Снимка: iStock

Европейската централна банка в четвъртък обяви увеличение на лихвения процент със 75 базисни пункта, като повиши референтната лихва по депозитите до 0,75%, пише CNBC.

„Тази основна стъпка поставя началото на прехода от преобладаващото силно адаптивно ниво на лихвените проценти към нива, които ще осигурят навременното връщане на инфлацията към средносрочната цел на ЕЦБ от 2%“, се казва в изявление.

ЕЦБ добави, че „очаква допълнително повишаване на лихвените проценти, тъй като инфлацията остава твърде висока и е вероятно да остане над целта за продължителен период от време“. ЕЦБ преразгледа своите инфлационни очаквания, като прогнозира средно 8,1% през 2022 г., 5,5% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г.

Пазарите до голяма степен отбелязаха ръста от 75 базисни пункта, като еврото остана непроменено спрямо британския паунд и се повиши леко спрямо долара до 1,0005. В понеделник еврото падна под 99 цента за първи път от 20 години.

Ходът на ЕЦБ следва увеличение от -0,5% до нула на заседанието й през юли. Централната банка, която определя паричната политика за 19 нации използващи еврото, поддържа процентите на отрицателна територия от 2014 г. насам в опит да стимулира разходите и да се бори с ниската инфлация.

Сега централната банка е изправена пред много различен проблем, като потребителските цени в еврозоната се покачиха с 9,1% през август, поставяйки девети пореден рекорд.

Инфлацията се стимулира от бързите цени на енергията, които скочиха след нахлуването на Русия в Украйна през февруари. Повишаване на цените се наблюдава и в области като храни, дрехи, автомобили, домакински уреди и услуги. Фактори, включително продължаващи проблеми с веригата за доставки и странични ефекти от скорошните горещи вълни, помогнаха за повишаване на цените.

Ходът на ЕЦБ показва, че е готова да пожертва растежа, за да се пребори с този натиск. Брутният вътрешен продукт в еврозоната се е увеличил с 0,8% през второто тримесечие, но много анализатори казват, че рецесията в еврозоната е почти неизбежна през следващите месеци, тъй като покупателната способност на потребителите е намалена и бизнесът се бори да преодолее по-високите производствени разходи.