Снимка: iStock

Защо Финландия и Дания са най-щастливите страни в света?

Всяка година група експерти по щастие от целия свят класират 156 държави въз основа на това колко щастливи са гражданите и публикуват своите открития в Световния доклад за щастието, коментира Кори Стиг.

Щастието може да изглежда като неуловима концепция за количествено определяне, но има наука за това.

Когато изследователите говорят за „щастие“, те се отнасят до „удовлетворение от начина, по който протича нечий живот“, казва Джеф Сакс, съосновател на световния доклад за щастието и професор от Колумбийския университет пред CNBC Make it.

„Преди всичко това не е мярка дали човек се е смял или се е усмихвал вчера, а как се чувства човек в хода на живота си“, казва той.

Тъй като докладът е изнесен за пръв път през 2012 г., скандинавските страни, включително Дания, Норвегия, Швеция, Финландия и Исландия, както и Фарьорските острови, Гренландия и Аланд последователно се оказват начело в списъка. САЩ, от друга страна, обикновено заема някъде около 18 или 19 място.

През 2019 г. Финландия беше класирана като №1 за втора поредна година. През 2017 г. това място зае Норвегия, а Дания грабна първото място през 2013 г. и 2016 г., Швейцария оглави класацията през 2015 г.

Това не е съвпадение. Северните страни се класират толкова високо в доклада за щастие, тъй като имат услуги като безплатно образование и здравеопазване, ниски нива на престъпност, леки мрежи за социално осигуряване, сравнително хомогенно население и са доста проспериращи.

Може би най-важното е, че тези страни дават приоритет на баланса, който е „формулата за щастие“, казва Сакс. „Те не са общества, които се стремят с всички усилия и време да станат безбожно богати, те търсят добър баланс на живота и резултатите са изключително положителни“, продължава той.

„Ние намираме щастие в собствените си занимания“, като нашата професионална работа и страсти. И като живеем в общества, които са по-балансирани“, добавя той.

Те не работят прекалено много.

„Според науката, единственото нещо, което ще ни направи щастливи, е да разполагаме с малко повече време“, казва Лори Сантос, професор по психология в Йейл по „Наука за благополучие“.

Стандартната работна седмица в Дания обикновено е 37 часа, разпределена в продължение на пет дни. От друга страна, средностатистическият американец работи 44 часа седмично или 8.8 часа на ден, според статистика на Бюрото по труда.

Но това, което е още по-поразително, е отношението на датчаните към дългите работни часове. Докато много американци смятат, че работата до късно е значка за чест и начин да се издигнете, в Дания това се разглежда като слабост – това показва, че не можете да свършите нещата в определеното работно време, коментира Кей Ксандър Мелиш, датски бизнес консултант и автор на „Как да работя в Дания“. Повечето служители напускат работа около 16 ч., според Министерството на външните работи на Дания.

„Има смисъл в това, че, да, работата е важна и трябва да я изпълните на високо ниво, но също така трябва да сте сигурни, че тя е балансирана по подходящ начин“, твърди Алекс Калвърт, експедит, живеещ в Копенхаген от седем години. За да бъдат максимално ефективни, датчаните всъщност не общуват по време на работа или не си правят почивки, за да изпълняват поръчки. „Може да сте там само 7.5 часа, но през цялото това време работите“, казва Мелиш. Свободното време е „най-важното нещо, което имат“, така че рядко хората биха общували с колеги след работно време, добавя тя.

Гъвкавите условия на работа също са често срещани. Например Саара Алхопуро, която работи като дипломат в Хелзинки, Финландия, казва, че тя влиза във физическия си офис само три пъти седмично. Позволено ѝ е да работи дистанционно един ден в седмицата, а след това прекарва останалото свободно време, като работи върху хобито си: снима гъби.

Всъщност във Финландия служителите имат право да преместят работния си ден три часа по-рано или по-късно от типичните изисквания на работодателите си.

Пет седмици платен отпуск са гарантирани

В Дания служителите на пълен работен ден имат гарантирани пет седмици отпуск, независимо от тяхната длъжност или област на работа.

С оглед на това в перспектива средностатистическият американски работник с петгодишен опит получава 15 дни платен отпуск, според Бюрото по труда. Съединените щати обаче не предлагат федерална политика за платен отпуск. Според проучване от 2019 г. 45% от американците не получават платен отпуск. На всичкото отгоре само 41% от американските работници чувстват организацията, в която работят, да насърчава служителите си да почиват, според Американската психологическа асоциация. Проучванията показват, че повече от 55% от американците не използват целия си платен отпуск.

Според Мелиш в Дания това не е така. „Хората отделят всеки час от свободното си време“, казва тя. Ако се опитате да се свържете с някого в Дания и Швеция в края на юли или август, най-вероятно те ще се „наслаждават на отпускарското си време“, споделя Сакс.

Във Финландия много хора прекарват лятото си в къщички, наречени „моки“, където изключват мобилните си устройства и разпускат със семейството и приятелите си.

Противно на общоприетото схващане, че „предоставянето на малко свободно време може да подобри нашата производителност, а не да я намали“, казва Сантос.

„Стрес отпускът“ е хубаво нещо

Кристина Кьониг Кьорсен, студентка по изкуство извън Копенхаген, споделя, че е напуснала работата си в рекламния бизнес за осем месеца, защото е била стресирана, а работата просто не я е направила щастлива.

„Не ми позволиха да имам баланса между професионалния и личния живот, който толкова ценим тук“, казва тя. „И така, ние имаме система, която ми позволи да напусна работата си и да имам време за мислене, и да разбера коя е следващата ми стъпка в живота.“ През това време Кьониг Кьорсен получава 2000 долара на месец от датското правителство.

Обикновено хората излизат в „стрес отпуск“, когато нещата са толкова лоши на работа, че това се отразява на психичното им здраве, казва Мелиш. Стресът може да бъде „убиец на кариерата, ако трябва да бъда честна“, добавя тя, сравнявайки го с „с ниско ниво на увреждане“.

Тази мрежа за безопасност между работните места е част от модела на пазара на труда на Дания за „гъвкава сигурност“, който позволява на бизнеса да бъде гъвкав, а хората да получат сигурност от правителството.

При този модел е много лесно работодателите да уволняват и наемат хора. От друга страна, служителите могат да плащат такси (средно 62.54 долара на месец) във фонд за борба с безработицата и да получават до две години заплата, ако загубят работата си и отговарят на определени изисквания (като изисквания за минимални доходи и пребиваване), според Министерство на външните работи. Правителството също така осигурява образование и консултиране с желаещите, за да ги върне на работа.

Кьониг Кьорсен, например, сега се обучава за художник и получава образователна стипендия от 1000 долара на месец от правителството.

Свободата е друга ценност, която има значение в едно общество и определя благосъстоянието на някого, казва Сакс. „Можете ли да оформите живота си така, както искате? Ако сте в плен на бедността, ако сте хванати от дълг, отговорът ще бъде отрицателен“, казва той. „Ако имате възможност да продължите същия начин на живот, който искате, отговорът ще е положителен. И ако все пак е „да“, то това прави хората много по-щастливи“.

Независимо къде живеете, изследванията показват, че намирането на работа, която наистина влияе на основните ви ценности, може да ви направи по-щастливи, коментира Сантос. „Това е едно голямо нещо, което можете да направите“, да намерите силните си страни и да работите с тях, а не срещу тях.

Но щастието е само едно парче от пъзела

Въпреки че изглежда, че културата и мрежата за безопасност в скандинавските страни насърчават щастието, животът не е топъл и като „под капак“.

„Ние плащаме за това всеки ден и го правим по повече от един начин“, казва Мелиш. Северните страни плащат едни от най-високите данъци в света. В Дания, например, има 25% данък върху продажбите и 150% данък върху автомобилите.

Хората в скандинавските страни с удоволствие плащат тези данъци, защото получават страхотни универсални социални услуги в замяна, казва Ану Партанен, автор на „Северната теория на всичко“. Например, осигурен достъп в детско заведение, обществено образование, включително колеж и здравеопазване. „Всички това е включено в данъците ви“, казва тя.

Животът в най-щастливата страна в света също оказва влияние върху това, хората да бъдат щастливи, казва Кьониг Кьорсен. „Може би очакването за баланс между професионалния и личния живот стресира хората, че двама трябва да работите, но и двама също трябва да се грижите за семейството си“, казва тя.

Още по темата:

Кои са най-скъпите градове в Европа за туристи

6 мита за ранното пенсиониране