Снимка: iStock

Целта на Европейския съюз да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. поставя под огромен натиск производителите на стомана на континента, пише Politico. Тези, които не успеят бързо да намалят въглеродните емисии, рискуват да бъдат погълнати от конкуренти. Изоставащите компании ще бъдат изправени и пред конкуренция от Азия, където стоманопроизводителите обещават агресивно да намалят парниковите емисии.

Роланд Юнк, президент на Liberty Steel for Europe and the UK, четвъртият най-голям производител на стомана в Европа, смята, че компаниите трябва да "захапят финансовия куршум" сега и да инвестират в скъпи електрически пещи, захранвани от възобновяема енегия.

"Правилният начин за справяне с проблема е "възможно най-рано" — не да чакаме и да сме последни", казва той. "Европейската стоманена индустрия твърди, че "нашият срок е 2050", което е мотивирано от огромните разходи ... те го използват като защита да не правят нищо сега".

Но време за губене няма, ако Европа иска да запази присъствие на утрешния пазар на стомана.

"Нашият прозорец за действие е не по-дълъг от три до пет години — и след това можем да кажем, че сме в състезанието", казва и Сузана Карп, директор по политическа стратегия в НПО-то Bellona Europa, което съсредоточава дейността си върху индустриалната декарбонизация. "Стоманените компании в Китай, които са най-големите конкуренти на европейските, се движат бързо. И ако техните емисии достигнат пик през 2023 г., Европа има срок само до 2023 г. да навлезе при зелената стомана".

Миналия месец най-големият производител в Китай и втори в света, държавната Baowu, съобщи, че ще постигне въглероден неутралитет до 2050 г., а емисиите ѝ след 2023 г. ще започнат да намаляват. Японската Nippon Steel и корейската Posco — номер 3 и 5 в света — също си поставиха срок 2050 г.

Въпросът е къде са европейските компании.

ArcelorMittal, най-големият производител в Европа и света, бе първият, който даде обещание за въглеродна неутралност до 2050 г. през септември. Първият ѝ план е да комбинира малки количества водород с въглища в доменна пещ.

ArcelorMittal има размерите и оборудването за повече: едно от съоръженията ѝ в Хамбург е единственото в Европа, което може да произвежда стомана с дъгова пещ — тоест с електричество. Същият завод използва природен газ за омекване на желязната руда — процес, който намалява CO2 емисиите и в бъдеще може да бъде извършван с водород.

Но гигантът казва, че разширяването на този метод до всички заводи "ще струва милиарди евро" и няма да носи печалба до 30-те години на този век. Компанията настоява за повече публични субсидии и правила за облагане на въглерода, които да защитят производителите в блока от външна конкуренция.

От 160 млн. тона стомана произведена в Европа през 2019 г., само 40% са произведени чрез дъгови пещи, по данни на Eurofer. За останалите се използват най-вече старите доменни пещи, а повечето от тях използва коксови въглища — което обяснява защо производството на стомана по света генерира между 7% и 9% от парниковите газове.

Най-ефективните доменни пещи създават 1,9 тона CO2 на тона стомана, докато топенето на 100% скрап в дъгова пещ генерира 0,4 тона CO2 на тон. Ако използваното електричество е "зелено", вредните емисии падат до 0,1 тона CO2.

Стоманата може и да бъде рециклирана безброй пъти, което би намалило замърсяването на въздуха с 86%, употребата на вода с 40% и замърсяването ѝ със 76% спрямо производството на изцяло нова стомана.

Намаляването на вредните емисии няма да е евтино.

Юнк казва, че според изчисления ще струва €1 000 за тон. "Дори и да се нуждаете от, да кажем €400 за тон, ако произвеждане милион тона стомана, това са €400 млн. За нормална компания с 10 млн. или 15 млн. производство, достигаме до допълнителни €6 млрд. капиталови инвестиции", казва той.

Това ще бъде трудна задача за европейската индустрия, която клони повече към съкращаване на разходи, намаляване на производството и консолидация през последните години. "Допълнителният натиск за зелен преход всъщност мотивира хората да напуснат индустрията. От трите големи производителите в Европа имаме ArcelorMittal, която се опитва да намали въглеродния си отпечатък, после имаме ThyssenKrupp, които са готови да напуснат индустрията, и Tata в Европа — готови на същото", казва Юнк.

Има и други амбициозни компании в Европа, но засега мащабът им е твърде малък. Шведският проект Hybrit обещава да достави първата стомана, при която не са използвани изкопаеми горива за производство, през 2026 г. Участващият производител SSAB Europe обаче има годишен капацитет от едва 4,9 млн. тона — или 3% от общото производство на континента. Компанията имаше намерение да купи активите на Tata, но се отказа.

Liberty иска да разшири дейността си бързо и да бъде възможно най-зелена. Британската компания започва работа като търговец, но през 2015 г. започна да купува стоманени заводи с финансови проблеми — първо на Острова, а после и в Австралия и САЩ. Когато през 2019 г. ArcelorMittal реши да продаде активи в Европа, Liberty ги купи бързо за €740 млн. и се превърна в четвъртия най-голям производител в Европа.

През януари тя стъпи и в Полша, след като придоби съоръжения и във Франция. Сега компанията преглежда отчетите на ThyssenKrupp, след като през октомври направи предложение за активите ѝ.

Източник: money.bg