Снимка: iStock

Европа е в четвърта вълна от зарази с коронавирус, която рискува допълнително да попречи на икономическото й възстановяване. Засега обаче, според пазарни наблюдатели, е малко вероятно мерките, предприети от политиците, да бъдат толкова строги, колкото през 2020 г., когато свиха икономиката с 6%.

Това обяснява защо икономистите не очакват въздействието да бъде толкова опустошително, както през първите месеци на пандемията Covid-19. Но ако има малко съмнение, че ще има последствия, това, което остава несигурно, е истинската степен на това потенциално въздействие.

Австрия засега предприе най-радикалните мерки с национално блокиране, което затвори всички магазини с изключение на тези, които продават основни стоки, и изисква хората да останат у дома. Въпреки това страната представлява по-малко от 3% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз.

Други правителства не са толкова радикални, защото здравната ситуация варира в различните страни - тъй като силата на новия скок е свързана с темпото и приемането на ваксинации на целия континент.

Германия, най-голямата икономическа сила в региона, е изправена пред „много драматична ситуация“, според напускащия канцлер Ангела Меркел, която призова за нови ограничения в цялата страна. Досега само някои регионални власти – включително в столицата Берлин – са започнали да действат, за да се опитат да се противодействат на четвъртата вълна.

Изявлението на Меркел накара европейските акции да паднат на 22 ноември. Броят на смъртните случаи, свързани с Covid, в страната надхвърли прага от 100 000 тази седмица. Потребителското доверие сега е на най-ниското си ниво от юни, което не вещае добро за икономика, в която разходите на домакинствата бяха основният двигател на растежа през третото тримесечие.

Засега другите три големи членки на ЕС – Франция, Италия и Испания – се въздържаха от драматични стъпки. Но както отбелязва анализаторът на Deutsche Bank Джим Рид, „по-малко засегнати страни все още виждат, че случаите се движат във възходяща посока, включително Франция, Италия и Обединеното кралство“.

Така че типът мерки, които дори тези правителства може да трябва да предприемат, ще бъдат „ключови за наблюдение и ще имат големи последици и за икономиките и пазарите“, пише Рийд.

Докато Австрия и Германия имат едни от най-ниските нива на ваксиниране в Европа, други правителства нямат причина да бъдат самодоволни. Икономистите на ING Франциска Бийл и Карстен Бжески отбелязват, че „последните няколко години показаха, че усещането за „сигурност“ може да бъде подвеждащо и може бързо да бъде завладяно от събития“ и че по-нататъшните ограничения биха „увеличили риска от икономически стагнация, когато навлизаме в нова година."

По своята същност предстоящите ограничения биха били по-малко строги, отколкото по време на предишните вълни на вируса, поне ако са ограничени до неваксинираното население, какъвто може да бъде случаят във Франция и Италия.

Австрия направи ваксината задължителна, но други страни се опитват да постигнат същата цел с различни средства – например чрез ограничаване на нормалните дейности, като посещение на ресторант или концерт, на хора, които не са ваксинирани.

Но дори ограниченията до неваксинирани хора, имат икономическо въздействие, тъй като ограничават търсенето – например, като забраняват пътуването за част от населението. „Страхът от вируса е значително по-малък в сравнение с миналата година, но ограниченията възпрепятстват икономическата ефективност“, пише главният икономист на UBS Пол Донован.

Засега никой не може да определи количествено въздействието върху растежа от предстоящите ограничения. Но те могат да представляват нов проблем за правителствата и централните банки. Ако икономиката се възстановява по-дълго, връщането към някаква форма на фискална дисциплина в страните, които го обмислят, ще трябва да бъде отложено.

Що се отнася до Европейската централна банка, предстоящото решение дали да спре или не своята програма за изкупуване на облигации, специфична за пандемията, през март следващата година ще трябва да бъде взето в сянката на четвъртата вълна.

„Не е невъзможно четвъртата вълна да бъде в своя пик, когато повече страни от еврозоната отново изпаднат в блокиране“, пише Бжески от ING. Това може да даде причина някои централни банкери от еврозоната да настояват за удължаване на програмата, въпреки нарастващата инфлация.

Още по темата:

Рекордни различия между инфлацията в страните от еврозоната