Снимка: iStock

Какво е общото между Великденския остров, шотландския Единбург и танзанското пристанище Килуа Кисиуани? Те все още разполагат със статуи, замъци или руини, които свидетелстват за богатото минало на човечеството. Но тези емблематични места също са изправени пред несигурно бъдеще, тъй като последиците от изменението на климата заплашва някои от най-важните градивни елементи на нашата култура и история, пише Copernicus в колаборация с Euronews Travel. Подобно на тях, хиляди обекти на антропогенно наследство по света все повече се сблъскват с по-интензивни метеорологични явления, пълзящо покачване на морското равнище или повтарящи се епизоди на топлина. Някои обекти на културното наследство може да изчезнат още преди да ги открием. Сега учените, културните и политическите мениджъри все повече изследват данните за климата, за да разберат тези промени и да направят миналото ни по-устойчиво на бъдещето.

Екстремни и приближаващи се заплахи

„Има няколко въздействия на изменението на климата, които са много тревожни“, казва д-р Адам Маркъм, заместник-директор на Програмата за климата и енергията към Съюза на загрижените учени. Големи наводнения биха могли да засегнат над 10% от над 1200-те обекта на световното наследство на ЮНЕСКО до края на века, според последните изследвания, докато потапянето и ерозията на крайбрежието могат да засегнат почти всички средиземноморски крайбрежни обекти на ЮНЕСКО.

„Както екстремните, така и бавно развиващите се явления, свързани с водния цикъл, ще имат голямо влияние върху наследството“, казва професор Кристина Сабиони, старши научен сътрудник в Института за атмосферни науки и климат (ISAC) в Италия. „Излугването и ерозията поради валежите могат да засегнат дори най-издръжливите материали, включително мрамора. Предвиждаме увеличение на излугването в Централна и северна европа, Италианските Алпи и северна Испания.“ Повишената влажност на въздуха в бъдеще също може да доведе до по-голяма кристализация на морската сол в атмосферата, нещо, което проф. Сабиони казва, че може да повреди всички материали и повърхности. „Виждаме увеличение на кристализацията в цяла Европа.“

Повишаването на морското равнище представлява заплаха за наследството в региони като Средиземноморието. „Градове като Равена в Италия или Арл във Франция ще бъдат застрашени в бъдеще“, казва д-р Маркъм. „Древните гръцки и римски останки на остров Делос, Гърция, са повредени от морето, тъй като повишаването на нивото на водата ги засяга отдолу“. До края на този век Венеция, която отдавна страда от комбинация от покачване на морското равнище и потапяне на подпочвените води в продължение на десетилетия, може да се сблъска с по-високи нива на водата, някъде между 11 и 110 см. Градската система за защита от наводнения, предназначена за 78 души, „Мойсей“, може да не може да се справи с изкачване над 60 см.

В северното полукълбо е вероятно ураганите да се засилят, тъй като океаните се затоплят, да донесат по-високи скорости на вятъра и да причинят по-високи вълни от бури с повишаване на морското равнище. Това може да направи културното наследство по-уязвимо. Ураганите вече са засегнали културни обекти – през 2012 г. ураганът Санди е повредил Статуята на свободата и остров Елис, причинявайки щети на стойност 100 милиона долара. По-фините климатични промени, като повишаване на температурата и промяна в характера на валежите, също могат да окажат отрицателно въздействие върху наследството, като подкопаят конструкциите на сградите. Например, топенето на вечната замръзналост – винаги замръзналата почва – в северните райони може да дестабилизира сградите, техните основи и друга инфраструктура.

Горските пожари също предизвикват загриженост, обяснява д-р Маркъм. „В много части на света, включително Средиземноморския регион, Австралия, Северна Америка и Южна Африка, има повишена активност на горски пожари. В САЩ сезонът на горските пожари е може би пет до шест седмици по-дълъг, отколкото преди 50 години, докато пожарите са по-мащабни и интензивни.“

Защита на неоткритото културно наследство

Наследството не е само сгради и статуи. В Арктика, регион, който се затопля два пъти по-бързо от средното за света, повече от 180 000 археологически паметници в Гренландия, Лапландия и Русия могат да се окажат под заплаха от размразяване и затопляне на почвата. „Това увеличава разграждането“, казва д-р Маркъм, „тъй като активността на бактериите абсорбира повече органичен материал под земята. Загубата на арктически морски лед, който също предпазва брега от зимни бури, също допринася за ерозията на тези участъци. Губим археология, която не сме виждали и дори не сме намерили.“

„Съществува силна връзка между температурата и съхранението“, казва д-р Йорген, старши изследовател в Националния музей на Дания, който работи в Гренландия, анализирайки как размразяването на вечната замръзналост влияе на археологическите артефакти. „Температурата в Гренландия сега е 3 – 5°C над средните исторически стойности. В същото време почвите също изсъхват, – ако почвата е по-суха, повече кислород попада под земята, причинявайки появата на бактерии. Но в сравнение с последиците от крайбрежната ерозия и бурите, последиците от микробната деградация могат да се проявят в продължение на десетилетия.

Климатични данни за опазване на наследството

„Един от основните пропуски в опазването на културното наследство е, че има много малко национални планове за изменение на климата, които включват специфични мерки за културното наследство, което може да направи обектите още по-уязвими“, казва проф. Алесандра Бонаца, изследовател в Италианския институт за атмосферни науки и климат (ISAC), който работи по проекти на ЕС, фокусирани върху разбирането на щетите, причинени от изменението на климата на културните обекти.

За да помогнат на практикуващите да разберат тези потенциални щети, учените засилиха усилията си да предоставят необходимите данни за климата на мениджърите на културното наследство, политиците и властите. „Търсенето на данни е огромно“, казва Стийн Вермоут, ръководител на ангажираността на потребителите в Copernicus Services в ECMWF. „Има много въпроси, свързани с наследството и как изменението на климата и състава на атмосферата ще го засегнат. В международен план организации като ЮНЕСКО искат да имат една връзка, вид данни, които всеки може да използва, докато мениджърите на сайтове може да изискват приложения, адаптирани за определено място.“ ECMWF свързва местните консултанти с изследователски институти, които могат да помогнат за превеждането на климатичните данни, които след това могат да бъдат използвани надолу по веригата.

Данните, използвани за други дейности, свързани с климата, могат лесно да бъдат използвани в случай на културно наследство, каза Вермоут. Услугата Copernicus Climate Change Service (C3S) предоставя минали данни и бъдещи прогнози за повишаване на морското равнище, риск от екстремни събития или наводнения, както и за фактори, влияещи по-косвено върху културното и природното наследство, като почвената влага и земното покритие. Например, изследването на това как морските вълни и бури могат да засегнат Дъблин, използвайки данни от C3S, може да се използва за намаляване на риска от бедствия за наследството на ЮНЕСКО там. Администраторите на обекти на наследството могат също да използват данни от службата за наблюдение на атмосферата Copernicus (CAMS) за състава на атмосферата, отлаганията и горските пожари, които потенциално могат да се използват за извличане на информация в подкрепа на опазването и защитата на застроената среда и например да разберат до каква степен саждите от трафика или киселинният дъжд засяга сградите им. В Атина Copernicus работи с Атинската академия, за да разработи DiscovAir – приложение, което туристите могат да използват за проследяване на ежедневна информация в реално време за алергени, нива на озон, UV радиация и други данни. „В крайна сметка това може да се използва и за други обекти на културното наследство“, казва Вермоут.

Предстоящата онлайн платформа за ГИС ще предостави и бъдещи прогнози за въздействието на изменението на климата върху наследството, каза д-р Бонаца. „Ние използваме сателитни данни, по-специално чрез C3S и CAMS, за да информираме оценките на риска, включително картографиране на опасности, и ние произвеждаме инструмент за поддръжка за вземане на решения, който би помогнал на вземащите решения да класират уязвимостта на конкретна местност“, казва д-р Бонаца.

Актуализиране на информацията за климата в общността на наследството

„Не можем да си позволим лукса първо да загубим културните си ценности и след това да поправим ситуацията, трябва да предприемем действия сега“, казва д-р Евангелос Герасопулос, директор на Гръцката група за наблюдение на Земята (GEO). „Преди няколко години масивните горски пожари в Гърция се приближиха много близо до древното място на Олимпия, което ни накара да осъзнаем колко екстремни събития могат да застрашат древните паметници.

Но видяхме, че наблюденията на земята наистина могат да помогнат.“ Д-р Герасопулос работи върху наскоро стартиралата Обсерватория за климата на градското наследство, която има за цел да засили сътрудничеството между научната общност, властите и градоустройствените органи, за да направи градовете и тяхното наследство по-устойчиви на изменението на климата. Подпомагането на градските мениджъри и мениджърите по наследство в разбирането и използването на данните е ключът към проекта. „Можем да използваме много данни за наблюдение – сателитни, на място, данни за тълпата, но също така трябва да намерим общ език.“

На заседанието на Комитета за световно наследство този месец Съюзът на загрижените учени работи, за да убеди служителите да стандартизират индекса за уязвимост на климата, който помага на управителите на наследството бързо да преценят рисковете, пред които са изправени обектите. „Индексът работи за природни, културни и археологически обекти, както и за градове и селски райони и може да се използва за оценка на плановете за адаптация“, казва д-р Маркъм.

Мониторингът на обектите на културното наследство е от съществено значение за проследяване на последиците от изменението на климата и адаптацията, смята проф. Сабиони. „Изследователите и мениджърите на културното наследство се нуждаят от методологии за по-подробно наблюдение на големи територии. Но напредналите технологии правят това възможно.“ Един от примерите е Помпей, където скорошно публично-частно партньорство ще използва изкуствен интелект, големи данни, безпилотни летателни апарати, изчислителни системи и други технологии, за да защити културното наследство както от човешки, така и от екологични рискове, и ще помогне за безопасността на посетителите.

Още в първите си дни защитата на културното наследство от въздействието на изменението на климата бавно се изкачва в международния дневен ред, като срещата на върха на Г-20 или Европейската комисия все повече обръщат внимание на значението на миналото в променящото се бъдеще. „Културното наследство също може да ни даде отговори“, казва д-р Лайснер, научен представител на Института „Фраунхофер“ в Германия и председател на работната група на ЕС за укрепване на устойчивостта на културното наследство към изменението на климата, „може да ни каже как нашите предци са се адаптирали към изменението на климата, какви сгради са направили, за да оцелеят в тежки зими или в наводнени райони. Ако не работим заедно, за да запазим това наследство, рискуваме да загубим и паметта си. И ако загубите паметта си, вече няма да можете да се справяте с живота си, няма да можете да бъдете годни за бъдещето. Това е голяма опасност, ако загубим наследство по целия свят. Как ще управляваме бъдещето си?“.

Още по темата:

Зимбабве наводнява водопада Виктория с ваксини, за да помогне на туризма

Испански кмет предлага да награди селските традиции със статут за наследство на ЮНЕСКО