Снимка: iStock

Най-важната задача на Европейската централна банка тази седмица е да реши дали все още може да нарече текущия скок на инфлацията в еврозоната „преходен“, пише "Блумбърг".

Отговорът ще има огромно влияние върху икономиката на еврозоната, която вече се справя с новите коронавирусни инфекции, новите ограничения и несигурността относно варианта Омикрон.

Поддържането на експанзионистична парична политика твърде дълго може да позволи на инфлацията да излезе извън контрол, принуждавайки по-рязко затягане по-късно, което може да задуши растежа.

Но премахването на срока може да сигнализира за по-бързо излизане от стимулите, предизвиквайки потенциална разпродажба на периферни облигации, заедно с по-строги финансови условия, които рискуват да поразят икономиката в момента.

В решението си от четвъртък Управителният съвет ще може да разчита на нови прогнози до 2024 г. Президентът Кристин Лагард е убедена, че ръстът на потребителските цени – в момента с рекордните 4,9% – в крайна сметка ще се върне под целта на ЕЦБ от 2%. 

Нейният заместник Луис де Гиндос е загрижен, че инфлацията няма да спадне толкова бързо и толкова, колкото се предвиждаше, а членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел вижда рискове нагоре.

Политиците ще решат в четвъртък дали да спрат нетните покупки в рамките на своя план от 1,85 трилиона евро (2,1 трилиона долара) през март, с временно ускоряване на темпа на редовната му програма, което се очаква да смекчи въздействието. 

Докато президентът Кристин Лагард – за разлика от председателя на Федералния резерв Джером Пауъл – смята тенденцията за "преходна", все още не е ясно колко бързо лихвеният процент ще падне под целта на ЕЦБ от 2%.

„ЕЦБ ще трябва да признае, че високата текуща инфлация и краткосрочните рискове за покачване оправдават премахването на част от подкрепата за политиката на ЕЦБ при извънредни ситуации. Но също така, гълъбовото ядро ​​на съвета ще иска да избегне преждевременното затягане“, каза Оливър Ракау, икономист в Oxford Economics.