Снимка: iStock
Енергийната компания Cepsa, със седалище в Мадрид, заяви, че ще работи с пристанището на Ротердам за разработването на „първия зелен водороден коридор между Южна и Северна Европа“, което е най-новият знак за това как нововъзникващият сектор привлича интерес от големи компании и организации.
В съобщение във вторник Cepsa, която участва в проучването и добива на нефт и природен газ, заяви, че проектът ще създаде „зелена верига за доставки на водород“ между Пристанището Алхесирас в Южна Испания и Ротердам, холандския град, който е дом на най-голямото пристанище в Европа, предава CNBC.
„Споразумението ускорява декарбонизацията на тежката промишленост и морския транспорт и подкрепя енергийната независимост и сигурност на Европа“, се казва в изявлението.
„Сътрудничеството е част от амбицията на Ротердам да достави на Северозападна Европа 4.6 милиона тона зелен водород до 2030 г.“, се добавя още.
Двете страни подписаха меморандум за разбирателство, свързан с проекта. Акционери на Cepsa са The Carlyle Group и Mubadala Investment Company Group.
„Cepsa планира да изнася водород, произведен в своя San Roque Energy Park близо до залива Алхесирас, чрез превозвачи на водород като амоняк или метанол, до пристанището на Ротердам“, се казва в изявлението от вторник.
Изпълнителният директор на пристанището в Ротердам Алард Кастелайн заяви, че Северозападна Европа използва „много повече енергия, отколкото може да произведе по устойчив начин“.
„Затова създаваме множество търговски пътища за зелен водород, заедно със страните износителки и частните компании по целия свят“, добави той.
Кастелайн описва Южна Испания като „логично място за производство на зелен водород както за местна употреба, така и за износ“, благодарение на пристанищата, вятъра, слънцето и „изобилното пространство“.
„Създаването на този търговски коридор между Алхесирас и Ротердам е значителен принос към амбицията на Европа да намали емисиите на СО2, както и да увеличи енергийната независимост на Европа и да стимулира нашите икономики“, каза той.
Описван от Международната агенция по енергетика като „универсален енергиен носител“, водородът има разнообразна гама от приложения и може да бъде внедрен в широк спектър от индустрии.
Той може да бъде произведена по няколко начина. Единият метод включва електролиза, при която електрическият ток разделя водата на кислород и водород.
Ако електричеството, използвано в този процес, идва от възобновяем източник като вятър или слънчева енергия, някои го наричат „зелен“ или „възобновяем“ водород. Днес по-голямата част от производството на водород се основава на изкопаеми горива.
В съобщението се казва, че компанията има за цел да „води производството на зелен водород в Испания и Португалия до 2030 г. с производствен капацитет от 2 гигавата“.
Компанията ще разработи портфолио от 7 гигавата проекти за възобновяема енергия — включително слънчева и вятърна, за да произвежда възобновяемата енергия, необходима за производството на зелен водород.
Плановете на Европа
Европейската комисия заяви, че иска 40 гигавата възобновяеми водородни електролизатори да бъдат инсталирани в ЕС до 2030 г.
Миналия месец председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен изрази подкрепа за водорода по време на речта си за състоянието на Съюза.
В коментари, преведени на уебсайта на Комисията, Фон дер Лайен заяви, че „водородът може да промени играта за Европа. Трябва да преместим водородната си икономика от ниша към мащаб“.
В речта си Фон дер Лайен също се позова на „целта до 2030 г. да се произвеждат десет милиона тона възобновяем водород в ЕС всяка година“.
„За да постигнем това, трябва да създадем маркет мейкър за водород, за да преодолеем инвестиционната пропаст и да свържем бъдещото търсене и предлагане“, каза тя.
За тази цел Фон дер Лайен обяви и създаването на Европейска водородна банка. Очаква се това да бъде в състояние да инвестира 3 милиарда евро (около 2.91 милиарда долара) в подкрепа на бъдещия пазар на водород.
Още по темата:
United Airlines има за цел да електрефицира самолетите си до 2030 г.
Джо Байдън: Рискът от ядрен Армагедон най-висок от кризата през 1962 г.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.09 | ▼0.16% |
USDJPY | 157.48 | ▲0.21% |
GBPUSD | 1.29 | ▼0.25% |
USDCHF | 0.89 | ▲0.21% |
USDCAD | 1.37 | ▲0.20% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 40 511.00 | ▼1.17% |
S&P 500 | 5 547.92 | ▼0.97% |
Nasdaq 100 | 19 698.60 | ▼1.24% |
DAX 30 | 18 297.00 | ▼0.84% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 66 924.10 | ▲0.31% |
Ethereum | 3 505.00 | ▼0.05% |
Ripple | 0.59 | ▲3.54% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 78.62 | ▼2.69% |
Петрол - брент | 82.64 | ▼2.57% |
Злато | 2 400.78 | ▼1.67% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 542.12 | ▲1.29% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 110.80 | ▼0.34% |
Germany Bund 10 Year | 132.05 | ▼0.19% |
UK Long Gilt Future | 98.06 | ▼0.53% |