Снимка: Pixabay

Травис Чан-Бъзби е женен адвокат с две деца и къща с три спални близо до Сан Диего, пише Меган Леонард от CNBC Make It.

Това не е сценарий за ситком от 60-те години на миналия век. Сега е 2021 г., а 34-годишният Чан-Бъзби е доста типичен милениал: семеен човек, който притежава къща, изплаща шестцифрен дълг по студентски заем и иска да инвестира повече в пенсионната си сметка. И не помни кога за последно си е купувал лате.

Милениалите преследват стереотипа, че са вечно млади, несемейни и финансово безотговорни. Това обаче не е така, особено след като най-старите милениали навършват 40 тази година.

Една от най-упоритите тропи е, че милениалите все още са поколение на наематели. Въпреки това, значителен брой вече притежава дом. Сред по-възрастните милениали – тези, родени между 1981 г. и 1988 г. – 59% са собственици на жилища, показва скорошно проучване, проведено от Harris Poll от името на CNBC Make it. Проучването не проведе сред 1000 американци на възраст между 33 и 40 години по редица теми, включително собственост на дома, студентски заеми, заетост и финансова сигурност.

Повечето от по-възрастните милениали притежават дома си в продължение на няколко години. Повече от половината от тях са закупили дома си преди повече от пет години, докато около 40% притежават дома си от една до пет години. Приблизително 5% от милениалите казват, че са направили покупката на жилище миналата година.

И все пак пътят към собствеността на това поколение не мина без жертви. Чан-Бъзби купува къщата си за малко под 450 000 долара през 2015 г. Въпреки че двамата със съпругата му са адвокати, жонглирането на разходите за жилище с големи разходи, като плащане на студентски заем и грижи за деца, означава, че не можеше да започне да отделя пари за пенсиониране до преди три години. И такива компромиси не са рядкост.

Не е лесно да имаш дом

Много милениали, включително Чан-Бъзби, трябва да са по-креативни, когато плащат за дома си. Около 10% съобщават, че са взели заем от пенсионните си сметки, докато приблизително 20% са използвали кредитна карта, за да помогнат с покупката и затварянето на разходите, включително авансовото плащане. Почти един на всеки пет милениали също е получил помощ от родителите си или други членове на семейството, за да финансира закупуването на дома си.

„Когато става въпрос за постигане на собственост, по-възрастните милениали са доста небрежни и много изобретателни“, казва изпълнителният директор на Harris Poll Джон Герзема.

Майката и свекървата на Чан-Бъзби се включват, за да помогнат за покриване на авансовото плащане след последните проблеми с първоначалния им наемодател.

„Трябваше да бъдем много изобретателни“, казва той. Десет дни преди двойката да плати за дома си, първоначалният им кредитор им каза, че вече не могат да направят 10% авансово плащане, както първоначално им е било обещано, и трябва да внесат 20% от цената на къщата от около 450 000 долара. Двойката сменя наемодателите, но тъй като времето тече, родителите им се намесват, за да помогнат да компенсират разликата в това, което спестяванията им не покриват.

„Ако бяхме излезли (от училище) с добра работа, това нямаше да е проблем“, казва Чан-Бъзби. Той завършва колеж през 2008 г., в началото на Световната рецесия, и трябва да започне „много и непостоянна работа“, защото не може да намери добре платена работа на пълен работен ден.

Чан-Бъзби решава да влезе в юридическо училище през 2010 г., след като работата на черно не се оказва достатъчна, за да плати сметките. Той завършва през 2012 г., навлизайки в правната индустрия, която е в спирала надолу. Чан-Бъзби печели около 20 долара на час, когато започва да работи като адвокат, докато съпругата му работи за майка си в продължение на няколко години.

В крайна сметка съпрузите трупат достатъчно пари, за да купят къща, но Чан-Бъзби очаква да бъде бъде по-лесно, отколкото е било.

„Аз идвам от семейство от средната класа, където смятахме, че юридическото училище е печеливш фиш“, казва той. „Имах очакване, че ще завърша право и ще мога да изплащам кредитите си, но това не беше реалност.“ Въпреки че се изкачи по правната стълбица и стана партньор във фирмата, той все още дължи около 150 000 долара по студентските си заеми.

„За цените на следдипломното обучение това е сериозно  подобно на дълговете по кредитни карти. Сега внасям големи суми, но това очевидно оказва влияние върху парите, които мога да похарча за жилище, семейство и отдих“, казва Чан-Бъзби.

Той обаче добавя, че купуването на къща си заслужава. „Наистина не съжалявам за отпускането на средства за закупуване на жилище, да речем, инвестирайки повече в моя 401(к), защото стойността на нашия дом се е увеличила с течение на времето и е важно нашата автономия и нашето развитие да имат дом.“

Цените на собствеността все още изостават от тези на предишните поколения

Въпреки че повечето милениали са успели да станат собственици на жилища, около 28% все още живеят под наем. Други 12% живеят с родители или други членове на семейството. Нивото на собственост сред чернокожите и латиноамериканците от по-старото поколение изостава от белите си колеги, както и сред тези, които нямат висше образование. Като цяло, нивото на собственост сред милениалите също е по-ниско от това на по-възрастните поколения.

Миналата година нивото на собственост сред милениалите на възраст от 33 до 39 години е 53.8%, според доклада на Apartment List, който използва изчисления, базирани на анализ на текущото проучване на населението на Бюрото за преброяване. За сравнение, около 60% от Gen X притежават домове на същата възраст, а сред бейби бумърите – 62%.

Дългът е ключов фактор, който възпрепятства собствеността на дома сред милениалите. Около 17% от милениалите, които не притежават дом, казват, че студентските заеми представляват бариера за постигане на лична собственост, според проучване на CNBC Make It-Harris Poll. И половината от милениалите казват, че не са собственици на жилища, защото нямат достатъчно спестявания.

„С нарастването на дълга на милениалите стана по-трудно да се спестява“, казва Чонг Хьон Чой, старши научен сътрудник в Центъра за политика на жилищно финансиране в Урбанския институт. Тези над 30, които имат студентски заеми, дължат средно 40 500 долара. Тя отбелязва, че задлъжнялостта на студентските заеми също оказва влияние върху съотношението дълг към доход, което може да затрудни получаването на достъпни ипотечни кредити.

По-ниските спестявания сред милениалите също са резултат от трудния пазар на труда, с който се сблъскаха, когато влязоха в зряла възраст по време на Световната рецесия.

„В момента нивото на безработицата е значително по-високо, така че това означава, че много от тях са изправени пред трудности в намирането на работа“, казва Чой, добавяйки, че има много изследвания, които показват, че младите хора, които завършват училище по време на рецесия, виждат дългосрочно неблагоприятно въздействие върху приходите си.

Според доклад на неправителствената организация Young Invincibles за 2014 г., по време на Световната рецесия през 2008 г. нивото на безработица сред хората на възраст между 18 и 34 години е било двуцифрено за почти шест години. Между безработицата и репресираните заплати Young Invincibles изчислява, че рецесията струва на младите работници над 22 000 долара печалба.

Според икономиста на Федералния резерв на Сейнт Луис Бил Емънс, относителните трудности на милениалите с покупката на жилища се добавят към значително затягане на кредитирането.

Новите ограничения, въведени от законодателството на Dodd-Frank от 2010 г., както и колебанието от страна на наемодателите да поемат видовете рискове, типични преди жилищната катастрофа, затрудняват получаването на ипотека, казва Емънс. „Процесът на поемане на ипотека се е променил много от периода преди и след балона – и това са групите като младите хора, които ще бъдат най-засегнати от това.“

Защо собствеността на дома има значение за бъдещето на милениалите

Има ранни анекдотични доказателства, че пандемията Covid-19 стимулира растежа на собствениците на жилища в САЩ, но може би не сред по-възрастните милениали. Само около 5% от милениалите са купили къща миналата година, според проучване на CNBC Make It-Harris Poll.

Докато по-голямата част тях са купували домове, Чой отбелязва, то ако процентите на собственост на жилища сред тази възрастова група продължават да изостават от предишните поколения, това може да се отрази негативно на тяхната собствена и финансовата стабилност на децата им.

„Притежаването на дом не само ви дава възможност да получите достъп до материално състояние и да изградите това състояние, но ви дава и по-голяма стабилност“, казва тя. Много бейби бумъри и представители на мълчаливото поколение – хора, родени между 1928 г. и 1945 г. – вече са изплатили ипотеката си, така че не е нужно да се притесняват за месечните разходи за жилище в бъдеще.

От друга страна, тези, които наемат жилище, трябва да намерят начин да платят за него, дори потенциално да получат по-ниски доходи по време на пенсиониране, казва Чой. Разходите за наем също могат да бъдат по-нестабилни от фиксираните разходи за ипотека. „Това показва, че много бъдещи пенсионери могат да бъдат изправени пред по-нестабилни условия от настоящите пенсионери.“

Бъдещите поколения също могат да бъдат засегнати, казва Чой. Предишни проучвания показват, че притежаването на жилище е по-вероятно, ако къщата принадлежи на родителите на някого. Но ако повече милениалите продължават да наемат жилища от предишните поколения, това може да означава, че повече от децата им ще направят същото. „Тази тенденция може да засегне не само сегашното милениалско поколение, но и техните деца, които се движат напред.“

Това не означава, че съдбата на поколението е предречена без шанс за промяна, казва Емънс. Оптимистичният възглед за това е, че способността на милениалите да постигат основните етапи на живота – брак, деца, дом – е била отложена, а не завинаги елиминирана.

„Ако това е само малко забавяне, може би не е такъв проблем. Особено ако хората живеят по-дълго, ако работят по-дълго или остават здрави по-дълго, може би това не е непременно лошо нещо“, казва Емънс.

За 35-годишния Андрес Мориниго собствеността е остаряла мярка за успех. „Ако ми бяхте казали, когато бях дете, че ще бъда на 35 години и все още ще живея под наем, на теория, това не звучи много добре. Но аз създадох своето материално състояние по други начини, за да имам спестявания и инвестиции. Мисля, че има различен набор от очаквания, които просто не се отнасят до това, което смятахме, че трябва да се случи преди 20 или 30 години“, казва той.

Това не означава, че Мориниго, който печели 225 000 долара годишно, като следи за връзките с клиентите на една софтуерна компания, никога не е мислил за собствено жилище. Това просто няма смисъл за него точно сега. „Нямам намерение да се изнасям в предградията и да живея сам в къща с четири спални“, казва той. В момента Мориниго наема едностаен апартамент в Манхатън за около 2400 долара на месец.

„Притежаването на имот има смисъл, ако знаете, че ще бъдете там дълго време. Обичам Ню Йорк. Тук съм от почти 10 години. Но като се има предвид всичко, което се случва, мисля, че мога да остана тук още пет или десет години, а след това, може би, ще мога да замина някъде другаде“, казва той.

Това не означава, че личната собственост е напълно изключена. Мориниго казва, че приближавайки 40-годишна възраст, той се надява да продължи да изгражда кариерата си, да бъде успешен и може би да намери партньор.

„Това, което хората на моята възраст са научили, е, че има определено количество твърдост и упоритост, от които се нуждаете, за да успеете“, казва Мориниго. „Нашето поколение трябваше да преживее някои трудности, заради които може би ни беше малко по-трудно да постигнем успех. Но ако имате такава издръжливост и упоритост, ще намерите начин.“

Още по темата:

Всеки 1 от 4 млади американци не вярват че, социалното осигуряване ще им бъде на разположение

Почти 1 от 5 милениали е бил лишен от кредитна карта тази година