Снимка: iStock

Рязкото нарастване на инфлацията в еврозоната над целта на Европейската централна банка е временен критичен момент. Тази метафора използва преди десетилетие тогавашния президент на банката Жан-Клод Трише, пише "Ройтерс".

През 2011 г. ЕЦБ повиши лихвените проценти два пъти за четири месеца, след като Трише се поддаде на германския натиск, въпреки че вярваше, че повишаването на цените, породено от суровини, ще се окаже краткотрайно. Това вече се признава дори от самата ЕЦБ като политическа грешка, която изостри дълговата криза в еврозоната.

Настоящите политици на ЕЦБ казват, че няма да затягат паричната политика, докато инфлацията не достигне стабилно целевата стойност на банката от 2%, което те не очакват да се случи за повече от две години.

„Прогнозите за инфлацията остават характеризирани с ръст през 2021 г., последван от по-умерени темпове през 2022 и 2023 г.“, заяви ЕЦБ миналата седмица, отдавайки скорошното покачване на цените на по-скъпите суровини и затрудненията в предлагането, произтичащи от пандемията.

Проучването на инфлацията през август в САЩ, най-бавното от шест месеца, може да придаде тежест на идеята, че скорошните натиск върху цените са временни.

Но ЕЦБ ще следи за всякакви признаци, че скокът на инфлацията се превръща в нещо по-трайно, особено ако потребителите и компаниите, засегнати от по-високи цени, коригират съответно очакванията си.

Инфлацията в еврозоната скочи до 10-годишен връх от 3% през август. Увеличението беше подхранвано от разходите за енергия, но цената на индустриалните стоки и храните също се повиши.

Това е така, защото пандемията от COVID-19 изостри глобалната логистика поради ограниченията и недостиг на работна ръка, като доведе цените на товари до рекордни стойности и направи вносът по-скъп. Това от своя страна изостри скока в цената на някои зърнени култури поради лошите реколти.