Снимка: iStock

Много централни банки започват да оттеглят спешните стимули, които въведоха, за да отблъснат пандемичната рецесия през миналата година, пише "Блумбърг".

С ускоряването на инфлацията Федералният резерв е готов да забави програмата си за закупуване на активи, докато централните банки в Норвегия, Бразилия, Мексико, Южна Корея и Нова Зеландия са сред тези, които вече са повишили лихвените проценти.

Зад промяната стоят признаци, че скорошният инфлационен страх няма да изчезне скоро на фона на напреженията във веригата на доставки, покачващите се цени на стоките, търсенето след блокиране, продължаващите стимули и недостига на работна ръка.

Усложняването на задачата за създателите на политики е, че растежът може да се забави, което кара някои да предупреждават за стагфлационна среда.

Това поставя централните банкери в застой, докато обсъждат на кой риск трябва да дадат приоритет. Насочването на инфлацията с по-строга парична политика допринася за натиска върху икономиките, но опитите за повишаване на търсенето могат да разпалят цените допълнително.

Засега усещането на мнозина е, че инфлацията се задържа по-дълго от повечето прогнози. Както Хю Пил, главен икономист на централната банка на Англия, каза миналата седмица, „балансът на рисковете в момента се измества към големи опасения относно перспективите за инфлацията, тъй като сегашната сила на инфлацията изглежда ще се окаже по-дълготрайна, отколкото се очакваше първоначално”.

Не всички са толкова загрижени или искат да променят позицията си. Длъжностни лица в Европейската централна банка и Японската централна банка са сред тези, които възнамеряват да продължат да стимулират агресивно икономиката си.

Международният валутен фонд прогнозира, че поне в развитите икономики инфлацията скоро ще намалее до около 2%. 

Още по темата:

Какви са очакванията на Фед относно инфлацията?

Обмисля ли Фед затягане на паричната си политика?