Снимка: iStock

Грешка е да се смята, че потребителите ще действат по същия начин при втория локдаун, както те реагираха при първия. Това заяви главният икономист на МВФ Оливие Бланшар, цитиран от "Forex".

"Някои бързи реакции относно новите рестиктивни противоепидемични мерки в Европа. Степента на несигурност сега е много по-висока, отколкото при първата вълна. При първата вълна имаше неправилното убеждение, че степента на заразяването с Covid-19 бързо ще намалее и след това ще остане ниска".

"Този път дали можем бързо да намалим степента на инфекция и дали след това можем да я поддържаме ниска е много спорен въпрос. Това вероятно ще повлияе неблагоприятно на поведението на разходите както от страна на фирмите, така и на трудещите се", отбеляза Бланшар.

Той посочи, че настоящите планове в повечето държави са да се позволи по-голяма икономическа активност, отколкото при първият локдаун, например, като се запазят отворени училищата и по този начин се позволи на родителите да отиват на работа - дали това ще трябва да се затегне отново е несигурно ? Така че страничните ефекти при предлагането и търсенето могат да са по-малки от първата коронавирусна вълна.

Но по-голямата несигурност може да доведе до по-големи неблагоприятни ефекти върху потреблението и инвестициите, водещи до по-ниско съвкупно търсене и потенциално по-голям спад в производството. Фискалната политика може да се наложи да бъде дори по-щедра и по-агресивна, отколкото при първият локдаун", смята главният икономист на МВФ и посочва две причини:

"Първата причина: При първата вълна помощта за фирми, пряко засегнати от ограниченията, до голяма степен беше под формата на заеми и отложени плащания на данъци. Следването на същия подход през втората вълна обаче би довел до много високи нива на дълга и високи нива на фалит. С оглед на това помощта ще трябва да бъде повече под формата на безвъзмездни средства, отколкото под формата на заеми, което е по-скъп вариант за даденото правителство.

Втората причина: Предвид по-голямата несигурност, частното търсене вероятно ще бъде по-слабо, което изисква по-силен тласък за съвкупното търсене извън мерките за защита. Това вероятно ще доведе до много високи нива на дълга. Продължавам да мисля, че тези нива на дълга не трябва да създават дългова криза. Лихвените проценти остават ниски и благодарение на ЕЦБ вероятно ще станат още по-ниски в краткосрочен план", посочи Бланшар.

И основните фактори, които стоят зад ниските нива, категорично предполагат, че лихвите ще останат ниски за дълго време напред. По този начин е много вероятно обслужването на дълга да остане гъвкаво.

"Няма нищо сигурно в живота и още повече в тази криза. Може да има повече вълни, повече разходи. Инвеститорите могат да се уплашат, рисковите премии могат да доведат до по-високи лихвени проценти, като ЕЦБ няма да може да противодейства на увеличението. Но рискът е малък и трябва да се поеме", смята Оливие Бланшар.

"Пестеливостта и допускането на фалити в голям мащаб, ограничаването на обезщетенията за безработица и оставянето на търсенето да се срине би оправдало поговорката "скъпи на триците, евтини на брашното" и би било глупаво. Правителствата ще се нуждаят от здрави нерви. Да се ​​надяваме, че ги имат", посочи Бланшар.

Още по темата:

AstraZeneca спира проучването във фаза 3 на потенциалната си ваксина

Руската ваксина произвежда антитела