Снимка: iStock

Ангажиментът на Европейската централна банка да направи „каквото и да е необходимо“ да обвърже еврозоната се изчерпва, тъй като тя се опитва да „нормализира“ паричната си политика, пише "Ройтерс".

Предупреждавайки, че инфлацията е неприемливо висока и че ще остане над целта от 2% за тригодишен прогнозен хоризонт, ЕЦБ в четвъртък отбеляза първото покачване на лихвения процент от повече от 10 години следващия месец, след края на новите покупки на своята дългосрочна програма за изкупуване на облигации от 1 юли.

Въпреки че шефът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че централната банка е „отдадена“ да избягва т. нар. „фрагментиране“ на разходите по заеми между членовете на еврозоната, докато изкупуването на облигации приключва, финансовите пазари далеч не са сигурни.

Много инвеститори се съмняват, че развиващият се подход на Лагард към изготвянето на политиките на ЕЦБ - който изглежда дава по-голям глас на националните централни банки и на страните с по-остроумска монетарна позиция от тези в центъра - ще позволи същия вид отворен ангажимент за овладяване на разходите по дълга при периферията, дадена от нейния предшественик Марио Драги.

Основният коментар на Драги да направи „каквото и да е необходимо“ в реч в Лондон през 2012 г. беше приписан за прекратяването на екзистенциалната двугодишна дългова криза в еврото тогава. Сега като италиански министър-председател, той може да има основателна причина да се притеснява, че тези думи няма да резонират толкова много с пазарите 10 години по-късно.

Италианските държавни облигации, вторият по големина пазар на държавен дълг в евро и водещ фактор за настроенията към еврозадължените държавни облигации като цяло, се понижиха след съобщенията в четвъртък, тъй като номиналната доходност на Италия и тази спрямо сравнителните германски еквиваленти нараснаха.