатора на длъжностите в администрацията на Народното събрание се определят: броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност.
(4) Главният секретар на Народното събрание осъществява неотложни административни функции на председателя на Народното събрание по този правилник и по закон в случаите по чл. 39, ал. 5, както и в случаите, когато не е избран председател на новоучреденото Народно събрание.
§ 8. Предоставянето на всички проекти, документи и други материали, необходими на народните представители за работата им в пленарна зала, се извършва чрез служебната им електронна поща, на която се изпраща хипервръзка към съответната рубрика на
интернет страницата на Народното събрание. За ден и час на предоставянето на материалите се смятат денят и часът, когато е изпратена хипервръзката. Председателят на Народното събрание може при необходимост да разпореди предоставяне на материалите и на хартиен носител в пленарната зала - по време на пленарно заседание или по парламентарни групи.
§ 9. Сроковете по този правилник се изчисляват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Последният ден на срока изтича в 18,00 ч.
§ 10. Достъпът на журналисти в сградата на Народното събрание за пленарни заседания при изпълнение на служебните им задължения е свободен и неограничен, както и тяхното придвижване. Достъпът се предоставя съгласно Правилата за акредитация в Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 11. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 относно предаването на откритите заседания на Народното събрание от парламентарен телевизионен канал (БНТ) се прилага от момента на осигуряването на техническа и финансова възможност за това.
§ 12. Законопроектите и проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид до издаването на удостоверенията за електронен подпис и осигуряването на техническа възможност за това.
§ 13. Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 39 от 2023 г.; изм., бр. 41 от 2023 г.; попр., бр. 42 от 2023 г.; изм., бр. 63 и 83 от 2023 г. и бр. 8 и 35 от 2024 г.).
§ 14. Правоотношението на главния секретар на Народното събрание се прекратява, в случай че не отговаря на изискванията по чл. 8, ал. 6.
§ 15. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
-------------------------
Правилникът е приет от 50-ото Народно събрание на 12 юли 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Приложение към чл. 70, ал. 3
|
Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите
|
|
Елементи на оценката |
Примерна аргументация |
|
Основания на законодателната инициатива |
Определят се обществените отношения, които законодателната инициатива си поставя за цел да регулира. Необходимо е да бъде направено кратко представяне на причините и промените в обществените отношения, които налагат необходимостта от нормативна регулация. |
|
Заинтересовани групи |
Оценката на въздействието включва кратко описание на заинтересованите групи от приемането на законодателната инициатива (бизнес, граждански организации, граждани, включително българите и българските граждани, живеещи извън Република България, държавни органи, други), степента, в която тя ги засяга, както и тяхното отношение към законодателната инициатива.
Посочва се очакваното въздействие на законодателната инициатива върху конкретни групи и обществени отношения, както и използваните методи за тяхното идентифициране, като например - изследвания, обществени консултации, сравнителни анализи и други. |
|
Анализ на разходи и ползи |
Описват се икономическите, социалните и другите публични разходи, необходими за реализирането на законодателната инициатива. Описва се кои разходи се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни.
Описват се икономическите, социалните и други ползи в резултат от приемането на законодателната инициатива. Описва се как очакваните ползи отговарят на формулираните цели. |
|
Административна тежест и структурни промени |
1. Включват се предвижданите и необходими административни промени, като закриване, сливане или създаване на нови административни структури;
2. Представя се информация за административната тежест, която предполага съответната законодателна инициатива. Посочва се дали се въвеждат или се изменят регулаторни режими и такси. Определя се дали те облекчават или не регулаторната среда. |
|
Въздействие върху нормативната база |
Включва се информация за необходимостта от непосредствени или последващи промени в други нормативни актове в резултат от приемането на законодателната инициатива. |
|
Равно третиране от държавата и балансирано демографско развитие |
Описва се как предложението допринася за спазване на принципа на равенство съгласно българското законодателство и за равното третиране от държавата на българите и българските граждани, живеещи извън страната, включително за приобщаването им към държавния и обществено-политически живот в България.
Посочва се какво е очакваното въздействие на предложението върху балансираното демографско развитие, включително върху темповете на намаляване на броя на населението, динамиката на миграционните потоци и ограничаването на броя на емигриращите българи. |
Забележка. Предварителната оценка на въздействието на законопроектите не е задължително да се изготвя в табличен вид.
Приложение към правилника
Финансови правила по бюджета на Народното събрание
Чл. 1. (1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от държавния бюджет на Република България.
(2) Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание.
(3) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджет, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации.
(4) От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени партии и коалиции с оглед членството на Република България в Европейския съюз.
(5) Второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на "Държавен вестник", на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център, на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание - Велинград, и на Хранителния комплекс.
(6) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвижда резерв за непредвидени и/или неотложни разходи.
Чл. 2. (1) Председателят на Народното събрание или оправомощено от него длъжностно лице утвърждава бюджетна процедура, с която определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за следващата година.
(2) Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" координира и изготвя проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващите ги доклади. Обобщените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет се изготвят въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджет. Подкомисията за контрол на публичните средства към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет и се произнася със становища по тях. Проектът на бюджетната прогноза, проектът на бюджет, проектодокладите и становищата на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.
Чл. 3. Използването на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание.
Чл. 4. (1) Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" изготвя доклад към годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджет след извършен одит на годишния финансов отчет на Народното събрание от Сметната палата. Докладът се предоставя на председателя на Народното събрание, който го изпраща за становище на подкомисията за контрол на публичните средства към Комисията по бюджет и финанси.
(2) Докладът към годишния касов отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание заедно с одитното становище и одитния доклад на Сметната палата и становището на подкомисията по ал. 1 се предоставя на председателя на Народното събрание. Председателят на Народното събрание уведомява писмено министъра на финансите за становището на постоянно действащата подкомисия по ал. 1.
(3) Отчетът за изпълнението на бюджета на Народното събрание се приема от Народното събрание заедно с годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България.
Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. Възнаграждението се получава по банков път.
Чл. 6. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание - с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи - с 35 на сто, заместник-председателите на комисии - с 25 на сто, членовете на постоянна комисия - с 15 на сто, и секретарите на Народното събрание - с 10 на сто.
(2) При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател.
(3) Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава по-високото възнаграждение измежду тях - за едната длъжност, а за другите длъжности - получава възнаграждение като член.
(4) За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.
(5) Възнагражденията по предходните алинеи се изплащат по банков път.
Чл. 7. (1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов или осигурителен стаж и професионален опит - 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен "доктор" - 10 на сто, и за "доктор на науките" - 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител.
(2) От начислените възнаграждения по чл. 5 и 6 и по ал. 1 и 2 се правят удръжки за сметка на осигурените лица за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, за данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за други удръжки, определени със закон, както и удръжките по чл. 13.
Чл. 8. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка "Живот".
Чл. 9. Всички допълнителни разходи за придружител и помощник на народен представител с увреждане се поемат от бюджета на Народното събрание.
Чл. 10. (1) Признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа, и спално място за цялата вътрешна транспортна мрежа.
(2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.
(3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка, и съседни на тях области и отстоящи на повече от 250 километра от София, до общо 40 самолетни билета годишно - еднопосочни или двупосочни, а на останалите - до общо 12 самолетни билета годишно - еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители.
(4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.
(5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.
(6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уеб страница в интернет, поддържана на сървъра на Народното събрание.
Чл. 11. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумите се превеждат на народните представители по банков път въз основа на решение на парламентарните групи. В решението се определят разпределението на средствата, тяхното отчитане и контрол. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители, организирани в парламентарни групи, и народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на страницата си в интернет информация за изразходваните средства, като посочват и получателите на средствата (собствено и фамилно име или наименование). Допълнителните разходи се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 12. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.
Чл. 13. (1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се прави удръжка, равна на дневното му възнаграждение.
(2) При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се прави удръжка, равна на съответната добавка за участие в заседанието.
(3) При неоправдано отсъствие от три поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се прави удръжка, равна на две трети от месечното му възнаграждение, и Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните му разходи по чл. 11.
(4) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание не бъде открито или бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се прави удръжка, равна на две трети от дневното възнаграждение.
(5) Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.
Чл. 14. Сумите, набирани по чл. 13, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание.
Чл. 15. (1) Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от деня на полагане на клетва от народните представители до деня, предхождащ деня на полагането на клетва на народните представители, избрани в следващото Народно събрание. При предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител по реда на чл. 72, ал. 1 от Конституцията на Република България възнаграждението се дължи до датата на постановяване на решението на органа по чл. 72, ал. 2 от Конституцията на Република България.
(2) По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.
(3) Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет.
Чл. 16. (1) Парламентарен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова основни заплати, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10.
(2) На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
Чл. 17. Библиотечно-информационният и изследователски парламентарен център публикува на интернет страницата си всички извършени изследвания и проучвания, както и последващите оценки на въздействието на законите по чл. 26, ал. 2, финансирани от бюджета на Народното събрание.
