Снимка: iStock

Светът трябва да е благодарен за хора като Угур Сахин и Озлем Туречи. Съпруг и съпруга, те са съоснователи на BioNTech SE, германската компания, която - със своя американски партньор Pfizer Inc. - изглежда най-близо до пускането на работеща ваксина срещу Covid-19, пише изданието Bloomberg. Той е главният изпълнителен директор, а тя - главният медицински директор.

Историята за стремежа им да използват нов научен метод, за да победят тази болест, както и други болести като рака например, би била достатъчна, за да ги превърнат в герои на нашето време. Но тяхната история трябва да предлага вдъхновение и да предизвика размисъл по друг начин: И двамата са от имигрантски семейства.

Сега на петдесетте години и двамата са деца на турци, дошли в Западна Германия по време на дългия й следвоен икономически бум, когато страната покани така наречените „гастарбайтери“, за да помогне за запълване на липсващата си работна сила. 

Сахин е бил на четири години, когато се премества с майка си от Турция в Кьолн, за да се присъедини към баща си, който е работил в автомобилен завод там. Туречи е родом от Германия с баща турчин, който е работил като лекар в малка католическа болница.

Животът им като турски германци не е бил особено лесен. Дискриминацията, явна или скрита, е била широко разпространена в германското общество. Според проучване, учителите в началните училища са склонни да дават по-лоши оценки на ученици с турско звучащи имена, в сравнение с тези с немски такива и да ги изпращат по по-малко обещаващи пътеки в средното училище.

За разлика от САЩ или Канада, Германия никога не се е възприемала като нация на имигранти. Дълго време страната е поддържала тезата, че гастарбайтерите някой ден отново ще се приберат вкъщи. Когато те не го направиха - или по-скоро, когато стана ясно, че Германия е техният дом - страната влезе в десетилетия политически противоречия относно законите за гражданството, политиките за интеграция и значението на националната идентичност.

Общият смисъл на дебата често е бил, че имигрантите и особено голямото турско малцинство представляват социална тежест. С това си късогледство Германия едва ли е уникална. Това, което политиците и избирателите в много страни са склонни да пропускат, е, че имигрантите са по-склонни да бъдат благодатни, отколкото в тежест на своите осиновени нации.

Проучване след проучване показва, че имигрантите са склонни да създават нетни работни места, а не да са „търсещи работа“, тъй като е много по-вероятно да бъдат предприемачи. Такъв е случаят и в Германия, където нарастващ дял на новия бизнес от 90-те години насам е стартиран от хора „с миграционен произход“.

В Германия, както и в САЩ и другаде, това доведе до раздвоен дебат за имиграцията. Политиците и експертите отдясно имат мнения относно чужденците и новопристигналите, поне за бедните или без документи. Междувременно Силициевата долина и други центрове за иновации приветстват хора като Сергей Брин (роден в Съветския съюз), Ариана Хъфингтън (Гърция) или Илон Мъск (Южна Африка). Без тях днес никой нямаше да "гугли", да чете „Хъфингтън пост“ или да кара Тесла.

Заслужената звезда на хора като Сахин и Туречи е точно това, от което Германия се нуждае. В края на краищата техните пробиви - и да се надяваме, че ще се развият - са умопомрачителни. В продължение на десетилетия те са пионери в използването на информационна РНК, молекули, които казват на нашите клетки какви протеини да произвеждат, за да обучават собствената ни имунна система да атакува каквото и да било - от тумори на рак до щамове на SARS-CoV-2.

Не би трябвало да има значение какъв опит имат иноваторите. Но непропорционалният успех на имигрантите, особено в научната и технологичната индустрия, е забележителен. 

Какво е различното в техния опит?

Една от теориите е, че имигрантите се възползват от „самоизбора“, защото само най-мотивираните и авантюристичните събират багажа си и тръгват по трудното пътуване от дома. Другото е, че имигрантите стават самостоятелно заети и предприемачески, именно в отговор на дискриминацията, с която се сблъскват в своите осиновени държави, което прегражда други кариерни пътища.

Но теорията, която може да се побере най-добре за Сахин и Туречи, е, че има нещо в междукултурните преживявания, което често прави хората разкрепостени, креативни и фокусирани. Едно изследване предполага, че постоянното превключване на перспективите, свързано с наличието на мултикултурен фон, помага да се идентифицират нови и добри идеи.

Сега Сахин и Туречи са, благодарение на нарастващата цена на акциите на BioNTech, сред най-богатите германци, поне на хартия. И все пак те все още карат колело, за да работят и живеят с дъщеря си тийнейджърка в същия прост апартамент в малък германски град. В деня, в който се ожениха през 2002 г., те първо отидоха в лабораторията си, след това на церемонията и след това направо обратно в лабораторията.

Славяйки се, че страната му води в стремежа да победи Covid-19, министърът на здравеопазването Йенс Шпан заяви тази седмица, че „разбира се е много доволен, че това е германска компания, германски екип за научноизследователска и развойна дейност, немско биотехнологично предприятие“. По свой начин той изрази приемане, утвърждаване и оценяване на ролята на имигрантите в живота на Германия, което отдавна е настъпило.

Още по темата:

След Pfizer сега всички погледи са вперени в Moderna

Рекордна търговия на пазарите, след новините за ваксината срещу Covid-19