Снимка: iStock

Пазарът на жилища в Канада работи по-горещо от почти навсякъде другаде по света. Но въпреки тревогата от нерационалните наддавания и страховете от спукване на балона, това, което основно го движи, е влошаващият се дисбаланс между търсенето и предлагането: Купувачите искат големи жилища, но все повече не могат да ги имат, защото няма достатъчно място във и около големите градове, където хората работят.

Втората по големина държава в света по територия на практика изчерпва свободното си пространство. Мечтата за обособен дом и парче земя, които поколения канадци приемаха за даденост и която продължава да примамва нови имигранти, може скоро да е недостъпна в местата, където хората искат да живеят. Това може да наложи разширяване на идеята за дома да включва апартаменти и наеми, като потенциално трансформира начина, по който средната класа прави всичко - от намиране на семейство до спестяване за пенсия.

„Изчерпването на земята в Канада е сравнително скорошно явление в сравнение с Европа, Япония или други части на света“, казва Робърт Хог, икономист от Royal Bank of Canada. „Мисля, че за бъдещите поколения собствеността на жилищата ще изглежда много по-европейска например, отколкото днес.“

В Канада покупката на жилище отдавна се възприема като най-сигурния път към сигурността на средната класа. Канадците живеят средно в някои от най-големите къщи в света и отчитат по-високи нива на собственост на жилища, отколкото във Великобритания, Франция или дори САЩ. Пандемията даде още по-голяма премия за дворовете и допълнителното пространство.

Близо 60% от продажбите на жилища през миналата година в 18 общности в и около Торонто, Монреал, Ванкувър и Отава са били за еднофамилни къщи, според данни, събрани от местните бордове за недвижими имоти от Bloomberg News. Само около една четвърт от продажбите на тези места бяха за апартаменти.

Но когато погледнете какво е построено в същите тези градове и близките им общности през последното десетилетие, процентите са точно обърнати: 60% от новия жилищен фонд са апартаменти и само 25% самостоятелни къщи, според правителствените данни, съставени от Bloomberg. 

Това несъответствие принуди отчаяните кандидати да се борят за все по-ограничено предлагане на еднофамилни домове. През 2020 г. референтните цени на жилищата в Канада са се увеличили с почти 15%, като само Люксембург е отчел по-голямо увеличение, според данни на Далас Фед.

Канадците са прекарали 2020 г. в закупуване на един вид къщи, но предишното десетилетие са построили друг.

И все пак предприемачите не реагират. Въпреки че през март строителството започна на рекорден брой нови домове в метрото на Канада, процентът на отделни фамилни имоти всъщност е спаднал до 19% от 24% през предходната година, според правителствените данни. Докато това съотношение се подобри през април, стартирането на нови домове се забави през този месец като цяло.

„Ако има проблем, това е в състава на новото предлагане“, каза Робърт Кавчич, икономист в Банката на Монреал. „Вече не строим еднофамилни къщи. И това се случва от демографска гледна точка, това е, което пазарът изисква. Така че сме закъсали на този фронт."
Проблемът се свежда до сушата. Докато Канада може да се похвали с обща площ от около 10 милиона квадратни километра, приблизително 40 пъти по-голяма от площта на Великобритания, повечето канадци са групирани в шепа големи градове недалеч от границата на САЩ. Там са и работните места. И докато ерата на работа от дома разшири този радиус за някои, превръщайки тихите селскостопански общности и местата за бягство през уикенда в най-горещите пазари на недвижими имоти в страната, възможността за връщане в офиса дори няколко дни в седмицата запази повечето работници да се премастват твърде далеч.

Специфичните за града фактори още повече ограничават използването на земята. Ванкувър е притиснат между Тихия океан и планините; провинциалните разпоредби срещу разрастването на градовете на практика превърнаха Торонто и Отава в острови за целите на развитието; а Монреал всъщност е остров.

„Ако мислим за млада двойка, като купувачи на първо жилище, е много по-реалистично за тях да разглеждат апартамент като първи дом от гледна точка на достъпността“, каза Хог от Royal Bank of Canada. „Това е норма за големите глобални градове. Трудно ми е да мисля за някой голям глобален град, където еднофамилен дом близо до основната градска зона е на достъпна цена."

Канада също ще се нуждае от повече апартаменти, особено след като премиерът Джъстин Трюдо предприе мерки за повишаване на имиграцията до исторически рекорди, за да компенсира пандемичното затишие. Страната има недостиг на домове като цяло, като отчита най-малък брой жилищни единици на 1000 души сред страните от Г-7, според скорошен доклад на Банката на Нова Скотия.

Този натиск означава, че отпускането, което се появи в градските жилища и пазарите за наеми през последната година, се очаква да бъде краткотрайно, което ще доведе до дълъг път, за да обясни фокуса на разработчиците върху плътността. Вместо земните ограничения, основната пречка за изграждането на повече апартаменти в градовете на Канада са местните регулации за зониране.

Но дори и да се построят повече апартаменти, канадците ще трябва да свикнат да живеят в тях. Джулия Закагнини, 42-годишна масажистка, винаги е живяла в апартаменти, от детството си в предградията на Париж, Франция, до времето си в Монреал след имиграцията в Канада. Но когато пандемията направи възможна отдалечената работа, тя и съпругът й купиха обособен имот в град на около час извън града, за да отгледат трите си деца.

И все пак, с прогнозата за цените на жилищата да продължават да растат, бъдещите канадци може да имат опит, по-подобен на това, което Закагнини помни за Париж.

„Не познавах никого, който живееше в къща“, каза тя. „Това беше за наистина богати хора, предполагам.“

Още по темата:

Една софийска заплата равна на един квадратен метър жилище в столицата

Защо в Стокхолм се търсят апартаменти от 30-те години на миналия век?