Снимка: iStock

Федералният резерв досега не е имал голям успех в борбата с главоломно високата инфлация, но кампанията му за затягане на паричната политика оказва голямо влияние върху издуването на балона на активите, който набъбна по време на пандемията. Най-важното – и изненадващо – всичко това се случва, без да се променя финансовата система, пише "Блумбърг".

„Удивително е“, каза професорът от Харвардския университет Джереми Щайн, който като управител на Фед от 2012 до 2014 г. обърна специално внимание на проблемите на финансовата стабилност. „Ако сте казали на някой от нас преди година, „ще имаме куп повишения от 75 базисни пункта“, бихте казали „Луд ли сте? Ще взривите финансовата система.“

Политиците на Фед отдавна избягват да използват паричната политика за справяне с балона на активите, заявявайки, че повишаването на лихвените проценти е твърде груб инструмент за такава мисия. Но текущата дефлация в цените на активите може да помогне за постигане на мекото кацане в икономиката, което председателят Джером Пауъл и колегите му търсят.

Не може да се изключи по-широк финансов срив. Но настоящият епизод засега бележи рязък контраст с спукването на балона на цените на имотите в САЩ, който предизвика дълбок спад от 2007 г. до 2009 г., и срива на технологичните акции, който помогна да тласне икономиката към лека рецесия през 2001 г.

Отчасти като признание за рисковете – и факта, че вече са повишили много лихвените проценти – от Фед са готови да забавят увеличението на лихвените проценти до 50 базисни пункта следващата седмица, след четири поредни движения от 75 базисни пункта.

Свръхниските разходи за заеми, заедно със скока в търсенето на имоти извън градските центрове по време на пандемията, доведе до скок на цените на жилищата. Те сега намаляват под тежестта на повече от удвояването на лихвите по ипотечните кредити тази година.

Финансовите реформи, въведени след финансовата криза, помогнаха да се гарантира, че последният жилищен цикъл не се отличава с видовете разхлабване на кредитните стандарти, наблюдавани в началото на 2000-те години. Така наречените мерки на Дод-Франк оставиха банките много по-добре капитализирани и много по-малко ливъридж, отколкото тогава.