Снимка: iStock

Надеждите на Европа да се изправи срещу Америка и Азия в полупроводниковата индустрия са изправени пред огромен проблем: проблем под формата на сливане на стойност $40 млрд. между американския производител Nvidia и британския дизйнер Arm, пише Politico.

Брюксел е наясно, че потенциалното сливане ще заплаши много повече от мечтите на Стария континент. Отговорът на Европа — включително чрез "ядрената опция", блокиране на сделката — ще бъде тест на опитите на съюза да се наложи отново като регулатор.

"Гледам към сделката с много внимание, мога да ви кажа, разбираме изключително добре стратегическите последствия на това потенциално сливане", заяви по-рано еврокомисарят Тиери Бретон.

Не е трудно да разберем защо тази сделка е толкова важна за Бретон, който създава имидж на политик, който иска да възроди полупроводниковата индустрия в Европа и бизнеса като цяло.

Придобиването на Arm ще даде на САЩ възможност да увеличи мощта си и да контролира още по-голям дял от технологичната верига за доставки — в момент, в който Европа отчаяно се опитва да ограничи зависимостта си от Америка и Китай. Тя ще предреши и шансовете за успех на индустриалната стратегия на Европейския съюз. Двама представители на ЕС казват, че Бретон иска сделката да бъде блокирана, но крайното решение ще бъде на еврокомисаря Маргрет Вестагер, с която имат различия относно посоката на индустриалната политика на блока.

Nvidia съобщи през септември, че ще придобие Arm. Британската компания издава лицензи на над 500 компании по света за производство на чипове, които се използват в милиарди устройства по света. Тези компании включват американски гиганти като Intel, Qualcomm, Apple и Nvidia, но и европейски производители като STMicroelectronics и NXP Semiconductors. Интелектуалната собственост на Arm играе централна роля в редица области, в които Брюксел иска да създаде собствени гиганти — като интернет на нещата, свързани транспортни системи, изкуствен интелект и други.

Антитръстова полиция

Сделката вече предизвика призиви за забраната ѝ. Питър Менделсон, бивш еврокомисра по търговията и бизнес министър на Острова, който сега консултира китайски компании в Европа, води атаката. "Единствените хора, които имат възможността и политическата воля да спрат това придобиване на въз основа на правилата за конкуренция, са в Европа", заяви той още през октомври.

Против сделката са и компании като Qualcomm, Google и Microsoft. Те се притесняват, че Nvidia може да забрани на други компании да използват дизайна на Arm след придобиването. Други пък се опасяват, че Nvidia ще спре да инвестира в различни технологии, от които вече няма да има нужда — или за да даде предимство на чиповете си пред тези на конкурентите.

Самата Nvidia твърди, че след сделката конкуренцията ще се повиши, тъй като ще създаде алтернатива на компании като Intel и AMD, които доминират пазара на чипове за центрове за данни. Компанията вече заяви и че е готова да се задължи да запази отворения лицензионен модел на Arm.

Придобиването в момента се разглежда от регулаторите в САЩ, Китай и Великобритания. В Лондон комисията започна задълбочена проверка въз основа на "притеснения за националната сигурност".

Големият въпрос е дали и ЕС ще се намеси. И дали е готова да забрани сделката. Засега Комисията не е започнала официално разглеждане, но Nvidia вече е водила неформални разговори с представители на ЕК.

Двама представители на Комисията казват пред Politico, че ще бъде трудно сделката да бъде блокирана, тъй като слива две компании, които са най-активни на различни нива във веригата за доставки — или т. нар. вертикално сливане.

Става въпрос за геополитика

Опасенията обаче са, че придобиването ще удари по плановете на Брюксел да минимизира зависимостта си от Америка и Китай. Автономията от САЩ в областта на чиповете е сред най-важните приоритети на ЕС в момента и се подкрепя от Париж и Берлин.

Моментът също е чувствителен, тъй като европейските компании са изправени пред критичен недостиг на чипове, които се използват в автомобилната, облачната и телеком индустрии на Стария континент. В същото време Брюксел се опитва да не влезе в нова Студена война между САЩ и Китай заради чиповете.

По време на управлението на Тръмп САЩ наложи редица ограничения относно износа на технологични продукти, създадени с американска интелектуална собственост, което включваше и полупроводниците.

Ако Arm, която в момента е собственост на японския гигант SoftBank, премине под американски контрол, европейските компании ще бъдат принудени да купуват вече от американска компания и САЩ ще има повече контрол върху износа.

"Слагайки ръка върху Arm, Nvidia позволява на американското правителство да контролира цялата верига за доставки [за индустриите на бъдещето] от интернет на нещата до суперкомпютрите и облака", казва един мениджър в технологична компания.

За ЕС начина, по който ще се справи с това предизвикателство, предизвика и значителни репутационни рискове. Ако Вестагер забрани сделката, Брюксел ще бъде критикуван, че загърбва правилата за конкуренция в името на индустриалната си стратегия. Ако тя бъде одобрена обаче, Брюксел се очаква да принуди Nvidia да лицензира интелектуалната собственост на Arm на конкуренти и клиенти — решение, което е силно критикувано в корпоративния свят.

А ако след това друг регулатор (например във Великобритания или Китай) блокира сделката, Комисията отново ще изглежда мека и неефективна.

Източник: money.bg