Снимка: iStock

Богатството на най-заможните хора по света нарасна значително през 2020 г. въпреки щетите, които пандемията нанесе на икономиката. Тази тенденция от своя страна пък съживява призивите за облагане на новосъздаденото богатство, пише Bloomberg.

От Чили до Великобритания левите партии, депутати, активисти и академици дават нови предложения за данък върху милионерите и милиардерите, а целта е да бъдат обложени активите, а не доходите им.

През декември Аржентина одобри еднократен данък богатство, а в Боливия парламентът, изпълнявайки предизборно обещание, одобри подобен годишен налог. Депутати в цяла Латинска Америка настояват за подобни мерки.

В САЩ, макар че новият президент Джо Байдън не е привърженик на данък богатство, прогресистите се стремят към въвеждането на данък налог на щатско ниво. Началото ще бъде дадено в два щата, контролирани от демократите — Калифорния и Вашингтон — където живеят шест от десетте най-богати хора в света.

"По цял свят наблюдаваме, че растат притесненията от растящото неравенство в богатството и доходите", казва професорът от Inidiana University Дейвид Гамидж, който е помогнал за създаването на проектозаконите в САЩ.

Данък богатство се обсъжда все по-често въпреки смесените резултати от него в миналото. Досегашните експерименти с концепцията, включително в Германия и Франция, бяха изоставени. Според критиците тези закони включват огромни разходи, а оценяването на богатството е сложно. Прокарването им пък създава стимули богаташите да се преместят в друга държава или да търсят пролуки.

Демократите в САЩ настояват, че опитите на Европа са имали значителен брой подобни пролуки и законите могат да бъдат усъвършенствани. Налозите могат да бъдат по-лесни за администриране, като бъдат насочени само към малка група ултрабогаташи. Еднократните данъци, като тези в Аржентина, са и по-трудни за заобикаляне.

Съживяването на идеята се дължи на нуждата от свежи приходи в държавните хазни. Пандемията унищожи финансите на правителствата по света като предизвика харчове за милиарди. И в същото време драстично намали данъчните приходи.

Ситуацията във Великобритания, която е изправена пред най-големия фискален дефицит от Втората световна война насам, също наложи обсъждане на подобен ход. През декември независима комисия призова за еднократен данък, с който Лондон да събере $354 млрд. (260 млрд. паунда) — или около една трета от общите данъчни приходи за предходната фискална година. Идеята е да бъде обложено богатството на хората, които притежават над 500 хил. паунда при ставка от 1% годишно за 5 години. Налогът би засегнал около 8 млн. британци.

В континентална Европа подобен данък вероятно ще нанесе най-голям удар в Германия — държавата с най-голям брой милиардери според индекса на Bloomberg.

Социалдемократите подкрепиха подобен данък още през 2019 г., а лявата партия Die Linke спонсорира изследване, което да проучи ефектите от еднократен данък. Засега канцлерът Ангела Меркел е против подобна мярка.

В световен мащаб богатството на 500-те най-заможни хора в света се покачи с една трета през 2020 г. То нарасна с $1,8 трлн. до общо $7,6 трлн.

Критиците все пак посочват, че опитите състоянието на заможните да бъде обложено са се проваляли в миналото. През 1995 г. 15 държави от ОИСР имаха данък богатство, а днес техният брой е само четири.

По-високите данъци могат и да изгонят богатите граждани. Илън Мъск и Лари Елисън напуснаха Калифорния — американският щат с най-висок данъх върху доходите. А в Аржентина, където еднократният налог ще лиши най-богатите от между 1 и 3% от богатството им, 500 свръхзаможни започнаха да плащат данъци в чужбина.

Източник: Money.bg