Снимка: iStock

Централната банка на Турция се бори да подкрепи падащата лира, като се намеси на валутните пазари за първи път от седем години.

Паричните власти заявиха в изявление, че са предприели действия поради „нездравословно формиране на цените“ в лирата, която е в свободно падане, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган поднови настояването си за по-ниски лихвени проценти.

Първоначално лирата се повиши спрямо долара след обявяването, като се покачи с цели 8.5%, а по-късно намали печалбите.

Централната банка „може да направи необходимата намеса, ако това е необходимо“, каза Ердоган в Анкара в сряда, говорейки пред група репортери, след като се обърна към депутатите на своята партия в парламента.

Интервенцията - която се провежда както на спот, така и на фючърсните пазари – бележи нов епизод в последната политическа опора на Ердоган.

Ердоган обеща във вторник да продължи да намалява лихвените проценти до изборите през 2023 г. Турският лидер каза също, че страната повече няма да се опитва да привлича „горещи пари“, като предлага високи лихви и силна лира. В основния сценарий на Ердоган по-евтините пари ще стимулират производството и ще създадат работни места, докато инфлацията в крайна сметка се стабилизира.

Изненадващото решение на монетарните власти да продават повече от намаляващите си чуждестранни активи показва, че политиците се чувстват по-малко доволни от нарастващата волатилност на лирата, отколкото турския президент. Турската лира отслабна с повече от 30%, откакто централната банка започна да облекчава политиката си през септември, което е най-голямото обезценяване сред валутите на развиващите се пазари.

Това „отразява колко сериозна е ситуацията“, каза Пьотр Матис, анализатор в InTouch Capital. „Но това вероятно ще се окаже недостатъчно. Турция няма достатъчно валутни резерви, за да продава значителна сума долари на регулярна база“.

Последната интервенция се състоя през януари 2014 г., когато централната банка продаде 3,1 милиарда долара на спот пазари. Този ход не успя да стабилизира лирата и по-малко от седмица по-късно Турция беше принудена да увеличи повече от два пъти основния си лихвен процент до 10% на спешна среща.

Сега страната е изправена пред много различни обстоятелства. Гуверньорът Сахап Кавчиоглу е четвъртият шеф на централната банка, след като Ердоган положи клетва с разширени изпълнителни правомощия през 2018 г., което включваше възможността да уволнява и сменя управители на банки.

Кавчиоглу многократно е променял прогнозите си през последните месеци, за да направи място за намаляване на лихвите, докато инфлацията продължава да се покачва. От септември централната банка намали едноседмичната репо лихва с 4 процентни пункта до 15%.

Ердоган каза във вторник, че старите политики, основани на „фалшиви“ предпоставки, ще доведат до по-големи неравенства, като същевременно оставят Турция на милостта на чуждестранните парични барони.

„Наложената ни политика на високи лихви не е ново явление“, каза той. „Това е модел, който унищожава вътрешното производство и прави структурната инфлация постоянна чрез увеличаване на производствените разходи. Ние слагаме край на тази спирала“.

Още по темата:

Турската лира поскъпна с 6%