Снимка: iStock
Инфлацията в Турция вероятно се е ускорила отново и може да е месеци далеч от достигането на своя връх, издигайки се до нива, невиждани след последиците от азиатската финансова криза през 1997 г., докато централната банка се придържа към своя ултраразхлабен паричен курс.
Възходящият марш на потребителските цени вече принуди официални лица и икономисти да пренапишат прогнозите няколко пъти тази година, тъй като усилията за стабилизиране на лирата се провалят в момент, когато руската инвазия в Украйна повишава цената на всичко – от храна до енергия.
Данните в сряда ще покажат, че годишната инфлация е надхвърлила 80% миналия месец от 78.6% през юни, според средната оценка в проучване на Bloomberg сред 22 анализатори. Истанбул, най-населеният град в Турция, отбеляза ръст на цените над 99% през юли спрямо година по-рано.
„Ако тази парична политика продължи, ще бъде невъзможно да се изпревари инфлацията“, каза Огедай Топкулар, паричен мениджър в RAM Capital SA в Женева. „Паричната политика на Турция е неустойчива“.
Дори в свят, погълнат от най-бързата инфлация от десетилетия, Турция е извън нея, която се нарежда след само шепа страни като Зимбабве, Венецуела и Ливан, където темпът на повишаване на цените вече надхвърли трицифрено число.
Разхлабването на хватката на инфлацията се оказва по-трудно постижимо в Турция, тъй като централната банка се въздържа да повиши основния си лихвен процент от 14% под натиска на президента Реджеп Тайип Ердоган. Турският лидер вярва – противно на основните икономически теории – че по-високите ставки причиняват по-бърза инфлация.
Подходът извади политиците извън синхрон с най-агресивното глобално монетарно затягане от 80-те години на миналия век и тласна лихвените проценти в Турция дълбоко под нулата, коригирани спрямо цените.
Какво казва Bloomberg Economics...
„Необвързаните очаквания и отслабването на лирата влияят допълнително върху цените. Не очакваме централната банка да затегне лихвените проценти в отговор на постоянно нарастващата инфлация – вместо това политическото ръководство призовава за още по-ниски лихвени проценти“, според Селва Бахар Базики, турски икономист.
Ердоган възнамерява да поддържа икономиката напред с бързи темпове преди изборите, насрочени за следващия юни, въпреки че нарастването на потребителските разходи изяжда разполагаемите доходи и застрашава популярността му.
Говорейки миналата седмица, управителят на централната банка Сахап Кавджиоглу звучеше уверен, че така нареченият нов икономически модел, който дава приоритет на производството, износа и заетостта, ще помогне за стабилизиране на цените и лирата.
Вместо това турските власти разчитат на макропруденциални мерки като ограничаване на растежа на търговските заеми, както и на политики, насочени към разширяване на използването на местната валута и насочване на капитал към дългосрочни инвестиции.
Резултатите се проявяват на валутния пазар, като лирата падна с повече от една четвърт от стойността си спрямо долара, което е най-голямата загуба за тази година в развиващите се пазари.
Най-лошото от кризата вероятно тепърва предстои.
Растежът на цените се очаква да достигне връх от около 85% през септември-октомври, според диаграмата на прогнозния диапазон, придружаваща последния доклад за инфлацията на централната банка. Прогнозата на банката сега показва, че инфлацията ще приключи годината на 60.4%, ревизия нагоре от почти 18 процентни пункта, което поставя цените 12 пъти над целта.
Тази перспектива все още е оптимистична в сравнение с възгледите на пазара. Bloomberg Economics прогнозира, че инфлацията ще достигне връх от 91% през третото тримесечие и ще се забави само до 69% в края на 2022 г.
Изключвайки варианта за затягане на политиката, Кавджиоглу каза миналата седмица, че инфлацията в Турция в края на годината може да е под прогнозата на централната банка, като е възможно забавяне още този месец.
И поне в производството темпът на увеличение на цените на продукцията вече се забавя, което според S&P Global представлява „допълнителни признаци, че насрещният инфлационен вятър е достигнал връхната си точка“.
Запитан за разминаването с другите централни банки, Кавджиоглу каза, че само „времето ще покаже кой е бил прав“.
Още по темата:
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.05 | ▲0.11% |
USDJPY | 154.35 | ▼1.36% |
GBPUSD | 1.26 | ▼0.35% |
USDCHF | 0.89 | ▼0.25% |
USDCAD | 1.41 | ▲0.23% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 43 574.80 | ▼0.65% |
S&P 500 | 5 897.88 | ▼1.17% |
Nasdaq 100 | 20 507.10 | ▼2.12% |
DAX 30 | 19 304.00 | ▲0.13% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 91 525.30 | ▲0.51% |
Ethereum | 3 129.73 | ▲1.28% |
Ripple | 0.97 | ▲8.37% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 66.88 | ▼2.24% |
Петрол - брент | 71.04 | ▼1.86% |
Злато | 2 563.11 | ▼0.13% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 536.62 | ▲1.07% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 109.42 | ▲0.13% |
Germany Bund 10 Year | 132.28 | ▲0.13% |
UK Long Gilt Future | 93.92 | ▲0.15% |