Снимка: БГНЕС
COVID-19 засегна значително и най-популярния спорт - футбола. Много играчи се заразиха с вируса и продължават да го правят, a щетите върху футболната индустрия са големи и от финансова гледна точка. Мачовете във всички големи първенства продължават да се играят пред празни трибуни или с много малко публика заради ограниченията. Което поставя ръководствата на отборите в патова ситуация. Приходите от продажба на билети липсват, а заплатите на играчите натежават все повече и повече. Кризата се усеща осезаемо дори при най-богатите - тимовете от английската Висша лига. Ръководителите са поставени в ситуация, в която трябва да мислят бързо и да правят всевъзможни комбинации, за да може клубовете им да минат през огромното предизвикателство и да оцелеят.
Това, което спасява отборите в Англия е фактът, че при някои около 70% от приходите идват от телевизионни права. Важи за грандовете - Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Арсенал и Челси. Но ударът е тежък за тимовете от Чемпиъншип - второто ниво на футбола на Острова. Те разчитат на едва 30% приход от права за излъчване на срещите им. Подобна е ситуацията в Испания, Италия, Германия и Франция. В дамския футбол е още по-тежко, защото там процентът доход от телевизионни права е не повече от 10. Някои отбори помолиха за помощ от държавата, но с оглед финансовата криза, засегнала всички сектори, за много страни футболът е на заден план.
Основен разход в отборите се заплатите и бонусите на футболистите. В някои отбори вече договориха значително редуциране на възнагражденията. В други плащанията се бавят. Този вариант дава глътка въздух на ръководствата, но не за дълго. Защото при три неизплатени месечни възнаграждения даден играч е свободен да разтрогне договора си по вина на клуба и да отиде в друг, като свободен агент. Клубът му не получава трансферна сума.
Още по-сложна е ситуацията за клубовете, които не притежават своите стадиони и тренировъчни бази, а плащат наем. Не са много, но има и такива.
Клубове се обръщат към банките за кредити. Но, за да им бъдат отпуснати такива, те трябва да отговарят на строги критерии, клубовете трябва да бъдат доказуеми от търговска гледна точка, което не винаги е така. Сезонността и поетапността на доходите - като продажби на играчи и билети, може да означава, че отлагането на ДДС пък не идва в най-доброто време за клубовете.
COVID-19 е тук и, за съжаление, не знаем още колко време ще остане. Все още няма ваксина, а президентът на Испанската футболна федерация Хавиер Тебас вече заяви, че феновете ще се завърнат на трибуните именно след намиране на такава. Масовите спортни събития изглеждат немислими в краткосрочен и средносрочен план.
Футболът се сблъсква с ограничения, за да може значително да намали разходите. Освен това кризата с COVID-19 настъпи по време на годината, когато паричните резерви на клубовете са сезонно ниски (между траншовете на доходите от телевизионни права и преди подновяването на абонаментните карти на феновете, и договорите със спонсори), което остави много отбори с ограничен запас от средства.
Футболните клубове продаваха билетите за мачовете си на големи цени. Пример - пропуск за двубой от първенството на Испания между Барселона като домакин и гостуващ отбор от средата на класирането струваше 75 евро в началото на годината. Това беше най-евтината цена на билет за повече от 100-хилядния стадион "Камп Ноу". Който почти винаги беше пълен до краен предел. Сега тези приходи липсват.
В същото време клубовете са под натиск от привърженици и медии да похарчат спечеленото за подсилване на съставите си, за да останат конкурентоспособни, да печелят мачове и трофеи.
Кризата не засегна значително тези отбори, които са собственост на богати собственици. Такъв пример е френският ПСЖ, собственост на Насер Ал-Хелайфи. Там са най-скъпите футболисти в момента - като пазарна цена, но и заплати - Неймар и Килиан Мбапе. Тези милиардери имат възможността да предоставят парични инжекции и да поемат загуби за период на криза.
Но как да се справят другите клубове, които нямат богати шейхове за собственици?
Може би пътят за оцеляване е такъв:
- Стабилен бизнес план, включващ внимателно планирани и тествани на стрес финансови прогнози, които са гъвкави към различните сценарии за бъдещето. Това е от съществено значение не само за незабавна стратегия, но и за даване на доверие на акционерите, заемодателите, управляващите органи и други заинтересовани страни, които могат да имат роля за осигуряване на устойчивост на бизнеса и спорта в следващите години;
- Ангажимент от страна на самите акционери. Одиторите и лигите могат да разчитат на това, тъй като задължителните финансови отчети и изискванията за представяне на рентабилност и устойчивост се изпълняват;
- Добро планиране на трансферните прозорци. В зависимост от ликвидността на пазара, продажбата на играчи за тяхната възприемана справедлива пазарна стойност може да бъде истинско предизвикателство;
- Клубовете трябва да ускорят стратегиите си за диверсификация на потоците си от доходи;
- Преразглеждане на договорите за телевизионни права, спонсори и преговори с феновете. Последните може да платят предварително абонаментните си карти за сезони напред. Ако футболните срещи продължат да се играят при затворени врати, телевизионните оператори биха оценили възможността да излъчват всички мачове. Със сигурност ще има огромен интерес от страна на зрителите, а притежателите на сезонни карти (особено платените предварително) да могат да използват специално пригодени пакети от клубовете. В тях като бонус може да бъдат включени и фенски артикули;
Негативното въздействието на COVID-19 върху футбола ще се усеща години наред. Способността на футбола да намери своето равновесие отново ще бъде тествана. В момента клубовете се фокусират най-силно върху краткосрочните цели. Футболните ръководства трябва да бъдат подготвени, да бъдат пъргави и иновативни. Клубовете трябва да балансират нуждите на многобройните си заинтересовани страни и да предлагат първокласен продукт. За да оцелеят...
Още по темата:
Кои тадиции са просъществували най-дълго на световните първенства по футбол
Мерките срещу втората вълна от Covid-19 в Европа понижиха европейските индекси
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.06 | ▼0.02% |
USDJPY | 151.22 | ▼0.09% |
GBPUSD | 1.27 | ▲0.15% |
USDCHF | 0.88 | ▲0.03% |
USDCAD | 1.40 | ▼0.13% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 44 954.00 | ▲0.18% |
S&P 500 | 6 030.62 | ▲0.18% |
Nasdaq 100 | 20 891.90 | ▲0.33% |
DAX 30 | 19 475.90 | ▲0.81% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 95 670.30 | ▼0.31% |
Ethereum | 3 580.42 | ▼2.09% |
Ripple | 1.54 | ▲4.75% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 68.84 | ▲0.09% |
Петрол - брент | 72.68 | ▲0.46% |
Злато | 2 638.88 | ▲0.08% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 549.08 | ▲1.97% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 110.68 | ▲0.10% |
Germany Bund 10 Year | 135.99 | ▲0.29% |
UK Long Gilt Future | 95.66 | ▲0.12% |