Снимка: iStock

Европейската централна банка заяви, че може да даде на заемодателите повече време за попълване на капитала им, заради влошаващите се заради пандемията кредити.

„През следващите месеци ще следим отблизо развитието и ще бъдем готови да отложим графика за възстановяване на буферите, ако това би помогнало на банките бързо да обработят очакваното увеличение на необслужваните заеми“, каза Андреа Енрия, председател на надзорния съвет на ЕЦБ.

Миналата година надзорният орган заяви, че няма да подтикне банките да започнат да възстановяват капитала, докато загубите не отшумят, и във всеки случай не преди края на 2022 г.

ЕЦБ и други власти предоставиха на банките безпрецедентно регулаторно облекчение, за да гарантират, че могат да продължат да отпускат заеми на компании, пострадали от блокирането и други последствия от здравната криза. В компромис ЕЦБ замрази изплащането на дивиденти миналата година и ги ограничи за голяма част от 2021 г.

ЕЦБ все още планира да вдигне тази граница в края на септември „при липса на неочаквани, съществено неблагоприятни събития през следващите месеци“, каза Енрия на конференция, организирана от Morgan Stanley.

Банките са съобщили за планове да върнат около 10 милиарда евро (12 милиарда долара) на акционерите под ограничението, което е една трета от планираното от тях през септември, каза Енрия. „Само няколко банки имат планове за разпределение, които са малко по-големи от нашите ограничения“, каза той. „Сега сме ангажирани в надзорен диалог с тези фирми.“

Свърши ли 15-годишната мъка за европейските кредитори?

Изминаха доста трудни 15 години за водещите банки в еврозоната. Лошите времена бяха ужасни - финансовата криза от 2008 г., гръцката дългова криза и сега пандемията на COVID-19. Но дори и добрите времена не са били толкова значителни, като заемодателите в 27-членната група са изправени пред отрицателни лихвени проценти и стагнация на местните икономики. От своя връх през 2007 г. до минимума през 2021 г., индексът на банките Euro Stoxx се срина с 89%.

Но изведнъж в групата има признаци на живот, поведен от френската BNP Paribas, испанската Banco Santander, италианската Intesa Sanpaolo и холандската ING, благодарение на нарастването на доходността на облигациите. 

Лихвите по 10-годишните френски облигации, сега редовно флиртува с положителна територия, а Goldman Sachs очаква доходността на бенчмарка в Германия, която е отрицателна от близо две години, да достигне нула до края на годината. От 29-ти октомври, непосредствено преди изборите в САЩ, до момента, секторът е спечелил 71%.

Друг е въпросът е дали този отскок е реален или не. Имало е и други моменти, когато секторът е виждал големи възходящи движения, най-вече през 2009 г., преди да се обърне надолу.

Повишаването на доходността на облигациите предизвика обаче недоволството на Европейската централна банка, която за разлика от Федералния резерв на САЩ смята, че ходовете могат да попречат на икономическото възстановяване. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, главният икономист Филип Лейн и членът на управителния съвет Изабел Шнабел изразиха тревога от покачването.

Текущата доходност е около мястото, където ЕЦБ е ускорявала покупките в миналото, отбелязва Ник Кунис, ръководител на изследването на финансовите пазари в холандската банка ABN Amro. „Смятаме, че повишаването на темпото на закупуване на нетни активи е първата и най-очевидна точка на действия за ЕЦБ“, каза той.

Така че активна ЕЦБ може да застраши зараждащото се възстановяване на банковите акции в еврозоната.

„Те са евтини, въпросът е дали стойността на стила ще продължи да се възприема и ще бъде подпомогната от циклично възстановяване за европейските банки. По-стръмна крива би помогнала, но очакванията са, че ЕЦБ ще излезе през тази седмица, за да ограничи това“, каза Себастиен Гали, старши макро стратег в Nordea Asset Management.

В историята на банките в еврозоната има нещо повече от доходността на облигациите. Изплащането на дивиденти на практика е забранено от ЕЦБ до края на септември, но анализаторите сега повишават очакванията за изплащания, според данни на Morgan Stanley.

И, както спомена Гали, оценката не е притеснителна. Според FactSet банките от еврозоната се търгуват на 0.6 пъти по-голяма балансова стойност. Сравнете това със САЩ, където SPDR S&P Bank ETF е с подобно съотношение от 1.2 и ще видите, че европейските банки изглеждат далеч по-добра алтернатива.

Още по темата:

Приключи ли 15-годишната мъка за европейските банки?

Последствията на пандемията върху европейските банки ясни през 2021 г.